МОТИВИ   към  Присъда № 44/04.06.2013г. по НОХД № 85/2013г.

 

         Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –** срещу подсъдимия Б.О., роден на ***г. в гр.И**, Р Турция, живущ ***, турски гражданин, женен, неосъждан, средно образование,  за това, че на 04.10.2011г. на Митнически пункт гр.**, на трасе „Вход” от Р Турция за Р България не изпълнил разпоредбите на чл.11 ал.2 от Валутния закон и чл.8 от Наредба № 10/2003г. на МФ относно задължението си да декларира при внос в Р България на валута – сумата от 28 000 евро в брой на стойност в български лева 54 763.24лв., като предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл.251 ал.1 от НК.

         В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение, поддържа обвинението по чл.251 ал.1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден на ЛОС като бъде приложен чл.66 от НК. Излага становище,  че предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.251 ал.2 от НК.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат Т. ***. Защитникът пледира, че не са налице субективните признаци на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, че е опорочена митническата проверка, както и че собствеността на откритата валута е на различно от подсъдимия лице.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. Б.О.  е роден на ***г. в гр.И**, Р Турция, живущ ***, турски гражданин, женен, неосъждан, средно образование. Същият е едноличен собственик и управител на „НЕС ЛОЖИСТИКС” ЕООД – гр.Разград, ЕИК 201249088, като основната търговска дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт, с оглед на което подсъдимият многократно е пътувал от Р Турция за Р България и обратно.   

На 04.10.2011г.  подсъдимият О.  пътувал  от Република Турция за Република България с лек автомобил „Ауди” с турски рег.№ 34  ED 9586КМ, като при излизането си от Р Турция на 04.10.2011г. подсъдимият О. не е декларирал пред турските митнически органи, че пренася през митницата валута над 5 000 щатски долара.

         На 04.10.2011г. около  11.00 часа  подсъдимият О. влезнал от Р Турция в Р България през МП-**, управлявайки  цитирания  по-горе лек автомобил. След приключване на паспортния контрол, подс. О.  придвижил автомобила от зоната за граничен полицейски контрол в зоната за митническа проверка, излезнал от автомобила и отворил четирите му врати, предоставяйки го за митническа проверка.  Дежурните митнически служители – св.Д.М. и св. М.С. попитали подсъдимият О. има ли стока или валута за деклариране пред митническите органи и след като получили отрицателен отговор, митническите служители пристъпили към щателна митническа проверка /ЩМП /на автомобила, като започнали проверката от багажника на автомобила. При започване на проверката подс. О. бил извън автомобила, в непосредствена близост до него и наблюдавал действията на митническите служители. В хода на проверката, преминавайки вече към купето на автомобила, митническите служители разбрали, че подс. О.  притежава транспортна фирма, забелязали на предната дясна седалка на автомобила множество документи и черна мъжка чанта, поради което св.С. и св.М.  в продължение на 15 минути  задавали  на подс. О.  многократно един  и същ въпрос, а именно: има ли да декларира валута на стойност над 10 000 евро. Подсъдимият О., видимо притеснен от продължилата митническа проверка, първоначално мълчал  и не отговарял на въпроса, в последствие заявил „21”, и след последвало настояване от страна на св.С. да уточни „Какво 21?” заявил, че пренася 21 000 евро, след което дежурните митнически служители – св.С. и св.М. поканили подсъдимия О.  да вземе мъжката чанта, в която се намирала валутата, да ги придружи до  сградата на МП-** за преброяване на пренасяната валута. Там в присъствието на подсъдимия О. и на другите митнически служители от дежурната смяна - Н** и Р.П**, била проверена и преброена пренасяната и  недекларирана от подс. О.  валута, при което се установило, че валутата е в размер на 28 000 евро. След като митническите служители ксерокопирали банкнотите, дали възможност на подсъдимия О. да даде писмени обяснения. Проверката продължила с извършен личен преглед на подс. О.  на основание чл.16 ал.1 т.9 от ЗМ, при който митническите служители не са констатирани други нарушения. Откритата недекларирана валута на обща стойност 28 000 евро, била иззета от митническите служители с разписка № 00100/04.10.2011г. за задържане, а на О. – съставен и надлежно връчен – АУАН № 855/04.10.2011г. Отказът на подс. О.  да подпише така съставения му АУАН е надлежно удостоверен с подписите на двама свидетели – Недялко Еленчев и Таня Пеева. Иззетата от митническите служители валута е била предадена с приемателно-предавателен протокол на извиканият на място орган на досъдебното производство ,надлежно описана по купюри и номинал,  и към настоящия момент се намира на съхранение в банков трезор при Митница-Б**.

         Св.М. и св.С. поддържат, че нямат задължение да предоставят на всеки преминаващ границата пътник митническа декларация, а такава се предоставя за попълване само ако пресичащият границата заяви, че има нещо за деклариране или изрично поиска такава. Св.С. не отрича, че в случая не са предоставили такава на подсъдимия. Този въпрос не е спорен. Освен това следва да се отбележи, че на трасе”Вход” на МП-**, на указателни табели, на 6 чужди езика, измежду които и на турски език, подробно са описани задълженията на българските и чуждите граждани да декларират пренасяните от тях стоки и валута.

         Левовата равностойност на откритата валута по курса на БНБ на щатския долар към 04.10.2011г.  възлиза на 54 763.24 лева.

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото – показанията на разпитаните свидетели – С., Мешков, Ю**, частично от обясненията на подс. О., и приложения по делото писмен доказателствен материал – АУАН № 855/04.10.2011г. /л.4-5 от ПД № 150 на РУП - **/, протокол за щателна митническа проверка № 1407/ 04.10.2011г. / л.10 от ПД№ 150 на РУП -** /,  протокол за личен преглед № 71/04.10.2011г. /л.7 от ПД № 150 на РУП -** /, ксерокопия на намерените банкноти /л.20-59 от ПД№ 150 на РУП -** /, разписка № 00100/04.10.2011г. за задържане на 28000 евро /л.6 от ДП № 150 на РУП -** /, приемателно-предавателен протокол от 04.10.2011г. /л.19 от ДП№ 150 на РУП - ** /,  протокол за оглед на веществени доказателства от 10.09.2012г. /л.76-79 от ДП № 150 на РУП -**/, 2 броя приемателно-предавателни протоколи от 07.03.2013г. /л.148 и л.149 от ДП № 1104-10/2013 по описа на Митница Б**/,     свидетелство за съдимост рег.№ 101/05.10.2011г./л.17 от ДП №  150 на РУП -** /, справка за пътувания на лицето /л.66-69 от ДП №  150 на РУП -**  и л.120 от ДП № 1104-10/2013 по описа на Митница Б** /,  удостоверение № 20130528143630/28.05.2013г. на АВ за „НЕС ЛИЖОСТИКС”Е ООД /л.56/, и др.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия О.. Подсъдимият О., видно от печатите в паспорта му, разпечатките от регистрирани влизания и излизания от страната и обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, редовно пътува по дестинацията Р България –Р Турция и обратно, като тези пътувания са свързани с търговската му дейност като собственик и управител на  „Нес ложистикс” ЕООД, с основната търговска дейност: товарен автомобилен транстпорт. На подсъдимия О. са му известни правилата за внос и износ на стоки и валута по повод  осъществяваната от него търговска и транспортна дейност. В тази насока му е било ясно задължението, че пренасящия стоки или валута лично декларира същите, респективно- начина на деклариране – устно или писмено в зависимост от размера на пренасяната валута. Не се споделя от настоящия състав твърдението на защитата на подсъдимия, че дежурните митнически служители са нарушили правилата за митническа проверка и  не са му  дали възможност да декларира пренасяната от него валута. Това твърдение противоречи на свидетелските показания на св.С. и на св. М.. Изричната норма на чл.7 от Наредба №10 на МФ  предвижда, че: „..изнасяните или внасяни парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия... се считат за декларирани пред митническите органи чрез едно от следните действия:...т.2- устно заявяване".  Тази норма именно дава основание на свид.С.   да заяви при разпита си в хода на съдебното следствие, че служебно не е длъжен да предоставя митническа декларация на всеки преминаващ границата пътник, а трябва да стори това само ако такава бъде поискана от преминаващия, или последният заяви, че има нещо за деклариране. Независимо от това митническите служители св.С. и св.М. са  запитали многократно подс. О. дали пренася стоки или валута, подлежащи на деклариране. Първият път подсъдимият О. е отговорил отрицателно,  на последвалите многократни запитвания е мълчал,  и едва на последното запитване /15 минути след започването на ЩМП/ е отговорил, че пренася 21 000 евро. Комуникацията между митническият служител –св.С. и подс. О. е била пълноценна, провела се е на турски език,  в степен, позволяваща както на митническият служител св.С.  / митнически служител със 17-годишен стаж, от който  10 години на турска граница / да изпълни служебните си задължения, така и на подсъдимия О. да разбере зададените му от митническия служител въпроси. От показанията на св.С. и св.М. безспорно се установява, че  подс. О. е бил наясно със съдържанието на съставения му и предявен за подпис АУАН, преведен му устно на турски език от лицето Недялко Еленчев –граничен полицай на ГКПП,  тъй като  след предявяването на АУАН,подс. О. провел няколко разговора по мобилния си телефон с адвокат,  в резултат на което отказал да подпише съставения му АУАН. Не се споделя от настоящия състав и твърдението на подсъдимия, че в хода на митническата проверка, същият е заявил на митническите служители, че пренася сумата „над 21 000 евро”, но митническите служители не го разбрали правилно – същото е защитна версия, нелогично и несъответстващо на събрания доказателствен материал. Съображенията за това са следните :

         На първо място, при излизането си от Р Турция на 04.10.2011г. подсъдимият О. не е декларирал пред турските митнически органи, че пренася през митницата валута над 5 000 щатски долара, независимо че съгласно Закона, осигуряващ стабилността на турската лира, е бил длъжен да стори това. На второ място, размера на пренасяната от подсъдимия валута е 28 000 евро, а не 21 000 евро. На трето място – подсъдимият О.  е отговорил отрицателно на въпроса дали има за деклариране валута, стоки и ценности. Четвърто – подс. О. не е поискал от митническия служител на българската граница да му предостави за попълване митническа декларация. Пето - едва в хода на щателната митническа проверка и то след многократно задаване на въпроса дали пренася валута, подсъдимият О. заявява сумата 21 000 евро, като  започва да гради защитна версия, твърдейки, че е неправилно разбран от митническия служител.

         При преценка поотделно и в съвкупност на така събраните по делото доказателства, и с оглед на гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият О. умишлено е предприел действия тайно от митническите органи на страната да пренесе носената от него валута в размер на 28 000 евро, и обявявайки устно, но едва в хода на вече започналата щателна митническа проверка,   само на част от нея – 21 000 евро, разчитайки на занижен митнически контрол.

         Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на св.С. и св.М. , тъй като в тези показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични, достоверни и непротиворечащи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. В тях обективно и правдиво са възпроизведени от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване на делото. С поредността на действията, които са осъществили св.С. и св.М., следва да се приеме, че те точно и последователно са предприели процедурата по чл.2 от Наредба №10 на МФ, вр.чл.11 от ВЗ, вр. чл.68 и сл. от ЗМ и са неоснователно фактическите и правните доводи на подсъдимия О. за нейното опорочаване. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото – акта за установяване на митническо нарушение, протокол за щателна митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и други, установяващи обстоятелства, свързани с факта на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, предмета и авторството  и механизма на същото. Авторството на деянието е безспорно установено – подсъдимият О.  в хода на съдебното следствие потвърждава, че той е пренасял валутата и същата не е декларирана от него.

         От анализа на свидетелските показания с останалите по делото доказателства се установява обективната страна на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият О. и което е довършено с факта на не отразяване с писмена декларация на пренасяната от него валута съгласно изискванията на чл.11 ал.2 от ВЗ, както и изискванията на чл.8 ал.1 и 2 от Наредба № 10 на Министерството на финансите. Съгласно чл.11 от ВЗ местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания, като съгласно ал.2 размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и  износ на суми над 5000лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредбата по ал.6.  Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10 на МФ : “Местни и чуждестранни физически лица задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите в случаите на чл.2, ал. 2, 3 и 5 и чл.5 и 6 ”. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № 10 на МФ –„ Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи”, а  съгласно ал.2 – „Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи по реда на чл. 8 на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута”.

         От обективна страна безспорно се установява, че на 04.10.2011г. около 11.00 часа на МП -** при влизане в Р България от Р Турция подсъдимият О. не е изпълнил разпоредбите на чл.11 ал.2 от ВЗ и чл.8 от Наредба № 10 на МФ, според които местни и чуждестранни физически лица могат да внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи - като задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите.

         В конкретния случай подсъдимият О. е внесъл валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, а именно – 28 000 евро, поради което е бил задължен да попълни и представи митническа декларация. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват.

         Безспорно по делото е, че подсъдимият О. не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера, вида и произхода и предназначението на внасяната валута пред митническите органи, собственика на паричните средства и получателя, както и на транспортното средство и маршрута. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият О. е на просто извършване и е довършено с факта на не отразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно внесената валута в наличност.

          Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на  28 000 /двадесет и осем хиляди  / евро, равностойни на  54 763.24 / петдесет  и четири хиляди седемстотин шестдесет и три лева  и 24 стотинки/, съгласно централния курс на БНБ за 04.10.2011 година.

От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия О., е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено големи размери" съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

         Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

         От субективна страна подсъдимият О. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е предвиждал и съзнавал обществено опасния характер на своето деяние  и  е искал настъпването на вредните последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият О. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т. е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия О., съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия във всичките им части. Недекларирането пренасяната от подсъдимия валута при излизане му  от Р Турция и недекларирарането на пренасяната от подсъдимия  валута при влизането му в Р България, разчитайки на занижен митнически контрол, предвид честото преминаване на подсъдимия О. през границата, като е знаел, че недекларирането по надлежния ред на пренасяната в такива размери валута е обществено опасно и частичното устно обявяване, направено едва в хода на ЩМП, само на част от пренасяната сума, водят на извода, че подсъдимият О. е искал и съзнателно е избегнал обявяването й пред митническия орган, като предварително е знаел, че валутата е в особено големи размери. Следователно подсъдимият О., който не за първи път преминава границата на Р България /съответно не за първи път бива подлаган на митнически контрол/,  и който нееднократно е бил поканен да декларира ценности, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт-** на видими места са поставени разяснителни табели на шест езика, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия О. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

         С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият О. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от шест  месеца.

             След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова заетост,  липсата на отрицателни характеристични данни за него, а отегчаващи обстоятелства са особено големите размери на предмета на престъплението и липсата на критично отношение към извършеното деяние. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът  прецени, че наказание «глоба» в размер на двойната сума на предмета на престъплението би била непосилна за подсъдимия, поради което съдът се ориентира към наказание «лишаване от свобода», като прецени, че следва да се отмери такова към минимума в закона, поради което го наложи за срок от шест месеца.

         Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия О. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия О. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

         На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия О., а именно – сумата от 28 000 / двадесет и осем хиляди/ евро, която е налична в момента на постановяване на настоящата присъда и се намира на съхранение в банков трезор при Митница-гр.Б**.

         За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и намира приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението.

           В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимия О. заплащането на направените по делото разноски, като го осъди да заплати по **ка на Районен съд – гр. ** сумата от 600.00 лв.

         По тези съображения съдът постанови присъдата си.   

 

                                                 Председател:

                                     

                                                  Съдебни заседатели :          1.

 

                                                                                     2.