МОТИВИ

към присъда №30  по НОХД № 65 по описа на РС-Малко Търново за 2012г.

 

 

В Районен съд-Малко Търново е внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново против  Г.К.Д. с ЕГН ********** ***, постоянен адрес: град **, ул.”**” № 64, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, ръководител обект- експедитор в ДЛС „Г**” за престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимият Д. се явява лично в съдебно заседание, ведно с надлежно упълномощения от него адв. М.Ч..

Представителят на Районна прокуратура -Малко Търново изменя квалификацията на обвинението, като поддържа съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.311 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК предлага съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание „глоба” в размер към минимума, предвиден в закона.

Адв.Ч. пледира подсъдимият Д. да бъде признат за невинен и оправдан.

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подс.Г.Д. бил назначен с трудов договор от 24.01.2003г. на длъжност технически ръководител в ДЛС Г**, като с допълнително споразумение от 09.05.2011г. бил преназначен на длъжност „горски стражар” в ДЛС Г**. От връчената му на 09.05.2011г.  и подписана от подсъдимия длъжността характеристика, се установява, че същият отговаря за достоверността на информацията в документите, които изготвя, че е длъжен да проверява МПС-та, които превозват дървен материал и документите към тях, както и да осъществява контрол при движението на дървен материал. Съгласно  Заповед № РД-16-169/18.07.2008г. на директора на ДЛС Г** подсъдимият Д. е преминал курс на обучение относно работата му с електронен терминал, а със заповед № 25/08.02.2011г. на директора на ДЛС Г** на подсъдимият Д. бил предоставен електронен терминал и КГМ. Със заповед № 182/18.05.2009г. на директора на ДЛС Г** било вменено задължението да приема дървесината на временен склад, да издава електронни превозни билети и да освобождава дървесината с ЕГМ.

Съгласно § 37 ал.1 от ПЗР на ЗГ вр. чл.211 от ЗГ и Заповед № 514/19.04.2011г. на директора на ИАГ, при транспортиране на дървесина от временен склад, добита от горски територии, държавна собственост, се използват електронни превозни билети по утвърден образец, като тези електронните превозни билети се издават от устройства, регистрирани в ДЛС, в чийто сървър се прехвърля информацията за издадените преводни билети. Електронните превозни билети се отпечатват на бяла химизирана хартия в три екземпляра, първият от които е със защитна лента и се дава на лицето, превозващо дървесината, вторият екземпляр –„копие 1” се отчита в счетоводството на горското стопанство, а третият екземпляр –„копие 2” е за собственика на имота, от който е добита дървесината, като срока на съхранение е 3 години съгласно Закона за счетоводството. В електронните превозните билети се попълват задължително всички реквизити, като след разпечатването им от устройството, в тях ръчно се вписват четливо със син химикал от лицето, оправомощено да ги издава следните данни:  номер на партида, номер на фактура, ЕГМ, краен пункт на транспортирането, номер на превозното средство, име на превозвача,  които се изписват. Така издадените електронни превозни билети се подписват от превозвача и от издалото билета служебно лице.

На 19.08.2011г. в ДЛС Г** подсъдимият Д. в кръга на служебните си задължения като горски стражар в ДЛС Г** съставил електронен превозен билет № КС 247092/001391, като след разпечатването му, във втория екземпляр „копие 1”  ръчно вписал , че трите пространствени кубика дървесина, закупена с фактура № 3014, п. №1111-2 с купувач „**” АД –Бургас и собственик ДЛС Г**, се превозва с МПС с рег.№ СО 6267 ВВ от Д.И., като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П..

На същия ден   и място подсъдимият Д. в кръга на служебните си задължения като горски стражар в ДЛС Г** съставил електронен превозен билет № КС 247092/001392, като след разпечатването му, във втория екземпляр „копие 1”  ръчно вписал , че четирите пространствени кубика дървесина, закупена с фактура № 2877, п. №1109-2 с купувач „**” АД –Бургас и собственик ДЛС Г**, се превозва с МПС с рег.№ СО 6267 ВВ от Д.И., като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П..

На 09.09.2011г. в ДЛС Г** подсъдимият Д. в кръга на служебните си задължения като горски стражар в ДЛС Г** съставил електронен превозен билет № КС 247092/001439, като след разпечатването му, във втория екземпляр „копие 1”  ръчно вписал , че седемте пространствени кубика дървесина, закупена с фактура № 0084, п. №1111-2 с купувач „**” АД –Бургас и собственик ДЛС Г**, се превозва с МПС с рег.№ А 5473  от **, като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П..

От заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните, безспорно се установи, че ръкописният и буквен текст, изпълнен върху посочените документи, е изпълнен от подсъдимият Д..

Настоящата фактическа обстановка е безспорно установена по  делото от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по ДП № 531/2011г. по описа на ОД на МВР-Бургас, както и от събраните гласни доказателства – показанията на св.Г.П., Й.Й**, Хр.П., св.П.П., св.Ор.Р. и обясненията на подсъдимия Д..

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

По отношение на поддържаното обвинение срещу подсъдимия по делото Д., съдебният състав споделя правните изводи за извършеното от подс.Д.  престъпление по чл.311 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като съображенията за това са следните:

Попълнените и подписани от подс.Д. електронни превозни билети, в които подс.Д. писмено удостоверил, че в качеството си на длъжностно лице - горски стражар в ДЛС Г**,  че дървесината по първите два  електронните превозни билети се превозва с МПС с рег.№ СО 6267 ВВ от Д.И., като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П., а по третия превозен билет -  с МПС с рег.№ А 5473  от **, като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П., представляват официални документи с невярно съдържание (лъжливо документиране)  - касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в тях обстоятелства – регистрационния номер на МПС и имената на превозвача, не отговарят на обективната действителност. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че тези  електронни превозни билети – предмет на обвинението срещу подсъдимия по делото, са били съставени  и подписани от подсъдимият. Същият на 19.08.2011г.  е попълнил  със своя почерк и е положил подпис, като в ръчно вписаните реквизити писмено е удостоверил е  обстоятелства, което не отговарят на обективната действителност, а именно: че дървесината по превозен билет № КС 247092/001391 и превозен билет № КС 247092/001392  /и двата от 19.08.2011г./, се превозва с МПС с рег.№ СО 6267 ВВ от Д.И., като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П., а по превозен билет № КС 247092/001439 от 09.09.2011г. се превозва с МПС с рег.№ А 5473  от **, като в действителност дървесината е била превозена с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св.П.К.П..

 Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс.Д.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 311 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК.

От приетата по делото и неоспорена от страните графическа експертиза категорично се установява, че ръкописният буквен текст и подписа в процесните превозни билети  е изпълнен със синя химикалка от подс.Д..  Съдът намира за безспорно установено, че превозните билети имат характер на официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, доколкото са издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Безспорно е и че подсъдимият Д. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК и в кръга на службата си е съставил тези три превозни билети, в които е удостоверил неверни обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон да се  вменява задължение на лице в кръга на службата си да се удостоверява истинността на някои обстоятелства. Именно в ЗГ  е установено това задължение, поради което и този елемент от фактическият състав на престъплението е налице. Установено безспорно е и авторството на деянието, доколкото всички доказателства по делото сочат категорично, че ръкописният текст и подписът, положени в процесните превозни билети са изпълнени от подс.Д.. Освен това за обективната съставомерност е необходимо още, удостоверените обстоятелства да са неверни. Съдът намира безспорно установен и този факт, доколкото към датата на издаването на превозните билети дървесината е била превозена не с МПС-то и не от лицето, посочено в тях, а с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св. св.П.К.П..

 От субективна страна деянията са извършени при общност на предварително сформиран и пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, че удостоверява неверни обстоятелства в превозните билети, които издава, , доколкото е знаел, че към момента на издаването на превозните билети дървесината е била превозена не с МПС-то и не от лицето, посочено в тях, а с МПС с рег. № А 3834 ВТ от св. св.П.К.П..

Трите деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени от подсъдимият Д. през непродължителен период на време – от 19.08.2011г. до 09.09.2011г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

С оглед липсата или незначителността на вредни последици и с оглед на смекчаващите обстоятелства, извършеното от подсъдимият Д. престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което съдът намира, че извършеното от подсъдимият Д. престъпление е маловажен случай.

По изложените съображения, съдът призна подс.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 311 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като го оправда  в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Съдът намери, че в случая са налице предпоставките по чл. 78 А от НК за освобождаването на подс.Д. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание: 1. за престъплението по чл. 311 ал. 2 вр.чл.1  от НК, което е умишлено, се предвижда наказание ”Лишаване от свобода”  до една години или пробация; 2.подс.Д. е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът съобрази  трайно установените трудови навици на подсъдимия, формираното трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната и че извършеното от него престъпление е изолиран акт в поведението му. Съобразявайки и подбудите за извършване на деянието, както и обстоятелството, че от него не са причинени съставомерни вреди, следва да заключи, че нито инкриминираното деяние, нито дееца са с високата обществена опасност. В процесния случай отегчаващи вината обстоятелства не са налице, поради което, съдът счете, че размера на наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание по чл. 78А, ал. 1 от НК следва да е в минимален размер предвиден в закона в редакцията му към датата на извършването на деянието, а именно – административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда / лева.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 112.55 лева следва да се възложат в тежест на подс.Д. на основание.

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                  

                                      Председател: