Мотиви по НОХД № 105 по описа за 2013 г. на РС – Малко Търново

 

              Подсъдимият Д.С.С. е предаден на съд  по обвинение за това, че „на 08.05.2013 г., от кошара в местността „Хаджи Станка”, община Малко Търново, е отнел чужди движими вещи – 250 лева , от владението на Д.П.  Н. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои” – престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

              Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство [Глава 27 НПК] пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55,ал.1т.2 б.”б” НК.

              Пострадалият от престъплението Д.Н., редовно призован, е се явява, не предявява граждански иск против подсъдимия, като това му е право е надлежно разяснено посредством отразяване в съобщението по чл.255,ал.2 НПК.

              Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – „съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”.  Предвид това съдът, както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,вр. с чл. 371,т.1 НПК прие, че действията по извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и  служебният му защитник адв.Е.Тончева изрично съгласие досежно това да не се провежда разпит на свидетели, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели от ДП и 2.) На основание чл.372,ал.4,вр. с чл.371,т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му също намира, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, пледира за определяне на минимално наказание.

              Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,ал.3 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

              Подсъдимият Д.С.С., неосъждан, бил нает за овчар от св.Д.К. заедно с пострадалия Д.Н. , като се грижели за овцете му в село Близнак, където заедно спяли в къшлата. На 08.05.2013 г. сутринта пострадалия Н. бил на паша с овцете, в къшлата останал само подс.С..  Възползвайки се от отсъствието на пострадалия, подсъдимият С. отворил чекмеджето на шкафчето, където постарадилият Н. си държал парите, и взел сумата от 250 лв. за задоволяване на свои лични нужди, като до настоящия момент сумата не е възстановена на пострадалия.

              Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 68/2013  по описа на РУП- Малко Търново. писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите Д.Н., Р.Б. и Д.К., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на 372,ал.4,във вр. с ч.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената на хода съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по см. на НК, което води до ангажиране на наказателната му отговорност.

              От установените в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства съдът направи правен извод, че доказаната по безспорен начин кражба на инкриминираната сума 250 лв. пари представлява наказуемо престъпление по чл.194,ал.1 от НК. Съдебното производство, в което участва подсъдимия, се проведе по реда на Глава ХХVІІ НПК, където той изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и направи самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК и наложи наказание пробация,  като адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Съгласно императивната разпоредба на чл.42а, ал.3 от НК съдът определи и диференциран размер на всяка пробационна мярка, като прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат с продължителност от по 6 /шест/ месеца, при периодичност на срещите за първата мярка два пъти седмично, а полаганият труд в полза на обществото 120 часа годишно.

              Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  НА СЪСТАВА: