МОТИВИ към Присъда № 11/09.12.2011г. по НЧХД № 48/2011г. по описа на РС-**:

Производството е образувано по тъжба на  П.К.Ш. с ЕГН ********** *** против подсъдимия И.К.Д. с ЕГН ********** ***,  за това, че:

1. На **. около 01.45 часа в дискотеката в село **, община **, стопанисвана от К** Ж**, му е нанесъл лека телесна повреда - контузия на главата с оток на лявото око и зачервяване на лицето, изразяваща се в причиняване на болка и страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК

2. По същото време и място, е  казал унизителни за честта и достойнството му думи, а именно “Ще ти еба майката! Ще те убия, бе ей! Боклук!”, като обидата е нанесена публично и в негово присъствие – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Тъжителят П.К.Ш.  е конституиран и в качеството на граждански ищец, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от  тъжителят срещу подсъдимия на основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената лека телесна повреда, в размер на 2000 лева от  престъплението по чл.130, ал.2 от НК и 5000 лева от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – **., до окончателното им изплащане. 

В съдебно заседание повереникът на частният тъжител – адв. К.К.-БАК, поддържа тъжбата като основателна и доказана, пледира за постановяване на осъдителна присъда, за уважаване на гражданските искове в претендирания размер, както и за присъждане на направените разноски.

Защитникът на подсъдимия в лицето на адв.К.-БАК  в пледо**та си моли съда алтернативно да оправдае подсъдимия, да приложи института на реторсията или да приложи чл.78а от НК.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.К.Д. с ЕГН **********,  е роден на ***г***, живее в град **, кв.”**, български гражданин, ** образование, работи като **.

Подс.Д. и тъжителят Ш. са в роднински отношения, ІV-ти братовчеди ,  познават се от деца,  били в добри отношения до годежа на подсъдимия Д. с приятелката му В** през месец март 2011г. Около месец след годежа, тъжителят Ш. бил на вила / собственост на семейството му/ с приятелска компания. Там станало дума за годежа на подс.Д. и по този повод тъжителят Ш. изказал мнението си, че тази годеница  не е правилната жена за подс.Д..  Общ за страните приятел повикал навън тъжителят за да разбере защо мисли така, като в проведения извън вилата разговор, тъжителят споделил пред общия на страните приятел, че В** - годеницата на подс.Д., била любовница на баща му. Няколко дни след това този общ на страните приятел, който бил и колега на подс.Д., като се видели на работното им място в **, споделил на последния за проведения на вилата разговор с тъжителя Ш.. Подс.Д.  помолил колегата си да проучи за още подробности, а през следващия месец се опитал сам да проучи как точно стоят нещата и дали  тъжителят Ш. е казал истина – провел няколко разговора с различни хора от село ** и от град **, които познавали и годеницата му В**, и бащата на тъжителя, проверил мобилните разговори на приятелката си, провел  разговор и с приятелката си, при който тя отрекла въобще  да познава бащата на тъжителя и накрая решил, че тъжителят лъже.

На **.2011г. тъжителят бил в село **, община ** на гости при баба си. След полунощ с приятелката си св.М** К** и приятеля му М** К** решили да посетят дискотеката в село **, собственост на К** Ж** и влезнали в заведението около 01.30 часа на **.  Седнали на една маса и си поръчали по едно питие, като при тях седнали Г** П** и св.С** Ж**. По това време  заведението с капацитет от 9 маси, било пълно с млади хора – около 30 души, които празнували великденските празници. Малко след това в заведението влезнали и подс.Д. с годеницата си В** и седнали на съседна маса. След около 15-тина минути обаче на тъжителят Ш. и приятелката му св.К** им станало скучно и решили да си отиват. В този момент обаче подс.Д.,  повикал тъжителя да седне при тях, тъй като решил, че сега е моментът тъжителят и годеницата му В** да си изяснят взаимоотношенията  веднъж завинаги. Тъй като до този момент тъжителят  не бил влизал в никакви пререкания с подс.Д., решил че го вика с добри намерения и се отзовал на поканата, като седнал между подс.Д. и годеницата му В**. В последвалия няколко минутен разговор между тъжителят и годеницата на подсъдимия, подсъдимият първоначално не взел участие, а само ги слушал. Когато обаче чул, че на въпроса на годеницата му : ”Кой ти е казал, че ме е видял, кой твърди, че са ме видели вътре?”, тъжителят отговорил: ”Баба ми и майка ми!”, подсъдимият се намесил и го запитал: ”Ти с очите си видял ли си я?” Тъжителят му отговорил : ”Не, баба ми и майка ми са я видели”, при което подсъдимият се разгневил, казал на тъжителя : „Когато видиш нещо с очите си, тогава ще говориш!” и му ударил със сила шамар по лицето.

Звукът от така нанесената върху лицето на тъжителя плесницата, въпреки силната музика, приковал вниманието на посетителите на заведението върху тях  и бил възприет от разпитаните по делото свидетели–св.М** К**,  св.А** П**, св.П.Г., св.С** Ж**, и св.Н** Д**, като последните двама са възприели така нанесения удар и визуално.  След като чули звука от така нанесената първоначално плесница, св.К**, св.Г. и св.П**  се обърнали към масата на подсъдимия и видели как  последният се бил изправил срещу седналият тъжител, как му нанесъл още два-три удара по лицето със шамари и юмрук и  чули как едновременно с това крещял и псувал тъжителя: „Ще те убия,ей боклук! Ще ти еба майката”. В този момент се намесили собственикът на дискотеката К** Ж** и един  от присъстващите младежи – Г**, които издърпали назад подсъдимия и по този начин преустановили конфликта. Св.П** посъветвал тъжителя да напуснат заведението, след което откарал тъжителят и приятелката му- св.К**  със собствения си автомобил до дома на родителите му в град **. Още при напускането на заведението очите на тъжителя се били насълзили, а като излязъл навън, тъжителят се разплакал, тъй като същият се чувствал  безкрайно огорчен и обиден, че подс.И.Д. му е нанесъл побой и обиди на публично място, въпреки че са братовчеди, че го е унизил пред присъстващите, включително и пред приятелката му – св.К**. По пътя към **, тъжителят помолил св.П** да включи вътрешното осветление в купето на автомобила, за да си огледа лицето и главата, тъй като изпитвал болки от нанесените му удари, при което св.К** и св.П** забелязали, че лявото му око започнало да се зачервява и подува, а бузата му била зачервена и надута. След като си взели багажа от дома на родителите на тъжителят, последният и приятелката му св.К** веднага отпътували за град ** и сутринта посетили   спешния център на МБАЛ-**, където след като му извършили преглед медицинските служители го насочили за освидетелствуване към отделението по съдебна медицина при МБАЛ-**, а за възникналия конфликт, при който тъжителят пострадал – подали сигнал до служителите на РУП-**. Свидетелят Д.-***, снел сведения от собственика на заведението и от подсъдимия на 24.04.2011година, като последния признал, че в яда си е нанесъл на тъжителя удари с ръка в областта на лицето. На 26.04.2011г. /първият работен ден след великденските празници – общоизвестен факт/ било извършено освидетелстване на тъжителят  от съдебен лекар – д-р П., като при прегледа му е установено отток на лявото око и зачервяване на лицето. Уврежданията са резултат от нанесени травми и много добре отговарят да бъдат получени по съобщения от пострадалия  механизъм- удари със шамари или с юмрук, но с по-слаба сила, като са причинили на пострадалия  болка и страдания без разстройство на здравето.

В последствие преписката била приключена от друг служител на РУП-**, като полицейският служител съставил на подсъдимия протокол за предупреждение от **. да не извършва психически и физически тормоз върху тъжителя, а спорните въпроси да решава по съдебен ред, както и акт за установяване на административно нарушение № 24/**. по Наредба № 1 за обществения ред на община **, който представили на АНО -кмета на общината. С влязло в сила наказателно постановление №**. на кмета на община ** за нарушение на чл.12 ал.1 от  Наредба № 1 за обществения ред на община **, на подсъдимият било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.34 ал.1 вр. с чл.36 ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М** К**, А** П**, С** Ж**, частично от показанията на П.Г. и Н** Д**, частично от обясненията на подс.И.Д., дадени в хода на съдебното следствие; съдебномедицинската експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, материалите по преписка рег.№** /2011г. по описа на РУП-**, съдебномедицинско удостоверение № **.от отделението по съдебна медицина при МБАЛ-**,  както и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Съдът възприе и кредитира изцяло показанията на св.М** К**, св.А** П** и св.С** Ж**, тъй като същите са логични, свързани, последователни и непротиворечиви помежду си, както и със събраните писмени доказателства. Съдът кредитира частично показанията на св. П.Г. и св.Н** Д**, и частично обясненията на подс.И.Д. тъй като показанията са вътрешнопротиворечиви, непоследователни и не коренспондират както помежду си, така и със събраните по делото доказателства. Досежно твърденията на подсъдимия, че тъжителят също му е нанесъл удар със шамар и че като напускал заведението се обърнал и го напсувал, съдът счита същите за защитна версия, тъй като на първо място несъмнени доказателства в тази насока по делото не бяха събрани, а на второ място –такива твърдения подсъдимия е направил едва за първи път в обясненията си пред съда, дадени след като се е възползвал от правото си да даде обяснения след разпита на свидетелите и на вещото лице.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимият И.К.Д. с ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за това че на **. около 01.45 часа в дискотеката в село **, община **, стопанисвана от К** Ж**, е нанесъл лека телесна повреда на П.К.Ш. с ЕГН ********** *** ** без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на контузия на главата с оток на лявото око и зачервяване на лицето. Посочените увреждания по медико-биологичната си характеристика представляват лека телесна повреда. Същата в хода на съдебното следствие е доказана по несъмнен начин от представеното заключение на в.л. по назначената съдебномедицинска експертиза, а от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, по несъмнен начин се установи и авторството на подсъдимия в осъществяването му.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон и е обхванато като съставомерно от нормите на чл.130, ал.2 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската  степен на обществена опасност на престъплението и на дееца. Обстоятелствата, че Д. е на младежка възраст, с добри характеристични данни,  без обременено минало, с постоянна трудова заетост, съдът приема като смекчаващи вината отговорността за подсъдимия. При преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно „глоба” в полза на държавата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лв.

По отношение на обвинението по по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК: При така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимият И.К.Д. с ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за това че по същото време и място, е  казал унизителни за честта и достойнството  на П.К.Ш. с ЕГН ********** *** **  думи, а именно “Ще ти еба майката! Ще те убия, бе ей! Боклук!”, като обидата е нанесена публично и в негово присъствие.  За да е съставомерно престъплението “обида”, е необходимо да е казано/извършено/ нещо унизително за честта и достойнството на другиго.Тъй като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то безспорно под другиго законът има предвид физическо лице. С  обидата се засяга личната самооценка на някого, която той самият дава за себе си, като наред със субективната преценка се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Приемайки горното съдът намира, че казвайки на частния тъжител  П.Ш.  думите “Ще ти еба майката! Ще те убия, бе ей! Боклук!” подс. И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. По  същество подс. Д. е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на частния тъжител, което с оглед естеството на казаното е безспорно, че има унизителен  характер съобразно общоприетите порядки за нормално човешко общуване.

Деянието е извършено в присъствие на пострадалият, т.е. последният е разполагал с възможност да възприема обидните думи и същите са възприети от пострадалото лице. Обидните думи са насочени към частния тъжител П.Ш.. Налице е и квалифициращият признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК – тя е нанесена на  публично място -  в обществено заведение, в което присъствали както разпитаните по делото свидетели, така и други посетители.

 От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че казва обидни думи, унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, че последният разполага с възможността да ги чуе и целял да бъдат чути от него. Подсъдимият е съзнавал, че обидните думи са казани публично, в присъствията на пострадалият и  още няколко лица.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон и е обхванато като съставомерно от нормите на чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на престъплението и на дееца.

 Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчита, че Д. никога не е осъждан и  младата му възраст.

При преценка на всички така посочени обстоятелства,  съдът счита, че  са налице многобройни смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко,   поради което наказанието глоба следва да бъде определено при условията на  чл.55, ал.1, т.1  от НК под най ниският предел. Съдът като съобрази  и разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК, намира,  че на подсъдимия следва да бъде наложена “глоба” в полза на държавата в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лв. и “Обществено порицание”.

С оглед на това, че съдът е намерил твърденията на подсъдимия Д., че тъжителят Ш. също му е нанесъл удар със шамар по лицето и напускайки заведението – публично обида в негово присъствие, за защитна версия, както и че тези твърдения са останали недоказани, съдът намира, че не са налице условията за прилагане на института на реторсията. Досежно направеното възражение, че не би следвало да се търси наказателна отговорност за извършените от подсъдимия деяния, тъй като последният е бил наказан по административнонаказателен ред с влязло в сила наказателно постановление, съдът намира същото за неоснователно, тъй като административната отговорност за нарушаването на обществения ред не изключва наказателната отговорност, търсена по частен ред  в настоящето производство по отношение на подсъдимия за извършените от него по едно и също време и на едно и също място две отделни престъпления. С оглед разпоредба на чл.78а  ал.6 от НК, изрично изключаща прилагането на чл.78а от НК за множество престъпления, съдът намира, че в конкретния случай по отношение на подс.И.Д. за извършените от него по едно и също време и на едно и също място две отделни престъпления е неприложим чл.78а от НК.

Съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият И.Д. е извършил две отделни престъпления, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях и след като наложи наказание за всяко от престъпленията поотделно намира, че на основание чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде определено едно общо наказание, а именно “глоба” в полза на държавата в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лв. и на основание чл.23, ал.2 от НК присъединява наказанието “Обществено порицание” към така определеното общо, най тежко наказание.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимия.

По предявените граждански искове

В резултат на виновното поведение на подсъдимия И.К.Д. с ЕГН ********** *** , за гражданския ищец и частен тъжител П.К.Ш. – пострадал от деянията по чл.130 ал.2 от НК и по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам и унижение. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Душевните болки представляват морални вреди, търпени от пострадалият  и материализират противоправния резултат на осъществено от подсъдимия деяние.

 Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване – **. При определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази интензивността и продължителността във времето на болките и страданията, които гражданският ищец е претърпял и намира, че подс. Д. следва да заплати на тъжителят Ш.  за описаните по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената лека телесна повреда, за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – **. до окончателното й изплащане, а иска в останалата му част до предявения размер от 2000 лева следва да се отхвърли като неоснователен, както и да заплати на същия сумата от 1000 лева представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на нанесената обида - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – **. до окончателното й изплащане, а иска в останалата му част до предявения размер от 5000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Д. следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-** държавна такса, изчислена  върху уважения размер на предявените граждански искове в размер на 60,00 лева и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Подсъдимият следва да заплати на тъжителят П.Ш., направените от последният съдебно-деловодни разноски в размер на 517,00 лева, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: