МОТИВИ  към присъда    10 от 30.11.2010г.по НОХД № 44 по описа за 2010г. на РС-***Съдебното производство по настоящето наказателно дело е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – ***против  М.Я., роден на ***г***, РТурция, ***гражданин, личен номер ***, неосъждан, с основно образование, женен,  живущ ***, за това, че на 25.06.2010г. около 18-18.30 часа в района на ***пирамида в района на гр.***влязъл през границата на РБългария без разрешение на  надлежните органи на властта – престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

По реда на чл.206 и 269 ал.3 т.4 от НПК обвинението  е  било повдигнато и предявено чрез назначения във фазата на досъдебното производство служебен  защитник – адв.Д.Р. от БАК.

С оглед разглеждането на делото при условията на задочното производство подсъдимият е представляван  в хода на съдебното производство от служебния защитник– адв.Д.Р. от БАК, назначена във фазата на досъдебното производство. След вземане становищата на страните по хода на делото, съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 „б” от НПК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеният обвинителен акт, като пледира за налагане на наказание на подсъдимия  ЛОС в размер на 4 месеца и глоба от 100 лева. Пледира изтърпяването на наказанието ЛОС да се отложи при условията на чл.66 от НК за срок от три години.

Защитата на подсъдимия не оспорва фактическите констатации, изложени в обвинителния акт. Моли съда, при условие ако подзащитния й бъде признат за виновен в извършването на инкриминираното деяние, съдът да му наложи справедливо наказание , като изтъква смекчаващи вината обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 25.06.2010г. подс. М.Я. *** с такси в района на с.Дерекьой, РТурция в близост до ГКПП Малко Търново.Същия ден подсъдимият Я. пеша тръгнал в посока границата с РБългария и около 18.00 часа в района на ***пирамида в района на гр.***влязъл през границата на РБългария без разрешение на  надлежните органи на властта, като се отправил в посока главен път Е-98. След като излязъл на главния път, подсъдимият Я. *** Търново към Бургас.  На 26.06.2010г. около 07.30 часа в района на местността „Церът” в землището ***подсъдимия бил забелязан от свид.Д., свид.К. и свид.К. ***/, които пътували за местоработата си с личния автомобил на свид.К.. Виждайки идващия срещу него лек автомобил с пътуващи униформени хора, подсъдимият Я.  се опитал бързо да напусне пътното платно и да се укрие в близката гора. Тази му реакция, ведно с окаляните дрехи и непозната физиономия , предизвикали подозрение у свидетелите, които спрели да проверят документите на подсъдимия. При проверката се установило, че подсъдимият не говори български и твърдял, че няма документи. Свид.Д. *** и заедно с полицай К*** изчакал пристигането на мобилния граничен отряд, на който предали подсъдимия за продължаване на оперативните действия. Пред граничните власти  в началото подсъдимият заявил, че е Резан Джоткар -  сирийски гражданин от кюрдски произход, без документи за самоличност. Дал подробни обяснения за начина на извършване на деянието. В хода на оперативните действия била установена  самоличността на подсъдимия  - М.Я., роден на ***г***, РТурция, ***гражданин, личен номер ***, неосъждан, с основно образование, женен,  живущ ***, както и че същия притежава валидни документи за самоличност – турска лична карта серия К 11 № 393059. Съгласно заповед № ОЧ-10/28.06.2010г. на началника на ГПУ-***на същия е била наложена принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на РБългария” , като чрез Смесената българо-турска гранична комисия за сектор „А” участък № 2 с протокол за връщане на хора, незаконно преминали ДГ подсъдимият е бил върнат в РТурция на 28.06.2010г.

Горната фактическа обстановка се доказва безпротиворечиво от събраните писмени и гласни доказателства: показанията на свид.Д., свид.К. и свид.К. , докладна записка, заповед за задържане на лице с рег.№12/26.06.2010г., турска лична карта серия К 11 № 393059, протокол за връщане на хора, незаконно преминали ДГ, заповед № ОЧ-10/28.06.2010г.  за налагане на ПАМ, справка за съдимост, писма с рег.№ 9115/05.10.2010г., №17/24.09.2010г. и др.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние подсъдимият М.Я.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните доказателства се установи, действията му са били предварително обмислени и внимателно планирани с ясно посочена цел. Подсъдимият е знаел, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия като на 26.06.10г. около 18-18.30 часа подсъдимият  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-М.Търново.

            Субект на престъплението е подсъдимият М.Я. , за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

            При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия М.Я. престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита съдебно минало и обществената опасност на подсъдимия – подсъдимият е на 37 години  и с необременено съдебно минало до настоящия момент, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от  четири месеца и глоба в размер на 100 лева, като на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така определеното наказание ЛОС, отложи за срок от три години.

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: