МОТИВИ КЪМ НОХД  72/11г.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП ** **.

Обвинението е против Д.Г.С. с ЕГН **********,*** **, с адрес: град ** **, ** ** за това, че на 26.11.2011г. в района на местността „**”  в землището на гр.** ** без редовно писмено позволително извозил от горския фонд 1 куб.м. пространствени дърва за огрев  на стойност 34.00 лева и деянието представлява опасен рецидив - Престъпление по чл.235 ал.4 вр. ал.1 предл.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

В съдебно заседание представителят на РП дава становище за доказаност на обвинението като обосновава определяне наказанието за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 от НК .

Подсъдимият дава обяснения и изразява съжаление. 

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства на досъдебното производство, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 26.11.2011г. собственикът на фирма, занимаваща се с дърводобив в землището на град ** ** и към която фирма сезонно бил нает подсъдимия като товарач, възложил на подс.С. да извърши ремонт на товарния му камион „ЗИЛ Триоз”. След като извършил ремонта на камиона на място в обекта, предоставен на фирмата за добив на дървесина, подс.С.  решил да го изпробва и го привел в движение от обекта по черния път в местността на „**”  в посока главен път ** ** – **. Движейки се с камиона, подсъдимия видял по пътя паднали от извършвания през предните дни подвоз дърва от дъб и за да не пречат на подвоза, ги събрал и натоварил на камиона с намерение  да ги извози до временния склад за дървесина, стопанисван от фирмата. При обход на горския фонд на същия ден около 10.30 часа св.К. и Д. – горски стражари забелязали да излиза от стабилизирания горски път в местността „**”  товарния камион, управляван от подсъдимия и го спрели за проверка, в резултат на която установили, че подсъдимия не притежава писмено позволително за извозваните дърва и му разпоредили да откара камиона с дървата в ДГС”** **”  за съставянето на акта за административно нарушение. Подсъдимият отказал да изпълни разпореждането на горските стражари , тъй като твърдял, че не е направил нищо незаконно и разтоварил дървата на място, като ги нахвърлял на купчина встрани от черния път. Горските стражари поискали съдействие от служителите на РУП-** ** и на подадения сигнал незабавно се отзовали св. ** ** и **. След извършения оглед на местопроизшествието, при който св.К. определил окомерно, че извозваните дърва са около 1 куб.м. пространствени , подсъдимия изпълнил полицейското разпореждане като натоварил дървата на камиона и ги откарал в двора на ДГС”** **”, където били оставени на съхранение. Същия ден св.Д. съставил два акта за установени административни нарушения – акт  № 17 и акт № 18 , съответно за „транспортиране на един пространствен метър широколистни дъбови дърва за огрев немаркирани с контролна горска марка” и за „транспортиране на един пространствен метър широколистни дъбови дърва за огрев без превозен билет” .

След проведеното ДП, разследващият орган е приел с оглед събраните доказателства и при представената справка за съдимост, че подсъдимият е извършил при условията на рецидив престъпление с предмет дърва на стойност 34.00 лева  и по чл.235                                                                                                                                    , ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б.Б от НК. За такова престъпление и прокурорът е предал подсъдимия на съд с обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото дело, като в съдебно заседание обосновава и поддържа съставомерност на деянието по леконаказумеият състав на чл. 235, ал.6 от НК.

Това решение е всъщност една наложителна корекция на самото обвинение, тъй като неправилно подсъдимият е обвинен, че е действал при условията на опасен рецидив. Присъдата по НОХД № 12/2002г. на РС-** **, с която  е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и с която е активирано условното наказание по НОХД  № 32/ 2001г. на РС-** ** с наложено наказание от една година, е влязла в сила на 04.08.2002г., като наказанието е изтърпяно на 01.07.2003г. т.е. до извършване на инкриминираното престъпно деяние са изтекли повече от осем години. Последващо осъждане на лишаване от свобода има само  по НОХД № 34/ 09г. на РС-** ** и за срок от три месеца, което е изтърпяно на 04.09.2009г.

Прокурорът обаче счита, че въпреки липсата на данни инкриминираното от него престъпление да е рецидивно, то запазва при този предмет по вид и при обстоятелствата, при които е извършено,  престъпния си характер, като маркираните критерии ползва само, за да обоснове от една страна маловажност на случая, като приема, че предмета на престъплението не е 1 куб.м.пространствени на стойност 34 лева, а 0.8 куб.м.пространствени на стойност 27.20лв. и от друга, за да предложи налагане на най-лекото от алтернативно предвидените от законодателя за престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК наказание – глоба и то дори във възможно най-ниския размер.

Според съдебният състав обаче деянието е несъставомерно. Обясненията на подсъдимия визират ситуация, различна от  тази, описана в обвинителния акт. Обвинението е приело са достоверни показанията на св. К. ( горски стражар), че е открил на инкриминираната дата в посочения участък от ОГФ – ** ** да се извозват дърва -натоварени на камион дърва от дъб без КГМ и непридружени с документ за сеч и транспорт и по вид, които измерил на място и установил, че са с обем 1 куб.м.пространствени.  Съдът обаче отхвърли категорично показанията на този свидетел, имайки предвид пълното им противоричие с дадените обяснения от подсъдимия С., коренспондиращи при това напълно с устните показания на св.Д. и св.**, в резултат на които се установява, че дървата не са били измерени на инкриминираната дата нито на място, нито при оставянето им на съхранение  в двора на горското стопанство, но в съставените актове за административно нарушение са били вписани като количество 1 куб.м.пространствени. Нещо повече, независимо, че  няколко дни по-късно маркираните и оставените на съхранение в горското стопанство, били надлежно измерени и било установено, че са с обем 0.80 куб.м. пространствени, това не е довело до корекции в административните актове, и същите са послужили за образуването на ДП, респективно и за формулиране на обвинението.

Несъмнено е от обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д. и отразеното в двата съставени акта, че към онзи момент подсъдимият е извършил транспорт на дърва от един обект  до друг обект, но и двата обекта находящи се в един и същи участък за добив на дървесина, с камион, който видно от извършения от дознателя оглед на местопроизшествието – товарен, без регистрационни номера и очевидно  използван за транспорт на дърва само между обектите в отредения за добив участък, без да напуска очертанията му. Всъщност тези факти не са правнорелевантни, но имат съществено значение за изясняване на причините за действията на подсъдимия и то в случай,че е съзнавал нередовността на транспортирани от него дърва. Според съда обаче подсъдимият е действал с убеждението, че действията му по транспортиране на дървата за огрев на инкриминираната дата са законни, тъй като на първо място - не напуска очертанията на участъка, от който се добиват и  на второ място – събрал от коловоза на стабилизирания черен път и транспортирал до обекта в дърводобивния участък паднали от извършван през предишни дни подвоз на дърва .     

Дори и да се приеме, че подсъдимият е действал съзнателно, като е знаел, че  превозва дървесина без да има съответния оправомощаващ го  документ, деянието е малозначително поради явно незначителната си обществена опасност, поради което съдът приема, че е налице хипотезата на  на чл. 9, ал.2 от НК. Не само с ниската стойност на предмета му, чийто паричен еквивалент е само 27.20 лева, но и с действията на подсъдимия не са толкова сериозно засегнати обществените отношения, свързани с реда, условията и начините за добив и транспорт на дърва от ГФ. Не се установява от данните по делото наличие на извършени до този момент от подсъдимия нарушения по ЗГ.

От друга страна действията по извоз на дървесина без издадено нарочно позволително за извоз са забранени с разпоредбата на чл. 80, ал. 15 от ЗГ и нарушаването на тази забрана съставлява административно нарушение, като също се касае до дърва от горския фонд ( при систем. тълкуване на нормата с разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ЗГ). За нарушенията по чл. 80, ал.15 от ЗГ са предвидени и съответните административни наказания. Да се приеме, че извозването на процесните дърва е престъпление от общ характер , би означавало елиминирането въобще на тези деяния като административни нарушения  и радикала законодателна промяна в тази посока.

Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК следва да се прилага за всички престъпления по НК, стига деянието, макар и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. С ТР 113/82г. на ОСНК на ВХ е прието, че тази разпоредба може да се прилага дори и по отношение на престъпления, които се разграничават от съответните нарушения по парична равностойност на предмета на деянието напр. по чл. 194, ал.3, чл. 195, ал.3, чл. 204 б.А и др., които са приети като административни нарушения при условията на чл. 218 б от НК. Според цитираното ТР дори и за тези престъпления е приложима нормата на чл. 9, ал.2 от НК.  Ако трябва да се преценява законодателната позиция може да се направи аналогия с разпоредбата на чл. 232, ал.3 от НК, която същия раздел, в който се намира и процесното престъпление по чл. 235 – Престъпление в отделни стопански отрасли. С разпоредбата на чл. 232 ал.3 от НК законодателят е декриминализирал съставите на ал.1 и 2 на чл. 232 от НК с оглед само и единствено размера на причинената вреда, който следва да е до 100 лв. Така когато вредата за извършени едно или повече деяния на ал.1 и 2 на чл. 232 от НК следва да се налага административно наказание глоба от 100 до 300 лв.,което се налага по административен ред.  Аналогично е решението на законодателя  с разп. на ал.2 на чл. 231 от НК и по чл. 228, ал.3 от НК, като предвиденото административно наказание по чл. 231 ал. 2 от НК е за маловажни случаи.

Имайки предвид горното , несъмнено е, че един от критериите, за да обоснове  преценката на маловажност или малозначителност следва да е именно настъпилите вредни последици, сред които и паричната равностойност на предмета на престъплението. В конкретния случай обаче, наред с него, няма данни от действията на подсъдимия да са настъпили  вредни последици за този стопански отрасъл , които да го дестабилизират и  да засягат реда на управление в този отрасъл.

Като съобрази горното съдебният състав постанови на основание чл. 304 от НПК своята присъда, с която призна подсъдимия Д.С. за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б.Б от НК.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.          

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                       Съдебни заседатели: 1/                 2/