М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА по НОХД  № 46/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  К.К.Т.,  роден на ***г***, с адрес: град Малко Търново, ул.»***» № 24, български гражданин,    нежене, осъждан, без образование, с обвинение за това, че на ¾ юни 2011г. от местността «***» до с.**, община Малко Търново, е отнел чужда движима вещ – мъжки кон на стойност 530 лева от владението на неговия собственник С.Й. без негово съгласие и с намерение противозакнно да го присвои - престъпление по чл.194 ал.1от НК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца при условията на чл.66 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., поддържа, че обвинението е необоснованно и недоказано и пледира подсъдимият да бъде признат за невинен. Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

         По категоричен и безспорен  начин  се установи, че през 2011 година свидетелят С.Й. ***  притежавал мъжки впрегатен кон. През късната пролет и началото на лятото на 2011г. св.С.Й. и св. Б.Й., който също притежавал кон, работели в дърводобива  на обект в землището на село **, община Малко Търново и редовно, всека вечер оставяли двете животни да нощуват без постоянен надзор  на една поляна в местността „***”, в близост до село **, като конят на св.С.Й. го завързвали за крака с въже за метален кол, забит в земята, а конят на св.Б.Й. – завързан за двата предни крака/”спънат”/. Често обаче се случвало  конете сами да са развързват и да се отдалечават от мястото или пък да влизат в градините и дворовете на жителите на село **. От показанията на св.С.Й. и св. Б.Й., дадени в хода на съдебното следствие, се установи, че два дни - на 03.06.2011г. и 04.06.2011г.  конете им  били изчезнали, като едва на 05.06.2011г. св.С.Й. и св. Б.Й. ги открили, работели с тях през деня и вечерта на 05.06.2011г. отново ги оставили  да нощуват на поляната в местността „***”, в близост до село **. На 06.06.2011г. около 11.00 часа двамата свидетели отишли до мястото, където били оставили животните си, но не ги намерили и тръгнали  да ги търсят, като обикаляли близките местности с лек автомобил.

Подс.Т. и св.К. също се занимавали с дърводобив и също притежавали коне, които от няколко дни липсвали, поради която и причина двамата и другите две лица от няколко дни обикаляли в същия район да ги издирват. Тъй като получили сведения, че около село ** дървари били забелязали  да обикалят коне, отговарящи по описание на техните, на 06.06.2011г. подс.Т. заедно със св.К. и още две лица с неустановена по делото самоличност тръгнали към село **. Още при влизане в селото на обяд, започнали да разпитват за конете си, а възрастния мъж и възрастната жена, които срещнали започнали да викат по тях и да се оплакват от набезите по дворовете на дърварските коне. Възрастният мъж им посочил два коня, червени на цвят, които стояли в една градина в края на селото – единият пуснат свободен, а другия – „спънат” за предните крака, като им  казал незабавно да ги отведат и заплашил, че в противен случай ще ги застреля. Подс.Т. като видял конете и установил, че не са неговите, обяснил на възрастния човек, че търси други коне, на което възрастния човек отговорил, че не го интересува чии са конете, а само да бъдат изведени от селото, като пак заплашил, че в противен случай ще ги застреля. Подс. Т. отвързал краката на „спънатия” кон, сложил му въже, което бил приготвил за собствения си кон и го яхнал, като мислел, че свободния кон ще ги последва и напуснали селото в посока село Звездец.Подс.Т. имал намерение да отведе двата коня до палатките, където лагерували, за да не бъдат разстреляни и да разгласи, че тези животни се намират при него.

В ранния следобед около 14.00 -15.00 часа, на разклона на главния път от село ** в посока към село Звездец /на около 500м. от селото/, двамата свидетели С.Й. и Б.Й., се срещнали  с подсъдимия Т., св.Х.К. и другите  две лица и ги попитали дали не са виждали два червени коня, които били оставили около село **, като св.С.Й. първоначално не разпознал коня си, който бил язден от подс.Т., а последният отговорил, че също издирва собствените си коне. Св.Б.Й. разпознал по трите бели крака, че коня, който подс.Т. яздел, е на св.С.Й., на което подс.Т., отговорил, че коня, който язди, не е негов и че е техния, свалил въжето и им го предал, като казал, че го е намерил в селото, след което се разделили. Св.С.Й. и св.Б.Й., които в този момент били ядосани от обикалянето и търсенето на конете, подали незабавно по телефона сигнал в РУП-Малко Търново, че конят им бил откраднат.

По случая  била извършена проверка и след разговор с подсъдимия Т. същият признал, че действително той взел коня, за да го изведе извън селото, тъй като жителите заплашвали, че ще застрелят животното.

Срещу подсъдимия било започнато наказателно производство за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 НК на процесния кон.

Съгласно заключението по изготвената съдебно – оценителна експертиза,о стойността на предмета на престъплението възлиза на 530 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.Й., Б.Й. и Х.К.. Техните показания кореспондират и с дадените от страна на подсъдимия обяснения досежно времето, по което взел коня, мястото и причината да го направи.

В подкрепа на възприетата и описана по горе фактическа обстановка са и писмените доказателства по делото, събрани в досъдебното производство № 89/2011 година по описа на РУП-Малко Търново, присъединени към доказателствата по настоящото дело по реда на чл. 283 НПК.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира повдигнатото против подсъдимия Т. обвинение за недоказано по следните съображения:

Съгласно  чл. 303, ал.ІІ от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани или преки, или вътрешно непротиворечаща и еднопосочна система от косвени доказателства, които да обусловят безспорното идентифициране на дадения субект на наказателна отговорност като извършител на определено санкционирано от закона противоправно деяние тогава, когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.

         Съставът на престъплението по чл. 195, ал.І от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективна, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.

Безспорно установено в настоящото производство е обстоятелството, че в посоченото в обвинителният акт време  и място  - „на 03/04.06.2011г. в местността „***” до село **  подсъдимият не е отвързал оставения в тази местност от С.Й. кон, тъй като процесният кон на 03.06.2011г. и на 04.06.2011г. е бил в неизвестност, едва на 05.06.2011г. неговият собственик – св.С.Й. го е намерил и вечерта го е завързал и оставил в посочената от обвинението местност.  Несъмнено установено е и обстоятелството, че пристигайки на 06.06.2011г. около обяд в село **  подсъдимият намерил в края на селото в една градина два коня – единият свободен, а другият – „спънат”, отвързал  последния, сложил му въже и в ранния следобед  на 06.06.2011г. отпътувал с него като на около 500м. от село, се срещнал със свидетелите С.Й. и Б.Й., на които го предал доброволно.

Липсват обаче доказателства за това подсъдимият да е осъществил горните действия при наличието на престъпния умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК. Всички доказателства по делото – поотделно и в тяхната съвкупност налагат извода за липса на престъпни нагласи у подсъдимия и желание да се облагодетелстват от чуждата вещ чрез нейното присвояване. Доказателствата по делото категорично установяват, че подсъдимият е намерил в село ** чужда движима вещ и тъй като дърварските коне били нежелани в селото, развързал животното и го извел от селото с намерение да го отведе до палатките, където лагерували, като даде гласност за местонахождението му. В тази насока са както показания на св.Х.К., така и обясненията на подсъдимия. Затова и посред бял ден, съзнавайки че не върши нищо нередно, отвързал коня и го взел от градината в края на селото, за да го изведе от селото. Показанията на свидетелите С.Й. и Б.Й., на свой ред установяват това, че подсъдимият щом разбрал, че търсят коне, които били оставили в местността „***” до село **, сам им казал, че животното, което язди е тяхно, защото го извел от селото и им го предал доброволно при срещата им. Всички тези обстоятелства правят невъзможно формирането на извод за каквото и да било желание у подсъдимия да отнеме коня и да се разпореди с него като свой собствен. След обсъждане на събраните в хода на процеса доказателства единственото логически и правно обосновано заключение е, че от обективна страна вещта не е отнета, а е намерена, а от субективна – че намерението на подсъдимият не е било да присвои вещта, а временно да я ползва.

При така събраните в хода на делото и обсъдени по-горе доказателства настоящият съдебен състав  приема не само от фактическа,но и от правна страна, че внесеното против подсъдимият обвинение е необосновано и недоказано. Същото се основава на неубедителни доказателства за извършена от страна на подсъдимия кражба на посочените  в обвинителния акт движима вещ  и на посочените от обвинението време и място  при липса на субективния елемент при извършването на деянието.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 50.00 лева в досъдебното производство и в размер на 15.00 лева в съдебното производство, представляващи възнаграждение на вещо лице, следва да останат за сметка на държавата.

         Воден от горното и на основание чл.304 от НПК,съдът постанови присъдата си, като оправда подсъдимия Т. по повдигнатото му обвинение по чл.194 ал.1 от НК.