М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 46 /04.09.2013г. по

НОХД  № 106/2013г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  С.К., роден  на ***г***, гражданин на Република Турция,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 30.01.2013г. в  района на местността «Ш. Ч.», община Малко Търново,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през установените за това места -престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Ев.Т., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К., роден  на ***г***, гражданин на Република Турция,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес.

На 30.01.2013г. свидетелят Р.Т. *** бил наряд в района на местността “Б.” община Малко Търново. Около 05.00часа същият  в близост до 7-8 участък десен фланг в района на ГКПП-Малко Търново забелязал в снега следи от човек, за което незабавно уведомил  дежурната част на ГПУ-Малко Търново. Пристигналите на място гл.полицай ** и инспектор П. от ГПУ-Малко Търново, предприели обход на местността, при който забелязали на главния път за град Малко Търново в района на местността „Ш. Ч.” да се движи пеша непознатато за тях лице, задържали го и го отвели в ГПУ-Малко Търново за установяване на самоличността му. При задържането му на място подсъдимият не е оказал съпротива, а след като бил отведен в ГПУ Малко Търново, подсъдимият бил задържан за срок от 24часа в ГПУ Малко Търново  със заповед №4/30.01.2013г., издадена на основание чл.63 ал.1 от ЗМВР.  В хода на ОИМ се установило, че задържаното лице е подсъдимият С. К., както и че същият е преминал държавната граница на Р.България като е влязъл от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места в района на местността “Ш. Ч.”, община Малко Търново. Спрямо подсъдимият К. е наложена ПАМ - „Забрана за влизане в Р.България за срок от три години”, считано от 30.01.2013 със заповед рег.№ОЧ-3/30.01.2013г. на Началника на ГПУ-Малко Търново, както и  ПАМ – „принудително отвеждане до границата на Р.България” със   заповед рег.№ОЧ-4/30.01.2013 на г. Началника на ГПУ-Малко Търново. Данните на подсъдимият са заложени в  информационната система АФИС – БД ЕВРОДАК на основание незаконно преминаване на границата. С двустранен протокол подсъдимият бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г..

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Т., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материалите по ДП № 37/2013г. по описа на РУП-Малко Търново: докладна записка от главен полицай **, заповед за задържане рег.№4/30.01.2013г.на лице по ЗМВР за 24ч , протокол за полицейски обиск, опис на предмети и вещи, заповед с  рег.№ОЧ-3/30.01.2013г. на Началника на ГПУ-Малко Търново и заповед с рег.№ОЧ-4/30.01.2013 на г. Началника на ГПУ-Малко Търново, с които са наложени принудителни административни мерки на лицето от 30.01.2013г., протокол за връчени заповеди , декларация за отказ от медицински преглед, декларация на турски език, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справка от АФИС БД, копие от полицейска дактилоскопна карта, докладна записка по ЗМ-З от инсп.Г.И**, свидетелство за съдимост, от което е видно, че лицето не е осъждано и др.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  С.К., роден  на ***г***, гражданин на Република Турция,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 30.01.2013г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 30.01.2013г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият С.К., роден  на ***г***, гражданин на Република Турция,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият  с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от С.К., роден  на ***г***, гражданин на Република Турция,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: