МОТИВИ  по НОХД № 84/2014г. по описа на РС-Малко Търново:

 

Срещу подсъдимия А.Г.Ф., роден на ***г***, с  ЕГН:**********,  е повдигнато обвинение за това, че на 21.04.2013г. около 2.00 -2.30 часа пред бар „** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, викайки към полицеския наряд в състав ст.полицай Т.Д. и сержант Н.Т. : „Знаете ли кой съм аз? Мога да ви сгъна и двамата, мога да ви набия и навра под джипа, от утре няма да сте на работа!”, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органите на властта, изпълняващи задължението си по опазването на обществения ред – хванал сержант Т. с две ръце през кръста в опит да го събори на земята – престъпление по чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.Пледира за наказание в размер на 6м. ЛОС с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият  Ф. нередовно призован не се явява.Съдът разгледа делото при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”А” от НПК. Защитникът му адв.К. пледира подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия А.Г.Ф. е роден на ***г***, с  ЕГН:**********, български гражданин, неосъждан, средно специално образование, безработен, п.а. гр.**.

На 21 април 2013 г. около 2,00 - 2,30 часа подсъдимия А.Ф. бил в бар „** и се черпел с алкохол. Към този късен час вече е бил във видимо нетрезво състояние. Това  принудило двама от служителите в бара - св. М.Т.П. и Я.Д.П. да хванат подсъдимия и да го изведат навън. П. и П. оставили подсъдимия  отвън на чист въздух и му казали да поизтрезнее малко. След това се прибрали в бара да работят и не могли да видят случилото се по-нататък. Това било около 2.00 - 2,30 часа.Точно в този момент пред сградата на бара пристигнал патрулен автомобил от РУП М. Търново с полицаите Н.Т.Т. /полицейски стажант/ и Т.Д.Д.. Те се явили там по разпореждане от страна на оперативния дежурен в РУП М. Търново, който пък от своя страна е получил обаждане по телефона за възникнал скандал в бара.Видно от представената по делото нарядна ведомост и двамата си били на робата в този ден.

 Ф. насочил  своето агресивно поведение към полицаите. Те му разпоредили да престане да обижда и да заплашва хората, но подъдимият им креснал: „Знаете ли кой съм аз? Аз съм **, мога да ви сгъна и двамата” / „Искате ли да се обадя на вашите началници, мога да ви набия и двамата и да ви вкарам под джипа” . Веднага след това - необяснимо защо - Ф. насочил своята агресия основно към полицай Т.: „Искаш ли да те навра под джипа, аз съм европейски шампион по борба, сега ще видиш”. Заявил още, че двамата полицаи не могат да му направят нищо и не могат да го „пипнат”. Веднага след това хванал със борчески захват полицай Т. за кръста и се опитал да го събори на земята. Полицаят обаче се извъртял, противодействал и успял той да събори на земята подсъдимия. Тогава двамата с полицай Д. му сложили белезници на ръцете, качили го в колата и го отвели в РУП М. Търново. Заедно с тях отишли и св. Е. и Ш., за да дадат показания.

В сградата на РУП Ф. продължил да се заканва - този път на дежурния офицер Д. К. - че от утре вече няма да е на работа и ще бъде уволнен.

 

Свидетели на агресивното поведение на подс.Ф. към полицейските служители станали и други клиенти  на заведението - св.Ш., св.Е., които заедно с приятелите си **, били тръгнали от заведението да се прибират по домовете, но като забелязали пристигането на патрулната кола на паркинга, не тръгнали веднага от паркинга с автомобила си, който бил на разстояние от полицейските служители от около 30-40 метра, а от любопитство останали и от вътре,  наблюдавали случващото се пред **

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т., св.Д., св.Ш., св.Е., св.П., св.П., св.Г**,  както и от относимия към предмета на доказване писмен доказателствен материал по ДП № 57/2013г. по описа на РУП-Малко Търново, прочетен и приобщен към делото на основание чл. 283 от НПК.

По въпроса за действията на подсъдимия Ф., който е буйствал, отправял обидни реплики към двамата полицейски служители, отказал да се подчини на полицейско разпореждане, опитал се да събори на земята полицейски служител, съдът счита, че фактическата обстановка е безспорно установена и като цяло събраните доказателства не са противоречиви. Съдът кредитира частично показанията  на св. Т. и св.Д., в тази им част, в която кореспондират на възприятията си на свидетелите св.П., св.П., св.Ш., св.Е., св.Г**, чиито показания кредитира напълно, а именно: от момента на отправянето на полицейското разпореждане към подс.Ф. да тръгне със полицейските служители към РУП-Малко Търново за изясняване на случая до развръзката на конфликта между подс.Ф. и полицейските служители, като последователни, непротиворечиви и логични.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Неправилно е   квалифицирано престъплението от държавното обвинение като такова по чл. 325 ал.2 от НК. Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. За наличието на квалифицирания случай по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК е необходимо съпротивата да съпровожда хулиганството, т. е. съпротивата да представлява едно друго отделно и противоправно нападение, при което да е насочено единствено срещу онзи орган на властта, който се опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия.

 Не така стоят нещата в процесния казус : Установено е, че полицейските служители са били изпратени по сигнал да извършат проверка за възникнал скандал в заведението, и само поради възприятието им, че подс.Ф. изглеждал видимо пиян пред заведението, решили да отведат същия в РУП за изясняване на ситуацията, на което подс.Ф. се противопоставил агресивно, като  липсват хулигански действия от страна на Ф. преди намесата на полицейските органи.  Безспорно е, че подсъдимият агресивно се е противопоставил на полицейското разпореждане да бъде отведен в РУП за изясняване на ситуацията, като е отправил обиди, викайки срещу полицейските служители  : „Знаете ли кой съм аз? Мога да ви сгъна и двамата, мога да ви набия и навра под джипа, от утре няма да сте на работа!”, а опита му да събори на земята полицейски служител, е наложил от своя страна  спрямо подсъдимия да бъде употребена физическа сила и помощни средства от полицейските служители за неутрализирането му. Действията, които подсъдимия е осъществил, са били ясна и дръзка демонстрация на неуважение към обществото и реда, който съществува и който следва да се гарантира от служителите на полицията. В случая подс.Ф. е започнал и е продължил деянието си все спрямо органите на властта, с които действия е осъществено и самото хулиганство. Затова в конкретния случай не е налице „съпровождане на хулиганството със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”. Не се констатира от доказателствата деянието да се отличава с изключителен цинизъм или изключителна дързост. С оглед на задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, настоящият съдебен състав е изложил факти, които изпълват основния състав на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, и не е установил наличието на такива, които да сочат на тези квалифициращи обстоятелства. Не може да се приеме, че с действията си, насочени към полицейските служители,  е осъществен квалифицирания състав на престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.2 НК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подс.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление „хулиганство”.  При тази логическа последователност на факти, подсъдимият е имал пълната, ясна и точна представа, че с поведението си демонстрира явно несъгласие с действията на полицаите спрямо него, които те са предприели в изпълнение на служебните си задължения. Тази демонстрация е целяла да даде външна изява на пренебрежителното отношение към тях и реда, който трябва да обезпечават. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението хулиганство. Подс.Ф. грубо е погазил установения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като е демонстрирал пълно пренебрежение към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо полицейски служители. Той е проявил нагло самочувствие на човек, който не се интересува от закона и е в състояние да унижи органите, които са призвани да охраняват приложението му. Тези му действия са възмутили присъстващите граждани, които са възприели поведението му като недостойно /св. Ш. и св. Е./.

Ето защо съдът намери, че подс.Ф. е осъществил основния състав на престъплението „хулиганство” по чл. 325 ал.1 от НК, като оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение за  престъпление по чл. 325 ал.2 от НК и на основание чл.78А от НК му наложи адм.наказание глоба в размер на 2000лв.

Предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи направените по делото разноски в размер на 204.99.00 лева в тежест на подсъдимия.

Съдът намира,че по този начин ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               Районен съдия :