М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 46 /01.11.2012г. по НОХД  № 96/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  Р.Б., роден на ***г***, Р**, турски гражданин, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на **. около 18.00 часа в района на местността «**» в землището на село **, община Малко Търново, влязъл през границата на страната от Република **  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На **. св.Я.Б. – старши полицай при ГПУ-Малко Търново  заедно с колегите си гл.полицай ** и ст.полицай ** бил дневен наряд и  при  обхождането на района около 18.00 часа , на около един километър от местността «**», забелязали  лице, което се придвижвали  пеша по пътя в посока от град Малко Търново за село Кости. Св.Б. заедно с колегите си ** спрели лицето, за да проверят документите му за самоличност, тъй като облеклото на  лицето било съмнително – носел вълнено манто през месец август. В хода на проверката подсъдимият Б. на лош  английски език първоначално твърдял, че  името му е **, че е иракски гражданин и че документите му за самоличност са в някаква къща в село Кости. На поканата на граничните полицаи да ги придружи до въпросната къща в село Кости, подсъдимият отказал и променил версията си , като взел да твърди, че е македонски гражданин, че е с приятели и че се  е изгубил. Св.Б.  поканил подсъдимият Б. да им покаже точното място, където е срещата с приятелите му и подсъдимият ги отвел в местността «**». Св.Б** уведомил дежурният на ГПУ-Малко Търново и след пристигането на мобилната група в посочения район, подсъдимият бил задържан и отведен в ГПУ-Малко Търново. След претърсване на посочения район от мобилната группа, два часа по-късно било задържано и друго лице, чиято снимка била открита при обиска на подсъдимия.  При задържането на лицата не са били използвани оръжие и помощни средства. В хода на предприетите оперативни действия граничните полицаи установили самоличността на задържаните две лица, като едно от тях е подсъдимият по настоящето дело - Р.Б., роден на ***г***, Р**, турски гражданин от кюрдси етнически произход, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, както и че подсъдимият Б.  е преминал държавната граница пеша през гората около 18.00 часа същия ден в района на местността «**» в землището на село **, община  Малко Търново. Със заповед № ОЧ-39/24.07.2012г. на зам.началника на ГПУ-Малко Търново на подс.Б*** била наложена ПАМ «Принудително отвеждане до границата на РБългария, а със заповед  № ОЧ-40/24.07.2012г. и «Забрана за влизане в Република България» за срок от три години, считано от 24.07.2012г. С двустранен протокол за връщане на хора, незаконно преминали държавната граница, подс.Б***  бил върнат на турските гранични власти на 24.07.2012г. на основание спогодба от 1967г.между РБългария и Р** .

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Б., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 135/2012г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  Р.Б., роден на ***г***, Р**, турски гражданин, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  Б. е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване  на  българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на **. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият Б. чрез действие като на **.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият  Б.,  за който няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от Р.Б., роден на ***г***, Р**, турски гражданин, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият  е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността.  При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият  наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                             

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: