М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 25 ПО НОХД  № 68/2009г.

 

 

                    Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на МТРП срещу  Ю.В.П. ***, Р Коми, руски гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********,***, област Хасково, понастоящем в Затвора-град Пловдив, с обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление на 02.05.2008г. в района на ГП»Дряновец» край град Малко Търново излязъл през границата на страната без разрешение от надлежните органи на властта и на 02.07.2009г. в района на ГП»Мина» край град Малко Търново влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

            Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия, като бъдат отчетени многобройни смекчаващи отговорността  обстоятелства.

Подсъдимият признава вината си, като изразява дълбоко съжаление за извършеното, съдейства за обективното разкриване на истината.

           

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

           

Подсъдимият Ю.В.П. решил на 01.05.2008г. да замине за РТурция, за да си търси работа.От град Хасково до град Малко Търново го превозил един приятел на име Ремзи с лекия си автомобил ”Лада”, цвят –червен. Подс.П. веднага след като пристигнал в град Малко Търново тръгнал в южна посока през гората към границата с РТурция и стигнал до портала на ГП”Дряновец”. Преодолял мрежата със сигнално-охранителното съоръжение и вървейки през гората стигнал до село Дерекьой,РТурция. Там попитал един овчар как може да си намери работа и последния го изпратил до дома на турски гражданин на име Хасан, където работил в продължение на около година.

През месец юни получил телефонно съобщение, че майка му е болна и решил да се върне в България по същия маршрут. На 30.06.2009г. тръгнал през гората и на 02.07.2009г. преминал през държавната граница на РБългария през портала на граничен пост „Мина” край град Малко Търново. Към 10.00 часа на същата дата гражданин подал сигнал до Гранична полиция, че непознат мъж е преминал граничното съоръжение в района на ГП „Мина” край бившия рудник „Бръдце”. Свид.П. –граничен инспектор към ГПУ –Малко Търново изпратил дежурния граничен наряд в състав свид.Н. и свид.Фролошки, които задържали в посочения район подс.П., който не оказал съпротива и се легитимирал  с руски паспорт ОК-П № 500512 с изтекъл срок.

 

В хода на съдебното следствие подс.П. разказва подробно как е извършил деянията, какви са били мотивите и подбудите му, като изразява съжаление и дълбоко се разкайва.

                                   

            Горната фактическа обстановка се доказва от обясненията на подс.П.,  показанията на свидетеля П., свидетеля Н. и свид.Фролошки, приобщените на осн.чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 69/2009г. по описа на РУ-Малко Търново и справка № 14/97 от 02.11.2009г. от Затвора –град Пловдив.

 

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

 

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК,при условията на продължавано престъпление –чл.26 ал.1 от НК. Самият подсъдим излага показанията си във вид, които убеждава Съда, че действията му са предварително обмислени и внимателно планиранИ с ясно посочена цел. Подсъдимият е знаел, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.

          В случая от обективна страна двете изпълнителни деяния са осъществени от подсъдимия чрез действие при условията на продължавано престъпление в периода от 02.05.2008г. до 02.07.2009г. - престъпление по чл.279, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. Изпълнителните деяния са осъществени като на 02.05.08г. подсъдимият  е  излязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-М.Търново,  и на 02.07.2009г. е влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-М.Търново, като двете деяния осъществяват поотделно  един състав на едно и също престъпление,  извършени са през непродължителен период от време –от 02.05.2008г. до 02.07.2009г., включително, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

 

            Субект на престъплението е подсъдимият П., за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

            При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършените от подсъдимия П. при условията на продължавано престъпление деяния по чл.279 ал.1 от НК не се отличават с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и обществената опасност на подсъдимия– подсъдимият е на 36 години и до настоящия момент  е бил осъждан общо с три присъди, които обстоятелства от своя страна са отекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от  шест месеца при строг режим.

Подсъдимият П. е осъждан общо с три присъди.

С присъда по НОХД № 53/ 1996г. на РС-Димитровград, в сила от 10.05.1996г. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години.

С присъда по НОХД № 82/ 1996г. На РС-Димитровград, в сила от 22.11.1996г.,за престъпление по чл.346 ал.2 б.»А» от НК, е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година. По двете присъди му е определено общо наказание в размер 3 години лишаване от свобода.

С присъда по НОХД № 284/2002г. На Военен съд – Пловдив, в сила от 08.02.2003г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК, е бил осъден на лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. По трите присъди му е определено общо наказание 3 години лишаване от свобода.

Видно от справката на Затвора -Пловдив за търпените наказания от подсъдимия П., към настоящия момент той търпи наказанието по НОХД № 284/2002г. на Вонен съд-Пловдив, като към 02.07.2009г. размера на неизтърпяното наказание е 1 година 9 месеца и 28 дни.

Престъплението по настоящето осъждане е извършено на 02.07.2009г., т.е. след влизане в сила на наказанието по НОХД № 284/2002г., но преди това наказание да е изтърпяно. В тази връзка следва да се извърши присъединяване на наказанията по чл.27 ал.1 от НК, като наказанието по настоящата присъда се присъеди изцяло към неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 284/2002г.на ВС-Пловдив към 02.07.2009г., като за  първоначален режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода,  съгласно чл.60 ал.1 от ЗИН следва да се определи  «строг» режим.

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: