МОТИВИ   към  Присъда № 27 от 18.07.2012г.  по НОХД № 42/2012г. по описа на Районен съд –**

 

            Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –** срещу подсъдимия С.С.Г. с ЕГН **********, български гражданин, **,  със средно образование, роден в град Силистра, с адрес : град , ул.”” № 35в, ет.5 ап.16  , с обвинение за това, че на 02.06.2011г. около 01.15 часа на ГКПП- гр.**, на вход от РТурция за РБългария е нарушил разпоредбите на чл.11 ал.2 от Валутния закон и чл.8 от Наредба № 10/2003г. на МФ относно задължението си да декларира при внос в РБългария на валута – сумата от 23 450 евро на стойност в български лева 45 864.21 лв., като предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл.251 ал.1 от НК.

            Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат от БАК. Защитникът пледира, че не са налице признаците на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, че е опорочена митническата проверка, като моли подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият не се признава за виновен.

            В съдебно заседание , представителят на държавното обвинение, поддържа обвинението по чл.251 ал.1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден на ЛОС за срок от три месеца, като бъде приложен чл.66 от НК. Излага становище,  че предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.251 ал.2 от НК.

            Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото, наа за установено от фактическа страна следното:

Подс. С.С.Г. с ЕГН **********, български гражданин, **,  със средно образование, , с адрес : град , ул.”” № 35в, ет.5 ап.16 , е  роден  на ***г***. Същият е пазач   в „” АД, като многократно е пътувал от РТурция за РБългария и обратно.          

На 02.06.2011г. около 01.15 часа подсъдимият Г. влязъл  от Република Турция за Република България  на ГКПП-** като пътник  на автобус на „Метро”, извършващ превози на пътници по редовна международна линия. След приключване на паспортния контрол, дежурният митнически служител -св.Д. селектирал и отделил няколко пътника за щателна митническа проверка, измежду които и подс. Г.. Селектираните пътници се подредили с багажа си за проверката, като подс. Г.  бил последен по ред.  Преди началото на проверката св.Д. питал всеки един поотделно от селектираните пътници дали има ли стока, ценности или валута за деклариране пред митническите органи и след като получавал отрицателен отговор, преминавал към фактическо извършване на проверката на багажа им. Когато пред него застанал последният от селектираните пътници – подс Г., св.Д. задал и на него въпроса има ли да декларират стока, ценности или валута на стойност над 10 000 евро, на който въпрос подс.Г. отговорил отрицателно. Дежурният митнически служител – св.Д. поискал да провери носената от подс.Г. ръчна чанта и  във една от преградите й видял пачка с банкноти, след което  попитал подсъдимия колко са, а последният отговорил „около 10 000 евро”. Тъй като така заявената от подс. Г. в хода на щателната митническа проверка  сума в евро. била на границата на позволената от закона за пренасяне  без писмено деклариране, св.Д. поканил подс.Г. да извади валутата, за да я преброят на място точно колко е. В този момент подс.Г. заявил, че  знае колко е валутата и че същата е „около 20 000 евро”, след като  св.Д. поканил подсъдимия Г.  в сградата на МП-** за преброяване на откритата валута. Там в присъствието на подсъдимия Г., св.Д. и на св.Г. началник на дежурната смяна на митнически служители, била проверена и преброена откритата в ръчната чанта недекларирана валута, при което се установило, че същата е 21 250 евро, а при последвалия личен преглед на подсъдимия Г., извършен на  основание чл.16 ал.1 т.9 от ЗМ, св.Д. открил в портфейла му недекларирани  още 2 200 евро.  След като митническите служители преброили и ксерокопирани банкнотите, поискали на основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ  подсъдимия Г.  да даде писмени обяснения, в които той заявил, че не знаел за задължението си да декларира носената от него сума.

Откритата недекларирана валута на обща стойност 23 450 евро, била иззета от митническите служители с разписки № 00018 и № 00019 от 02.06.2011г. за задържане, в които описали по брой и номинал банкнотите /л.12 и л.13/, а на Г. – съставен и надлежно връчен – АУАН № 418/02.06.2011г. Иззетата от митническите служители валута по АУАН № 418/02.06.2011г.  била съхранявана в касата на МП-** до сутринта, за която имал ключ само св.Г. – началник смяна, а след края на смяната - внесена от св.Д. и св.Г. *** с валутен приходен ордер № 04/02.06.2011г. - за сумата  в размер на 21 250 евро и с валутен приходен ордер № 05/02.06.2011г. -  за сумата в размер на 2 200 евро. Същият работен ден св.М. , счетоводител при Митница Бургас, превела цялата сума в размер на 23 450 евро в „ДСК” по сметка № BG23STSA93003603576448 на Митница Бургас /л.60 и л.61/ .

В конкретния случай не е спорно, че подс.Г., след като е преминал границата като пътник, не е попълнил митническа декларация за пренасяната от него валута общо в размер на 23 450 евро. Освен това следва да се отбележи, че на трасе”Вход” на МП-**, на указателни табели, измежду които и на 6 чужди езика,  подробно са описани задълженията на българските и чуждите граждани да декларират пренасяните от тях стоки и валута.

Левовата равностойност на откритата валута по курса на БНБ на щатския долар към 02.06.2011г.  възлиза на 45 864.21 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото – частично от обясненията на подс.Г., показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Д., Г., Б. и М.,  частично от показанията на св.Н., и приложения по делото писмен доказателствен материал – АУАН № 418/02.06.2011г./л.2-3 от ДП № 86 на РУП на МВР-** /; протокол за щателна митническа проверка № 786/02.06.2011г. /л.10 от ДП/  /,  протокол за личен преглед № 30/02.06.2011г. / л.9 от ДП /; ксерокопия на банкноти /л.14-30 от ДП /, разписка № 00018/02.06.2011г. за задържане на 42 банкноти в купюри от 500 евро, 1 банкнота в купюр от 100 евро и 1 банкнота в купюр от 50 евро  /л.12 от ДП/, разписка № 00019/02.06.2011г. за задържане на 4 банкноти в купюри от 500 евро, и 1 банкнота в купюр от 200 евро  /л.13 от ДП /, вносни бележки за извършена транзакция за сумата в размер на 23 450 евро по сметка № BG23STSA93003603576448 на Митница Бургас /л.60 и л.61/, справка за съдимост рег.№ 60/07.06.2011г./л.48 от ДП /, справка за пътувания на лицето /л.35 от ДП /, и др.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, тъй като видно от печатите в паспорта му и обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, същият редовно пътува по дестинацията РБългарияРТурция и обратно. На подсъдимия са му известни правилата за внос и износ на стоки и валута и в тази насока му е било ясно задължението, че пренасяйки валута лично е бил длъжен да декларира същата, респективно-  и начина на деклариране – устно или писмено, в зависимост от размера на пренасяната валута. Не се споделя от настоящия състав твърдението на защитата на подсъдимия, че дежурният митнически служител не му е дал възможност да декларира пренасяната от него валута. Изричната норма на чл.7 от Наредба №10 на МФ  предвижда, че: „..изнасяните или внасяни парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия... се считат за декларирани пред митническите органи чрез едно от следните действия:...т.2- устно заявяване".  Тази норма именно дава основание на свид.Д.  да заяви при разпита си в хода на съдебното следствие, че  подсъдимият не е декларирал пренасяната от подсъдимия  валута, тъй като запитан от св.Д. дали има за деклариране стоки, ценности или валута, подсъдимият първоначално дал отрицателен отговор , в последствие в хода на вече започналата щателна митническа проверка, и то след като митническият служител открил в ръчната му чанта пачка с банкноти, подсъдимият заявил първоначално, че същата е „около 10 000 евро”, а в последствие при отвеждането му в административната сграда преди фактическото й преброяване – посочил сумата „около 20 000 евро”, поради което настоящия състав не споделя твърдението на подсъдимия, че преди началото на митническата проверка е заявил на митническия служител –св.Д., че пренася сумата „над 10 000 евро”, както и че технически не бил запознат как следва да се извърши декларирането на пренасяната валута– същите са защитна версия, нелогични и несъответстващи на събрания доказателствен материал. Съображенията за това са следните :

Подсъдимият е бил селектиран за щателна митническа проверка заедно с още няколко лица, при което е бил последено проверен – тоест, докато са били проверявани селектираните лица преди него, е чувал и виждал поредицата от действия на извършваната пред него митническа проверка и съответно е имал възможност да заяви желанието си/ако е имал такова/ да декларира писменно пренасяната от него валута. Подсъдимият не е поискал от митническия служител да му предостави за попълване митническа декларация, нещо повече – първоначално е отговорил отрицателно на въпроса има ли да декларира стоки, ценности или валута. Размерът на пренасяната от подсъдимия валута е 23 450 евро, която била разпределена на две места – сумата в размер на 21 250 евро в ръчната му чанта, а сумата в размер на 2 200 евро – в портфейла му. Едва в хода на ЩМП, в момента на отварянето на ръчната чанта от св.Д. и откриването на пачката от банкноти в преградите й /, първоначално заявил, че са „около 10 000 евро” и при поканата да бъдат преброени на място, променил отново твърдението си, като този път заявил, че са „около 20 000 евро”. След като влезнали в митническата сграда за преброяване на парите,  и при извършения личен преглед на подсъдимия, в портфейла му е била открита допълнително необявена от него валута в размер на 2 200 евро. Едва тогава подсъдимият рязко е променил поведението си и започнал да пита дали не може нещо да се направи и да настоява да декларира пренасяната от него валута.

При преценка поотделно и в съвкупност на така събраните по делото доказателства, и с оглед на гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият Г. умишлено е предприел действия по укриването на пренасяната от него валута в размер на 23 450 евро разпределяйки я на две места, което само по себе си говори за намерението да се пренесе тайно от митническите органи на страната, разчитайки на занижен митнически контрол в този момент от денонощието.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Д.,  Г., Б. и М., тъй като в тези показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични, достоверни и непротиворечащи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. В тях обективно и правдиво са възпроизведени от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване на делото. С поредността на действията, които са осъществили св.Д., св.Г. и св.Б., следва да се приеме, че те точно и последователно са предприели процедурата по чл.2 от Наредба №10 на МФ, вр.чл.11 от ВЗ, вр. чл.68 и сл. от ЗМ и са неоснователно фактическите и правните доводи на защитникът на подсъдимия за нейното опорочаване. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото – акта за установяване на митническо нарушение, протокол за щателна митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и други, установяващи обстоятелства, свързани с факта на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, предмета и авторството  и механизма на същото.  Съдът не кредитира показанията на св.Н. в частта им , в която заявява, че чула, как  подсъдимият заявил, че има пари и попитал каква е процедурата за деклариране, след като бил запитан от митническият служител дали има за деклариране стоки и ценности – тази част от показанията на свидетелката противоречи на обясненията на подсъдимият по отношение на времевия момент за зададения от св.Д. въпрос, според свидетелката -  преди проверката, а според останалите събрани по делото доказателства, включително и обясненията на подсъдимия - в хода на протеклата щателна митническа проверка  „както беше застанал към мен с гръб и ровеше с ръце в багажа ми”.

От анализа на свидетелските показания с останалите по делото доказателства се установява обективната страна на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият и което е довършено с факта на неотразяване с писмена декларация на пренасяната от него валута съгласно изискванията на чл.11 ал.2 от ВЗ, както и изскванията на чл.8 ал.1 и 2 от Наредба № 10 на Министерството на финансите. Съгласно чл.11 от ВЗ местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания, като съгласно ал.2 размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и  износ на суми над 5000лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредбата по ал.6.  Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10 на МФ : “Местни и чуждестранни физически лица задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите в случаите на чл.2, ал. 2, 3 и 5 и чл.5 и 6 ”. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № 10 на МФ –„ Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи”, а  съгласно ал.2 – „Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи по реда на чл. 8 на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута.

От обективна страна безспорно се установява, че на 02.06.2011г. около 01.15 часа на МП-** при влизане в РБългария от РТурция подсъдимият Г. не е изпълнил разпоредбите на чл.11 ал.2 от ВЗ и чл.8 от Наредба № 10 на МФ, според които местни и чуждестранни физически лица могат да внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи - като задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите.

В конкретния случай подсъдимият Г. е внесъл валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, а именно – 23 450 евро, поради което е бил задължен да попълни и представи митническа декларация. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват.

 Безспорно по делото е, че подсъдимият Г. не е попълнил и не е представил на митническите органи  митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите,  по реда на чл.8 ал.1 от Наредбата и чл.11 ал.1 от Валутния закон, за да оповести размера, вида и произхода и предназначението на внасяната валута пред митническите органи, собственика на паричните средства и получателя, както и на транспортното средство и маршрута.  Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият Г.  - по чл. 251 от НК е „формално престъпление” и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно внесената валута в наличност.  Предмет на престъплението е посочената чуждестранна валута в наличност в размер на  23 450 /двадесет и три хиляди четиристотин и петдесет  / евро, равностойни на  45 864.21 / четиридесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 21 стотинки/, съгласно централния курс на БНБ за 02.06.2011 година. Предмет на престъплението в този случай е цялата сума недекларирана валута, тъй като същата подлежи на вписване/деклариране във валутната митническа декларация, а не само частта над 10 000 евро / В този смисъл и Решение № 726 от 07.02.2003 г. по Н. Д. № 606/2002 Г., I Н. О. НА ВКС/.

От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Гайдражиев, е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено големи размери" съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

От субективна страна подсъдимият Г. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е предвиждал и съзнавал общественоопасния характер на своето деяние  и  е искал настъпването на вредните последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият Г.  е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т. е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия Г., съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия във всичките им части. Разчитайки на занижен митнически контрол, предвид честото преминаване на подсъдимия през границата, като е знаел, че недекларирането по надлежния ред на пренасяната в такива размери валута е обществено опасно и поставяйки я на две различни места, които не позволяват да бъде открита на пръв поглед,  водят на извода, че подсъдимият Г. е искал и съзнателно е избегнал обявяването й пред митническия орган, като предварително е знаел, че валутата е в особено големи размери. Следователно подсъдимият Г., който не за първи път преминава границата на Р България /съответно не за първи път бива подлаган на митнически контрол/,  и който е бил поканен да декларира ценности, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори и е имал възможността да го строи, тъй като е бил последен от селектираните пътници за щателна митническа проверка. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт-** на видими места са поставени разяснителни табели на шест езика, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия Г. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият Г. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от три месеца  месеца.

 След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова заетост,  липсата на отрицателни характеристични данни за него, а отегчаващи обстоятелства са особено големите размери на предмета на престъплението и липсата на критично отношение към извършеното деяние. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът  прецени, че наказание «глоба» в размер на двойната сума на предмета на престъплението би била непосилна за подсъдимия, поради което съдът се ориентира към наказание «лишаване от свобода», като прецени, че следва да се отмери такова към минимума, поради което го наложи за срок от три  месеца.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Г. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан /реабилитиран/ , а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наа, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Г., а именно – сумата от 23 450 / двадесет и три хиляди четиристотин и петдесет/ евро, която е налична в момента на постановяване на настоящата присъда и е внесена в ДСК по сметка № BG23STSA93003603576448 на Митница Бургас

За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и наа приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението.

  По делото няма направени разноски.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.   

 

 

                                                                                  Председател: