М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА №12 /28.12.2011г. по НОХД  № 70/2011г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  Н.Г.,  роден на ***г. в Ливан, ливански гражданин, с ливански паспорт № **, неосъждан, понастоящем в чужбина без известнен адрес, с обвинение за това, че на 13.09.2011г. около 17.00 часа в района на местността «Мишкова нива» до град Малко Търново влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение от надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимия, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2011г. св.Д., който бил на същата дата наряд ПН 103 при  ГПУ-Малко Търново, забелязал две непознати  лица на около 500 метра от държавната граница да се придвижват пешком от границата  в посока север, т.е. към вътрешността на  страната. Св.Д. веднага сигнализирал колега си – св.К.Ш** и след около десетина минути на около 100 метра преди отбивката за „Мишкова нива” в посока над портала на 4-5 ляв фланг, служителите на ГПУ – Малко Търново спрели двете непознати лица, които не владеели български език,. Първоначално последните двама твърдели  че са без документи и се представили с имена, различни от истинските си. След като били задържани и отведени в ГПУ-Малко Търново, в хода на преприетите оперативни действия по образуваните заявителски материали № 32 и № 33/13.09.2011г. по описа на ГПУ-Малко Търново, била установена  истинската самоличност на задържаните лица, а именно – на подсъдимият Н.Г.,  роден на ***г. в Ливан, ливански гражданин,  и на **,  роден на ***г. в Ливан. Служителите на ОИД-ГПУ-Малко Търново заложили данните на задържаните лица –подс. Г. и Хатоом  в АФИС, а задържаното лице - подс. Н.Г. бил предаден на 14.09.2011г. на турските гранични власти с протокол на компетентните гранични власти, на основание наложена ПАМ със заповед № ОЧ-47/06.02.2011г. на началника на ГПУ-Малко Търново «Принудително отвеждане до границата на РБългария»

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни и писмени доказателства -показанията на св.Д. и св.Ш**, обясненията на подсъдимия и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 145/2011г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият Н.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимия са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел . Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 13.09.2011г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимия чрез действие като на 13.09.2011г. подсъдимият Н.Г. е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-М.Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият Н.Г. ,за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

         При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия Н.Г.  престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимия– подсъдимият е на 36 години, до настоящия момент  не е бил осъждан, търсел е по-добри условия за живот, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: