МОТИВИ към Присъда № 14 от 09.07.2014г. по НОХД № 109/14г.по описа на Районен съд – Малко Търново:

         Производството по делото е образувано  въз основа на внесен обвинителен акт на РП-Малко Търново против С.Н.С. роден на ***г. в гр.Г**, постоянен адрес с.Г.общ.К, кв.”И.” № ***, ЕГН:**********, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, повременно зает в дърводобива, за това, че на 18.06.2014г. около  11.00 часа на главен път І – 9 на КПП- Босна управлявал МПС- лек автомобил  **, без   съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г. - престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК.

РП-Малко Търново, поддържа обвинението, считайки за безспорно доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние. Пледира  съдът да признае подсъдимият С. за виновен в извършването на престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК, като му наложи наказание-ЛОС в размер на три месеца при условията на чл.66 от НК.

В с.з. подсъдимият С. редовно призован, участва лично, признава изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното..

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2014г. около 11.00 часа св.Г. и св.Я. / и двамата служители към ГПУ-Малко Търново/, по време на наряд на КПП-Босна, община Малко Търново,  спрели за рутинна проверка МПС – л.а.”Ф.Б.” с рег.№ А ****ВА, движещ се по  главен път І-9 в посока от Малко Търново към Бургас  и управляван от подсъдимият С.. В хода на проверката, контролните органи установили, че водачът на  автомобила-подс.С. не притежавал свидетелство за управление на МПС, като при поискване на същото признал, че въобще не разполага с такова. Св.Г. сигнализирал оперативния дежурен при РУП-Малко Търново за съдействие от служител на КАТ, но тъй като последния не разполагал с необходимото гориво да се придвижи от РУП-Малко Търново до КПП-Босна, граничните полицаи освободили подс.С.. Служителят на КАТ при РУП-Малко Търново извършил  последваща справка в  АИС-ПП-КАТ, чрез  която установил, че подс.С. е неправоспособен водач, както и че е наказано по административен ред  за нарушение по чл. 150 ЗДвП с НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г., поради което било образувано БП №  85/19.06.2014г. по описа на РУП-Малко Търново против С.Н.С. престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК и съставен АУАН бланков № 703052/23.06.14г на името С.Н.С. за административно нарушение по чл. 150 ЗДвП. Актът е предявен и връчен на 23.06.2014г. лично на нарушителя, който не вписал  възражения против констатациите в същия.

Видно от  данните на приетата по делото актуална справка –АИС-ПП –Бургас подс.С. в рамките на три години – от 2010 до 2013г. е бил санкциониран по административен ред с множество НП за нарушения на ЗДвП, а именно: със шест влезли в сила наказателни постановления, като четири от тях са за  нарушение по чл. 150 ЗДвП, включително и процесното  НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г.

Процесното НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г, явяващо се и фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние, е издадено от Началника на група в сектор ПП-КАТ-гр.Бургас.Видно от съдържанието на този документ,  връчването  му е осъществено по реда на чл. 58,ал.2 ЗАНН, датирано от 19.01.14г, както и е материализирано официално удостоверяване от АНО за влизането му в сила на  27.019.14г.

При тези фактически данни, към момента  на съставяне на АУАН от 23.06.14, С.  вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, с цитираното, влязло в сила НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г., като едногодишния срок от това наказание не е изтекъл.

Установява се от приложената по делото справка за съдимост, че подс.С. не е осъждан, но е бил освобождаван и от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за същото такова престъпление - по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК. По данни при снемане на самоличността му, същият е безработен.

Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените  доказателства, събрани в хода на съдебното производство и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН бланков № 703052/23.06.14г; НП № **., на Началник група в сектор ПП-КАТ-ОДП-Бургас, влязло в сила на 27.01.2014г.,; 1 бр. справка от АИС  на ОД на МВР-Бургас-Сектор”ПП”, справка за съдимост, докладни записки и др.. Цениха се и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие св.Г. и св.Я., както и обясненията на подс.С.. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи  и допълващи се,  по своето съдържание те не се дискредитират едни други, доколкото възпроизвеждат релевантни факти от различни периоди от време, съобразно момента на изготвянето си. Не се констатираха и недостатъци от външна формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание, от страните, поради което съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства-свидетелски показания, които са еднопосочни, логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства.

При така приетите за установени факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си признаци – подс.С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.343в,ал.2 НК, тъй като на на 18.06.2014г. около  11.00 часа на главен път І – 9 на КПП- Босна управлявал МПС- лек автомобил  **, без   съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г.

Налице е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява категорично, от писмените доказателства и  еднопосочните показания на свидетелите Г.. и Я. и от самопризнанието на подс.С., анализирани в кореспондираща връзка помежду си и взаимно допълване,които в съвкупността си безпротиворечиво доказват релевантните по делото факти, изложени в обвинителния акт на РП-Малко Търново.

 Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин , подс.С. е управлявал моторно превозно средство, на инкриминирата дата-18.06.14г, без съответно свидетелство за правоуправление, с което  е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в,ал.2 НК. Налице е другия елемент от фактическия състав -“”в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние”.Безспорно е установено по делото, че към момента на извършване на деянието  обективен факт е било  ангажирането на административно-наказателната отговорност на С., с надлежен акт на административнонаказващ орган за същото деяние, съставляващо нарушение на чл.150 ЗДвП и санкционирано като административнонаказателен състав на чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. На негово име е издадено с НП № **., влязло в сила на 27.01.2014г., с което за същото нарушение, на основание чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба. В конкретния случай, броен от датата на влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието-18.06.14г,  обективно не е бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление.Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци.

От субективна страна, подс.С. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Установените по делото факти, анализирани в корелация с безспорно доказаната по делото негова неправоспособност да управлява МПС към инкриминираната дата, както и при отчитане присъственото съставяне на АУАН предпоставил процесното с НП № **., чието издаване е логическа, очаквано неизбежна  правна последица от акта, санкционирането му, както и последващите съставени множество актове все за същото нарушение, убедително очертават знание за осъщественото нарушение и реализираната административнонаказателната отговорност, предхождаща инкриминираното посегателство. Поради това, безспорно в съзнанието си същият е имал проектирана представа за липсата на свидетелството за управление и е съзнавал реализирането на административнонаказателната си отговорност за същото такова  деяние. При тези субективни представи и въпреки това е решил за управлява МПС, от тук и еднозначния извод  за наличието на пряк умисъл,  в действията му, при съзнаване общественоопасният характер на деянието и предвиждана неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал  тяхното настъпване.  Подс.С., многократно е управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление, и въпреки, че четири пъти е бил санкциониран по административен ред  за това нарушение и веднъж освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, това не го е мотивирало да се съобрази с установения в закона ред регламентираащ правоспособността на водачите на МПС..

За извършеното от С. деяние, инкриминирано като престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК , се предвижда наказание лишаване от свобода до  2 година. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер , но  е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава  VIII , раздел IV от НК., поради което в настоящия случай чл.78а от НК е неприложим. При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на обвиняемия и на деянието му, които са завишени, в пряка индиция от съдържанието на приложена справка на ПП-КАТ, която само за периода 2010-2013г отразява издадени 6 бр. НП за  регистрирани идентични с настоящото, нарушения на правилата за движение по пътищата, като в  четири от случаите за идентично нарушение. Това разкрива системност и проявена упоритост в демонстрираното незачитане на провопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта. Смекчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Визираните обстоятелства налагат, като адекватна по-тежка репресивна последица. Предвид изложените отегчаващи отговорността обстоятелства и при липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието „лишаване от свобода”, в размер на три месеца, чието изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години. Така определеното наказание съдът прецени за достатъчно по вид и обем за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната репресия, удовлетворяващо целите предвидени в чл. 36 НК, както за справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното деянието

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                              

Районен съдия: