МОТИВИ  към Присъда № 11/15.04.2014г. по НОХД № 55/2014г. по описа на РС-Малко Търново

 

         Производството е образувано по внесен обвинителен акт  срещу подсъдимият Р.М.Г., роден на ***г. в гр.К**, ЕГН:**********,***,  български гражданин, без образование, неосъждан, работи в дърводобива, за това, че през периода от **. в гр.Малко Търново, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол Р.М.М.  с  ЕГН:**********, която не е била навършила шестнадесетгодишна възраст – престъпление по чл.191 ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия Г., като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен  начин, което не се оспорва и от самия подсъдим. Пледира за осъждането му, като наказанието бъде определено на основание чл.191 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”в”  от НК, а именно глоба към средния размер, предвиден в закона. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

Подсъдимият  Р.М.Г.  признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава изцяло вината си и искрено съжалява за извършеното.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият  Р.М.Г. е  роден на ***г. в гр.К**, ЕГН:**********,***,  български гражданин, без образование, неосъждан, работи в дърводобива, с позитивни характеристични данни.

През лятото на 2011г. св.Р.М. се разделила с мъжа си И. от с.Орл. и  от когото имала дете, поради което се прибрала да живее в дома на родителите си в град Малко Търново. Не след дълго св.М., която към онзи момент не е била навършила 15 години, се запознала с  подс. Г.,  харесали се , решили да се „вземат” и отишли да живеят в дома на  подс.Г. ***, където заживели на съпружески начала. След като заживели на съвместни начала, към края на 2012г. св.М. забременяла и на 12 август 2013г. се родило детето им ** М.. Поради вродени заболявания на детето, родителите му го оставили в Дом майка и дете в град Бургас за отглеждане.

Разпитан в хода на съдебното производство, подс. Г., заявява,че разбира обвиненията, признава се за виновен и обяснява механизма на извършеното от него деяние. Изразява съжаление за извършеното.

 Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направените от подсъдимия признания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  подкрепящите ги гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на св.М., както и писмените доказателствени средства, събрани в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по съдебното следствие, на основание чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че подсъдимият Г.  е   осъществил от обективна и субективна страна  престъпния състав на  чл.191 ал.1 от НК, като през периода от **. в гр.Малко Търново, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол Р.М.М.  с  ЕГН:**********, която не е била навършила шестнадесетгодишна възраст.

По несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, се установи, че подс. Г.  е осъществил престъплението по обвинителния акт, като заживял на съпружески начала, без да е сключил брак с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, което съжителство е продължило и след това, от което съжителство се е родило  дете, за което подсъдимия е потвърдил, че му е биологичен баща. От  субективна страна   деянията  са извършени от  подсъдимия   Г. умишлено,    с   форма  на   вина –пряк умисъл,   тъй като деецът е  съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал настъпването им. За това, съдът призна  за  виновен   подсъдимият Г. в осъществяванетото  на     престъплението  по   обвинението по чл.191 ал.1 от НК.

   При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.191 ал.1НК и от разпоредбата на  чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК. В случая, съдът намира, че по отношение на деянието са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, пълно съдействие на органите на разследването и на съда, обстоятелството, че подсъдимият е млад човек и е ангажиран трудово, изразеното съжаление относно извършеното.При определяне на конкретния размер на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът отчете обществената опасност на деянията, обществената опасност на конкретното деяние, причините за извършването му, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В случая, след отчитане на обществената опасност на деянието, която не е висока, обществената опасност на дееца, която е ниска, тъй като същият не е осъждан,  не е и криминално проявен, смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, младата му възраст, трудова ангажираност, влошеното му здравословно състояние към момента, както и факта, че само той се грижи за издръжката и прехраната на семейството си, пълното съдействие на разследващите органи и на съда за разкриване на обективната истина, искрено съжаление, както и липсата на отегчаващи такива, съдът определи наказание на основание чл.191 ал.1. чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК – глоба в размер на 200 лева.Съдът счете, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на дееца.

    По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: