Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                                        23.09.2009г.    гр.*****,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Малкотърновският районен съд,  наказателна колегия в публично зеседание на десети септември  две хиляди и девета година в състав:

Председател:Мария Москова

Членове:...................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар:Д.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Мария Москова  Н.А.Х.дело № 57  по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на А.М.Д., ЕГН- **********,***, община *****, област *****  срещу наказателно постановление № 11010558 / 24.06.2009г. на директора на АДФИ – *****, с което на основание чл.65 от НВМОП, във вр. с чл.32 ал.1 от ЗАНН й е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.34 ал.1  от НВМОП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата по изложените съображения.

Въззиваемата страна АДФИ-*****, редовно призована, чрез своя процесуален представител, като счита жалбата за неоснователна, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на наказателното постановление.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите по акта – ***********- С..

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа  обстановка:

Жалбоподателката Д. заема  длъжността помощник-лесничей ***********во, област ***** от 01.06.2007г.

От 30.03.2009г. до 27.04.2009г. в ***********во, област *****  била извършена проверка от Д.К. в качеството й на държавен финансов инспектор към АДФИ, възложена й със заповед № № ФК-10-354/27.03.2009г. на директора на АДФИ.

По време на проверката било установено, че  с Решение № 251/15.11.2007г. на инж.***** -директор на ***********” е била открита процедура за възлагане на малка обществена поръчка – открит конкурс по чл.3 ал.2 от НВМОП за извършване на услугата: “Сеч, извоз и рампиране до временен склад на маркирана дървесина” с прогнозна стойност 56 679 лв. без ДДС, като с решението е било одобрено обявлението за малка обществена поръчка. Комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, назначена със заповед № 321/18.12.2007г. на директора на ДДС, е заседавала на 18.12.2007г. и на основание чл.36 ал.3 от НВМОП предложила да бъде удължен срока за получаване на оферти, отразено в Протокол от 18.12.2007г. С решение № 330/18.12.2007г. на директора на ДДС инж.***** бил удължен срока за получаване на оферти с 30 дни. На 18.01.2008г. Комисията за разглеждане, оценка и кладиране на офертите, назначена със заповед № 011/18.01.2008г. на директора на ДДС, е заседавала и след като разгледала постъпилото в срока едно предложение от “****” ЕООД гр.***** определя за класиран на първо място кандидата “****”ЕООД-гр-*****. С решение № 012/18.01.2008г. на директора на ***********” инж.***** е било обявено класирането на кандидатите и определен за изпълнител “****” ЕООД – гр.***** а на 04.03.2008г. е бил сключен договор № 810-2008г. за извършване на услугана “Сеч,извоз и рампиране до временен скрад на маркирана дървесина” в обект № 810 със “****” ЕООД-гр.*****. Със заповед № РД 16-41 / 26.02.2008г. на ****”, на жалбоподателката е било възложено в т.1.4 да изпраща информация за сключените договори до АОП. Не е била изпратена информация за сключения договор до Агенцията по обществени поръчки за вписване в Регистъра по обществени поръчки. На 24.04.2009г. свид.К. – фин.инспектор, свид.****. – на длъжност “лесничей” и ****– на длъжност “зав.личен състав”  в ***********” съставили и подписали  констативен протокол, относно липсата за периода 04.03.2008г.-12.03.2008г. във входящо-изх.коренспонденция на ***********” на изходящо писмо за изпращане на информация до АОП за сключения договор № 810 / 04.03.2008г.

Въз основа на горната фактическа обстановка проверяващите са приели, че жалбоподателката на 12.03.2008г. е нарушила  НВМОП като при наличие на правно основание за това, не е изпратила информация за сключения договор № 810-2008г./04.03.2008г. за  извършване на услугата: “Сеч, извоз и рампиране до временен склад на маркирана дървесина” “****” ЕООД гр.*****   в правно регламентирания срок – не по-късно от седем дни срок след сключването на договора, а именно – до 11.03.2008г.

Проверката приключила със съставен АУАН за нарушение на чл.34 ал.1 от НВМОП.

От показанията на свид.***********се установява, че актът за установяване на административно нарушение е бил съставен – технически набран в канцелария на ***********” в отсъствието на жалбоподателката и свидетелите по акта. Готовият акт № 11010558 / 24.04.2009г.   бил представен за подпис на свид.******и свид.******., като преди това актосъставителят К. ги е запознала със съдържанието на акта. От показанията на свид.Г. се установява, че той е подписал акта като свидетел на връчването на акта, а не като свидетел на установяване на нарушението. Свидетелката по акта ******. изобщо не е подписала акта. АУАН № 11010558 / 24.04.2009г.  бил предявен за подпис на жалбоподателката  в деня на издаването му - 24.04.2009г. и  получила препис от същия, удостоверено с нейния подпис, видно от приложената по делото разписка.

Въз основа на така съставеният акт било издадено Наказателно постановление № 11010558 / 24.06.2009г. на Директора на АДФИ-*****, с което на основание чл.65 от НВМОП, в вр. с чл.32 ал.1 от ЗАНН й е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл..34 ал.1  от НВМОП. Жалбоподателката е получила Наказателното постановление на 30.06.2009г. по пощата, което се установява от клеймото на приложения по делото пощенски плик, а на 03.07.2009г. е подал жалба чрез АДФИ до РС-***** срещу наказателното постановление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е   основателна, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът констатира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за административно нарушение, които от своя страна са довели до процесуална незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, изразили се в следното:

В чл.40 ал.1 от ЗАНН е предвидено съставянето на акта по чл.36 ЗАНН да се извършва в присъствието на нарушителя. Като изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприссътвено съставяне на акта, но само при наличие на някоя от изчерпателно изброените предпоставки: нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен и втората – когато същият след покана не се е явил за съставянето на акта. При липсата на която и да било от тези две предпоставки на процесуалния закон актосъставителят е длъжен да състави акта в присъствието на нарушителя. В конкретния случай от показанията на свид.***********се установява по недвусмислен начин, че актосъставителят е съставил акта по чл.36 ЗАНН в отсъствието както на свидетелите, така и на нарушителя.По делото са налице доказателства, че жалбоподателката  се е намирала в съседна канцелария при изготвянето на акта за административно нарушение поради което неоправдано това действие е било извършено в нейно отсъствие. Липсват представени доказателства, а и няма твърдения в тази насока, жалбоподателката след покана да не се е явила при съставянето на акта. Доколкото АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката при липсата на която и да е от двете хипотези по чл.40 ал.2 ЗАНН, е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от същия закон. Нарушението е съществено такова, доколкото е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като същата не е могла да се възползва от субективното си право да даде непосредствени обяснения и да направи възражения при съставянето на акта, така както предвижда чл.42 т.8 ЗАНН. Подаването в последствие на писмени възражения не води до саниране на горната нередовност, доколкото нарушителят  има право на и на двата вида възражения – устни при съставянето на акта и писмени, в триденевен срок от връчването му. Законодателят е допуснал ограничаване на правото на устни обяснения и възражения само в два случая – по чл.40 ал.2 ЗАНН, която хипотеза в конкретния случай не е налице.Допуснатото съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН е довело до цялостна незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление, което подлежи на отмяна. Нещо повече, в конкретния случай, както се посочи по-горе , актът е бил съставен и в отсъствието на свидетелите по акта, което само по себе си представлява процесуално нарушение, като същият  не е  и подписан от  свид.******., посочена по акта като свидетел, присъствал на установяване на нарушението.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно наказателно постановление № 11010558 / 24.06.2009г. на директора на АДФИ – *****, с което на А.М.Д., ЕГН- **********,***, община *****, област ***** на длъжност лесничей в ***********”, на  основание чл.65 от НВМОП, във вр. с чл.32 ал.1 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.34 ал.1  от НВМОП .

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред *****ки административен съд.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: