Мотиви към присъда № 45/06.06.2013г. по НОХД  № 94/2013 г.

 

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура –Малко Търново, с който против В.И.Х. с ЕГН ********** ***»**» **, живущ ***, е повдигнато обвинение в това, че на 22.05.2013 г. в стопанството си в местността «**,  е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, както следва: ловна пушка, едноцевка, сгъваема, марка «GULSAN”, турско производство, калибиър 12, с фабричен № 1864 и три броя ловни патрони  калибър 12, заводски снаряжени със съчми 13/0 -8.4мм, без за има надлежно разрешително съгласно ЗОБВВПИ –престъпление  по чл.339 ал.1 предложение второ от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Малко Търново - прокурор С. поддържа обвинението. Пледира предвид съдебно минало на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода по вид за срок от три години при първоначален „строг” режим , а предмета на престъплението –ловната пушка  да бъде отнета в полза на държавата.

Подсъдимият Х. не признава вината си. В хода на съдебната фаза на наказателния процес участва лично и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното следствие доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.И.Х. е роден на ***г***,  с ЕГН ********** ***»**» **, понастоящем живущ ***, български гражданин, с висше образование, женен, безработен,  осъждан.

По подаден сигнал от св.Д., че подсъдимия Х. държи ловна пушка, св. Д.К. и св. Я.С. - полицейски служители при РУП –Малко Търново, извършили на 22.05.2013г. полицейска проверка на място в селскостопанската ферма на подсъдимия Х., находяща се в местността „**. На зададен въпрос от св.К. дали притежава ловна пушка, подсъдимият Х. отговорил утвърдително, след което доброволно предал на полицейския служител св.К. ловна пушка, едноцевка, сгъваема, марка «GULSAN”, турско производство, калибър 12, с фабричен № 1864 и три броя ловни патрони  калибър 12, заводски снаряжени със съчми 13/0 -8.4мм. Подс.Х. обяснил на полицейските служители, че преди около месец намерил оръжието случайно в гората, че същото е старо и негодно да произвежда изстрели, но  задържал същото с цел сплашване на нежелани посетители, тъй като от 18 години живеели със съпругата си – св.Х. в район, отдалечен от населените места, а именно в  селскотопанската им ферма в местността „**” в землището на село Бяла вода.   Свидетелят К. иззел  оръжието и боеприпасите  с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Х., а в хода на образувано БП № 81/2013г. по описа на РУП-Малко Търново била назначена съдебно-балистична експертиза, възложена на в.л.С.С. – експерт-криминалист при БНТЛ-ОД на МВР-Б**. Видно от заключението на експерта е, че представената за изследване  пушка е ловна, едноцевна, гладкоцевна, сгъваема, марка «GULSAN”, турско фабрично производство, калибър 12, с фабричен № 1864, технически изправна, годна е за произвеждане на изстрели и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, както и че представените за изследване три броя патрони са ловни, калибър 12, годни по предназначение, като последните се унищожили при проведената експериментална стрелба. Заключението на експерта съдът възприема като пълно, вярно и компетентно.

Не са събрани в хода на досъдебното производство доказателства подсъдимият да е имал надлежно разрешение за придобиването и държането на иззетото оръжие.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д.К., св.Я.С., св.Д.Д., св.Д.Х., св.К.К. и обясненията на подс.Х., събрани в хода на съдебното следствие, протокол за доброволно предаване/л.3 от БП № 81/2013г./, заключение по съдебно-балистическа експертиза /л.7-9/ от БП № 81/2013г./, справка за съдимост. Показанията на свидетелите са последователни, не си противоречат и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият В.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 предложение второ от НК, тъй като към 22.05.2013 г. Х.  не е притежавал надлежно разрешение за държане, носене, и съхранение на огнестрелно оръжие -  ловна пушка, едноцевна, гладкоцевна, сгъваема, марка «GULSAN”, турско фабрично производство, калибър 12, с фабричен № 1864, както и за три броя ловни патрони, калибър 12, заводски снаряжени със съчми 13/0 -8.4мм. С оглед на горното съдът намира , че подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, тъй като изпълнителното деяние съгласно чл.339, ал.1 от НК, се изразява в няколко форми – придобиване, по какъвто и да е начин; държане или  предаване другиму на взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на огнестрелно оръжие и държане на боеприпаси. Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК държане ще е налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и боеприпасите няма надлежно разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт на дееца без оглед на продължителността - часове, дни или повече. Фактът на държането на посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността му е без значение начина на възникване на държането.       Съдът счита, че от обективна страна  бе доказано такова държане, по смисъла, който е заложил законодателя, за да е налице състава на престъплението по чл.339, ал.1 предложение второ от НК, тъй като към 22.05.2013 г. подсъдимият Х. не е притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие ловна пушка, едноцевка, сгъваема, марка «GULSAN”, турско производство, калибър 12, с фабричен № 1864, и на боеприпаси - три броя ловни патрони  калибър 12, заводски снаряжени със съчми 13/0 -8.4мм.  В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че намирането у някого на огнестрелно оръжие и боеприпаси, за които няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно, за да възникне наказателна отговорност за "държане" на това оръжие и боеприпаси по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК. Заедно с това фактическата власт върху вещите сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца, стига разбира се, да не са налице други обстоятелства, които да го изключват - каквото би било например доказаното незнание у подсъдимия, че ловната пушка и боеприпасите се намират в дома му. (В този смисъл са и Решение № 632 от 4.VI.1996 г. по н. д. № 514/95 г., I н. о., докладчик съдията П.Т. и Решение № 26 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 633/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Б. А.) , каквито възражения подсъдимия не е изложил.

От субективна страна подсъдимият Х. е извършил деянието с ясно съзнание за обществено - опасния характер на извършеното и неговите последици, като искал настъпването им. За придобиването и държането на огнестрелно оръжие е предвиден специален разрешителен режим, а подсъдимият не е притежавал такова. При така установеното съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.

Ето защо съдът намира, че  са налице, както обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението по чл.339, ал.1 НК.

Определяне на наказанието:

Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасното боравене с общоопасни средства, каквито са огнестрелните оръжия и боеприпасите, засягащи и потенциално застрашаващи живота и здравето на гражданите. В този смисъл и само „държането” на огнестрелно оръжие и боеприпаси, при хипотезата на конкретната правна норма представлява престъпление с немалка степен на обществена опасност, която не следва да се подценява и омаловажава. При уреждане на съставомерните признаци на същите, законодателят е отчел действащите в страна и в момента обществени отношения, необходимостта от по-интензивна защита на телесния интегритет на гражданите от увреждания, включително и случайни такива, посредством такива източници на повишена опасност, каквито се явяват огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях. Именно поради това и са налице редица строги изисквания, както във връзка със самото придобиване на възможност за съхранение и носене на оръжия и боеприпаси, така и по отношение на режима на тяхното съхранение точно с цел охрана на значим обществен интерес, поради което възражението направено в тази насока е неоснователно.

При определяне вида и размера на наказанието, отчитайки разпоредбата на чл.88а от НК,  съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства  доброто процесуално поведение на подсъдимия  и в двете фази на процеса, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото и доброволното предаване на ловната пушка и трите броя патрони, а като отегчаващи вината обстоятелства - обремененото съдебно минало на подсъдимия. Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определи наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание  отложи за срок от пет години на  основание чл. 66 ал. 1 от НК. С така определеното и наложено  най-тежко наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита. Като причини за извършване на деянията следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.

На  основание  чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК  отне в полза на държавата огнестрелното оръжие - ловна пушка, едноцевка, сгъваема, марка «GULSAN”, турско производство, калибър 12, с фабричен № 1864, и боеприпасите - три броя ловни патрони  калибър 12, заводски снаряжени със съчми 13/0 -8.4мм, унищожени при експеримента.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Х. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 61.80 лв. разноски за вещо лице.

          При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                    1.

 

                                                                                    2.