МОТИВИ   към  Присъда № 52/08.10.2013г. по НОХД № 114/2013г.

 

         Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –Малко Търново срещу подсъдимия А.К.Б., роден на ***г. в гр.Т., с  ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан, средно специално образование,  за това, че на 25.06.2013г. около 20.10 часа на Митнически пункт гр.Малко Търново, на трасе „Вход” от Р Турция за Р България  с л.а.”БМВ 740Д” с рег.№ А **** КТ не изпълнил разпоредбите на чл.11а  ал.1 и 5 от Валутния закон и чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба № Н--1/01.02.2012г. на МФ относно задължението си да декларира стойността на носената от него валута в наличност от 38 000 щатски долара  с левова равностойност в брой на стойност в български лева 56 587.32лв., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл.251 ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение, поддържа обвинението по чл.251 ал.1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден на ЛОС като бъде приложен чл.66 от НК. Излага становище,  че предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.251 ал.2 от НК.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат П.  от БАК. Защитникът пледира, че не са налице субективните признаци на престъплението по чл.251 ал.1 от НК и че е опорочена митническата проверка, поради което моли съда да оправдае подсъдимия.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс.А.К.Б. е роден на ***г. в гр.Т., с  ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан, средно специално образование. Същият е съдружник и управител на „Т. инж.” ООД – гр.С., ЕИК ***********, като основната търговска дейност на дружеството строителство.  

На 25.06.2013г.  подсъдимият Б.  пътувал  от Република Турция за Република България с лек автомобил  ”БМВ 740Д” с рег.№ А **** КТ, като около 20.10 часа  подсъдимият Б. влезнал от Р Турция в Р България през МП-Малко Търново, управлявайки  цитирания  по-горе лек автомобил. След приключване на паспортния контрол, подс. Б.  придвижил автомобила от зоната за граничен полицейски контрол в зоната за митническа проверка, където към него се приближил св.Н. –началник смяна на МП-Малко Търново. Последният, след като разгледал паспорта на подс.Б. и видял визите за многобройните му  пътувания, включително и в Коста Рика, селектирал подс.Б. ведно с автомобила му за ЩМП, като му разпоредил да се премести с автомобила в  халето за ЩМП. Подс.Б. се придвижил с автомобила си до халето и  изчакал известно време там  да приключи  ЩМП  на  друг автомобил. След като влязъл в халето,  дежурните митнически служители – св.З.И., св.Д.,  и гран.полицай св. С.А.  поканили подс.Б. да излезе от автомобила и да остави багажа си на масата за проверка. Преди да пристъпи към проверката на багажа, Св.З.И. попитал подсъдимият Б. има ли стока или валута за деклариране пред митническите органи, в отговор на което подс.Б. отговорил, че има 10 000 щатски долара, извадил ги от раницата си и ги показал на дежурните митнически служители. Св.И. попитал имали други стоки или валута за деклариране   и след като получил отрицателен отговор, митническите служители пристъпили към щателна митническа проверка /ЩМП /, като св.Д. пристъпил към проверка на автомобила, св.И. – към проверка на подсъдимия, а св.А. – наблюдавал в непосредствена близост действията на митническите служители.  В хода на извършването на личния преглед на лицето, дежурният митнически служител – св.И. помолил подс.Б. да свали и да му предостави якето си за проверка, при което подс.Б. казал, че носи още 28 000 щатски долара и ги извадил от вътрешния джоб на якето си.   В присъствието на подс.Б., дежурните митнически служители преброили пренасяната  от него валута, при което се установило, че общото количество на същата е 38 000 щатски долара. След като митническите служители ксерокопирани банкнотите, дали възможност на подсъдимия Б. да даде писмени обяснения. Откритата недекларирана валута на обща стойност 38 000 щатски долара, била иззета от митническите служители с разписка № 00230/25.06.2013г. за задържане, а на Б.– съставен и надлежно връчен – АУАН № 228/25.06.2013г. Иззетата от митническите служители валута е била предадена с приемателно-предавателен протокол на извиканият на място орган на досъдебното производство,надлежно описана по копюри и номинал,  и към настоящия момент се намира на съхранение в банков трезор при Митница-Бургас.

Св.И. и св.Д. поддържат, че нямат задължение да предоставят на всеки преминаващ границата пътник митническа декларация, а такава се предоставя за попълване само ако пресичащият границата заяви, че има нещо за деклариране или изрично поиска такава. Св.И. не отрича, че в случая не е предоставил такава на подсъдимия. Този въпрос не е спорен. Освен това следва да се отбележи, че на трасе”Вход” на МП-Малко Търново, на указателни табели, на български език и на 6 чужди езика, подробно са описани задълженията на българските и чуждите граждани да декларират пренасяните от тях стоки и валута.

Левовата равностойност на откритата валута по курса на БНБ на щатския долар към 25.06.2013г.  възлиза на 56 587.32 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото – показанията на разпитаните свидетели – И., Д., Н., А., частично от обясненията на подс. Б., и приложения по делото писмен доказателствен материал – АУАН № 228/25.06.2013г./л.28-29 от ДП № 1104-19 на Митница-Бургас/, протокол за щателна митническа проверка № 394/25.06.2013г. / л.34-36 от ДП /,  протокол за личен преглед 25.06.2013г. /л.30 от ДП /, ксерокопия на намерените банкноти /л.42-75 от ДП /, разписка № 00230/25.06.2013г. за задържане на 38000 евро /л.31 от ДП /, обяснения на лицето /л.32-33 от ДП/ приемателно-предавателен протокол от 26.06.2013г. /л.76 от ДП /,  ксерокопия от задграничен паспорт / л.37-40 от ДП/, справка за пътуванията на лицето / л.24-25 от ДП/ ,   свидетелство за съдимост рег.№ 615/28.06.2013г./л.3-4 от ДП/, справка от АВ за имуществото на  лицето /л.92-96 от ДП № 1104-19/2013 по описа на Митница Бургас /,   и др.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Б.. Подсъдимият Б., видно от печатите в паспорта му, разпечатките от регистрирани влизания и излизания от страната и обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, редовно пътува по различни дестинацията извън Р България и обратно. На подсъдимия Б. са му известни правилата за внос и износ на стоки и валута по повод  осъществяваните от него задгранични пътувания. В тази насока му е било ясно задължението, че пренасящия стоки или валута лично декларира същите, респективно- начина на деклариране – устно или писмено в зависимост от размера на пренасяната валута. Не се споделя от настоящия състав твърдението на защитата на подсъдимия, че дежурните митнически служители са нарушили правилата за митническа проверка и  не са му  дали възможност да декларира пренасяната от него валута. Това твърдение противоречи на свидетелските показания на св.И., св.Д., св.А. и св.Н.. Изричната норма на чл.7 от Наредба №10 на МФ  предвижда, че: „..изнасяните или внасяни парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия... се считат за декларирани пред митническите органи чрез едно от следните действия:...т.2- устно заявяване".  Тази норма именно дава основание на свид.И.   да заяви при разпита си в хода на съдебното следствие, че служебно не е длъжен да предоставя митническа декларация на всеки преминаващ границата пътник, а трябва да стори това само ако такава бъде поискана от преминаващия, или последният заяви, че има нещо за деклариране. Независимо от това митническият служител св.И. е запитал многократно подс. Б. дали пренася стоки или валута, подлежащи на деклариране. Първият път подсъдимият Б. е отговорил положително, но е декларирал само една част от пренасяната валута, а именно: 10 000 щатски долара,  едва при последвалия личен обиск и на поредното запитване  е отговорил, че пренася още 28 000 щатски долара.  Не се споделя от настоящия състав  твърдението на подсъдимия, че в хода на митническата проверка, същият е заявил на митническите служители, че пренася сумата 10 000 щатски долара, и не е заявил за останалата част в размер на 28 0000 щатски долара, намираща се в якето му, защото само сумата от 10 000 щатски долара  била в раницата му, която към този момент е била обект на проверката – същото е защитна версия, , нелогично и несъответстващо на събрания доказателствен материал. Съображенията за това са следните:

Първо, размера на пренасяната от подсъдимия валута е 38 000 щатски долара , а подсъдимият не е поискал от митническия служител да му предостави за попълване митническа декларация. Второ - едва в момента на концентрирането на вниманието на митническите служители върху якето му,   подсъдимият Б. променя поведението си , като заявява сумата 28 000 щатски долара и започва да гради защитна версия, твърдейки, че  неправилно е разбрал въпроса на митническия служител. На трето място, недекларирана валута е била разпределена на две различни места – сумата от 10 000 щатски долара е била в раницата му при личните му вещи, а сумата от 28 000 щатски долара е била във вътрешния му джоб на якето, с което е бил облечен. Непосредствено след откриването на недекларираната валута, подс.Б. е заявил, че сумата от 28 000 щатски долара е на негов приятел и трябвало да я предаде на трето лице.

При преценка поотделно и в съвкупност на така събраните по делото доказателства, и с оглед на гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият Б. умишлено е предприел действия за  тайно от митническите органи на страната да   пренесе носената от него валута в размер на 38 000 щатски долара, и обявявайки устно, но едва в хода на вече започналата щателна митническа проверка,   само на част от нея – 10 000 щатски долара, разчитайки на занижен митнически контрол.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на св.И., св.Д. и св.А. , тъй като в тези показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични, достоверни и непротиворечящи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. В тях обективно и правдиво са възпроизведени от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване на делото. С поредността на действията, които е осъществил св.И., следва да се приеме, че той точно и последователно е предприел процедурата по чл.2 от Наредба №Н-1/2012г. на МФ, вр.чл.11а от ВЗ, вр. чл.68 и сл. от ЗМ и са неоснователно фактическите и правните доводи на подсъдимия Б. за нейното опорочаване. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото – акта за установяване на митническо нарушение, протокол за щателна митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и други, установяващи обстоятелства, свързани с факта на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, предмета и авторството  и механизма на същото. Авторството на деянието е безспорно установено – подсъдимият Б. в хода на съдебното следствие потвърждава, че той е пренасял валутата и същата не е декларирана от него.

От анализа на свидетелските показания с останалите по делото доказателства се установява обективната страна на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият Б. и което е довършено с факта на неотразяване с писмена декларация на пренасяната от него валута съгласно изискванията на чл.10а ал.3 и  чл.11а  ал.1 от ВЗ, както и изискванията на чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1/2012г. на Министерството на финансите. Съгласно чл.11а от ВЗ местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания, като съгласно чл.10а ал.3 от същата при пренасянето на парични средства през границата на страната, подлежащи на деклариране по чл.11а, лицата представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. От обективна страна безспорно се установява, че на 25.06.2013г. около 20.10 часа на МП-Малко Търново при влизане в Р България от Р Турция подсъдимият Б. не е изпълнил разпоредбите на чл.11а ал.1 и ал.5 от  ВЗ и чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1/2012г. на МФ, според които местни и чуждестранни физически лица могат да внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи - като задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите, в която посочват собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, тяхната стойност и вид, произхода и предназначението им, както и  транспортното средство и маршрута му.

.

В конкретния случай подсъдимият Б. е внесъл валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, а именно – 38 000 щатски долара, поради което е бил задължен да попълни и представи митническа декларация за цялата сума в размер на 38 000 щатски долара, а не само за частта, надвишаваща стойността на 10 000 евро. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимият Б. не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера, вида и произхода и предназначението на внасяната валута пред митническите органи, собственика на паричните средства и получателя, както и на транспортното средство и маршрута. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият Б.  е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно внесената валута в наличност.

          Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на  38 000 /тридесет и осем хиляди  / щатски долара, равностойни на  56 587.32 / петдесет  и шест хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 32 стотинки/, съгласно централния курс на БНБ за 25.06.2013 година. Това безспорно е така, защото на писмено деклариране е подлежала цялата сума в размер на 38 000 щатски долара, а не само за частта, надвишаваща стойността на 10 000 евро.

От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Б., е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено големи размери" съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

От субективна страна подсъдимият Б. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е предвиждал и съзнавал общественоопасния характер на своето деяние  и  е искал настъпването на вредните последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият Б. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т. е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия Б., съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия във всичките им части. Разделянето на сумата на две части и поставянето й на различни места,  разчитайки на занижен митнически контрол, предвид честото преминаване на подсъдимия Б. през границата, като е знаел, че недекларирането по надлежния ред на пренасяната в такива размери валута е обществено опасно и частичното устно обявяване, направено едва в хода на ЩМП, само на част от пренасяната сума в размер на 10 000 щатски долара, водят на извода, че подсъдимият Б. е искал и съзнателно е избегнал обявяването й пред митническия орган, като предварително е знаел, че валутата е в особено големи размери. Следователно подсъдимият Б., който не за първи път преминава границата на Р България /съответно не за първи път бива подлаган на митнически контрол/,  и който е бил поканен да декларира ценности, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт-Малко Търново на видими места са поставени разяснителни табели на шест езика, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия Б. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият Б. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от шест  месеца.

             След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова заетост,  липсата на отрицателни характеристични данни за него, а отегчаващи обстоятелства са особено големите размери на предмета на престъплението и липсата на критично отношение към извършеното деяние. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът  прецени, че наказание «глоба» в размер на двойната сума на предмета на престъплението би била непосилна за подсъдимия, поради което съдът се ориентира към наказание «лишаване от свобода», като прецени, че следва да се отмери такова към минимума в закона, поради което го наложи за срок от шест месеца.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Б. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Б., а именно – сумата от 38 000 / тридесет и осем хиляди/ щатски долара, която е налична в момента на постановяване на настоящата присъда и се намира на съхранение в банков трезор при Митница-гр.Бургас.

За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и намира приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението.

         В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимия Б. заплащането на направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на Районен съд – гр. Малко Търново сумата от 65.00 лв.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.   

 

                                                 Председател:

                                               Съдебни заседатели :

                                                                                     1.

                                                                                     2.