М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 34 /26.09.2012г. по НОХД  № 73/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу Р. И** ,  роден на ***г. в **, **ски гражданин,    неженен, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 13.06.2012г. в района между 8-ма и 9-та гранична пирамида при  ГПУ-Малко Търново влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализ**е на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимия, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2012г. св.К.Т. – полицай при ГПУ-Малко Търново  бил дневен наряд , когато изпълнявайки служебните си задължения, около 10.15 часа в района на м**  Малко Търново, забелязал две лица, движещи се пеша по международен път І-9 в посока от ГКПП –Малко Търново към град Малко Търново. Направило му впечатление, че при шум на движещ се автомобил, лицата се скривали веднага в храстите в страни от пътя, а след преминаването му – отново поемали пеша по пътя. Поради съмнителното поведение на лицата, св. Т. незабавно уведомили оперативния дежурен ОДЧ-Малко Търново, в резултат на което на мястото била изпратена мобилна група, която заловила лицата – подс. И** и лицето А**. При задържането на лицата не са били използвани оръжие и помощни средства. В хода на предприетите оперативни действия граничните полицаи установили по наличните следите, оставени от лицата, че същите са  пресекли държавната граница в района между 8-ма и 9-та гранична пирамида на ГПУ-Малко Търново. Със заповед № ОЧ-13/13.06.2012г. на началника на ГПУ-Малко Търново на подс.А**  била наложена ПАМ «Принудително отвеждане до границата на РБългария. С двустранен протокол от 13.06.2012г. за връщане на хора, незаконно преминали държавната граница, подс.И** бил върнат на турските гранични власти на 13.06.2012г. на основание спогодба от 1967г.между РБългария и РТурция /л.15/

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Т., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 112/2012г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият Р. И** ,  роден на ***г. в **, **ски гражданин,    неженен, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимия са предварително обмислени и внимателно план**и, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 13.06.2012г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимия чрез действие като на 13.06.2012г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият,  за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия   Р. И** ,  роден на ***г. в **, **ски гражданин, неженен, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимия– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотив** от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                             

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: