М О Т И В И

 

По НОХД 41/2012 г. по описа на Районен съд-** **

 

Подсъдимият В.Й.Н. роден на ***г***,  ЕГН: **********,***, български гражданин, **, е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК.

С протоколно определение от 06.06.2012 г. В.И.А. ЕГН: ********** е конституирана като граждански ищец по делото  и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство устно предявеният от нея в с.з. граждански иск срещу подсъдимия В.Й.Н., с който се иска последният да бъде осъден да й заплати  сумата в размер на 1676 /хиляда шестстотин седемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.  Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, на осн. чл.373 ал.2  от НПК вр. чл.58А от НК моли съда да наложи на подсъдимия В.Й.Н.  наказание “лишаване от свобода” към минимума, определен в закона, което да бъде намалено с една трета, като за изтърпяване на наказанието да бъде определен първоначално строг режим.

Гражданският ищец В.А., редовно и своевременно призован, моли съда да бъде уважен предявеният срещу подсъдимия за съвместно разглеждане граждански иск за причинените й имуществени  вреди.

Подсъдимият В.Й.Н., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Служебният му защитник адв. Русинова от БАК моли съда да признае подзащитния й за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като на осн. чл.373  ал.2 от НПК вр. чл.58А от НК му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към минимума, определен в закона, което да бъде намалено с една трета .

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Й.Н. роден на ***г***,  ЕГН: **********,***, български гражданин, **,  е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК. Към момента същият е общ работник към община ** **. От приложената на досъдебното производство справка за съдимост се установява, че по НОХД № 744/2007г. на РС-Асеновград подсъдимият В.Й.Н. е осъден за престъпление по чл.206 ал.1 от НК на „лишаване от свобода” в размер на единадесет месеца, като наказанието е изтърпяно на 08.09.2008г.

На **. около 22.00 часа подсъдимият Н. отишъл в кафенето, намиращо се в сградата на автогарата в град ** ** и стопанисвано от пострадалата В.И.А.. В този момент там били пострадалата А. заедно със съпруга си ** двете им непълнолетни деца, ** и още две лица с нустановена по делото самоличност – Г. с прозвище „** Всички пиели алкохол, без децата. Около 01.00 часа Тодор, Г. и Ирина си тръгнали, а пострадалата и съпругът й заключили кафенето и поканили подсъдимия да го закарат с тяхната кола до дома му, заедно отпътували от там и оставили подсъдимия пред дома му. Още при качването си в колата подсъдимият бил забелязал, че един от прозорците от задната страна на кафенето бил открехнат и веднага съобразил, че може да влезе от там с намерението да открадне пари, защото нямал свои. Поради тази причини подсъдимият не се прибрал в дома си, а се върнал обратно, влязъл през отворения прозорец и започнал да претърсва навсякъде за ценности. В дамската чанта на пострадалата А., оставена върху един стол, намерил 1076 лева , а в касата на кафенето – още 600 лева, като двете суми били оставени от пострадалата в кафенето, защото очаквала на другия ден да я заредят с нова стока. На барплота  имало лаптоп марка НР заедно със зарядно устройство за него и мишка към него, а в шкафовете до барплота намерил торбичка с мобилни телефони, както следва : един брой марка  LG, един брой Самсунг, един брой Сименс, един брой Моторола, един брой Алкател, два броя Сони Ериксон, два броя Нокиа, един Брой Панасоник, едно зарядно устройство за Сони Ериксон и едно зарядно устройство за Нокия, един автокасетофон марка Пайнер, един моторен трион Хускварна 365 без шина и верига. В портмонето на дамската чанта на пострадала намерил изделия от жълт метал , три броя мъжки пръстени, един брой халка, шест броя дамски обеци и един брой синджирче, както и златни накити: чифт обеци, синджирче и златна монета с лика на цар Борис ІІІ и надпис „Бог да пази България”. Освен тези  вещи, подсъдимият откраднал още и флашустройство за Интернет Глобул. 

Подсъдимият Н. скрил моторния трион и торбичката с телефоните в мястото, където живеел, а рано сутринта на 06.11.2010г.заминал за град Бургас, където оставил лаптома при негово приятелско семейство –**, родом от ** **. След това заминал за град Плевен, където се напил и бил обран от някаква проститутка. С останалите пари заминал за град Горна Оряховица, а оттам за град Велико **, където в нeустановена заложна къща до болницата на града продал златните накити чифт обеци, синджирче и златна монета за сума над 500 лева.

С протокол за доброволно предаване от 15.11.2010г. подсъдимия върнал всички изброени по-горе мобилни телефони заедно със зарядните устройства, автомобилния касетофон и моторния трион. Пак с протокол за доброволно предаване от 29.12.2010г. неговият познат ** върнал лаптопа НР заедно със зарядното към него, мишката и флашката. /л.19 и 20 от ДП/.

С постановление на РП-** ** от 04.04.2012г. наказателното производство в частта му по обвинението за изделията от жълт метал и за златните бижута, подробни изброени, било прекратено.

 От заключението на назначената по делото оценителна експертиза, се установява, че стойността на процесните вещи, собственост на пострадалата В.А.,  е общо 644 лева, както следва: един брой марка  LG-12лв., един брой Самсунг-14лв., един брой Сименс-10лв., един брой Моторола-8лв, един брой Алкател-11лв., два броя Сони Ериксон-26лв., два броя Нокиа-18лв., един Брой Панасоник-15лв., едно зарядно устройство за Сони Ериксон -8лв. и едно зарядно устройство за Нокия-9лв., един автокасетофон марка Пайнер-47лв., един моторен трион Хускварна 365 без шина и верига-86лв. и един лаптоп  НР 4200-380лв., , /л.26 от ДС/.

В хода на ДП на пострадалото лице с приемно-предавателни протоколи  били върнати един брой лаптоп  НР 4200, един брой зарядно устройство за лаптоп и един брой мишка за лаптоп/л.63 от ДП/

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства по ДП № 167/ 10г. по описа РУП-** **, прочетени и приети на осн чл.283 от НПК, и гласни доказателствени средства /направените от подсъдимия самопризнания и показанията на свидетелката А.,  на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото/.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от В.Й.Н. е съставомерно по  чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК,  тъй като през нощта на 5 срещу 6 ноември 2010г. от кафене „Автогара” в гр.** ** е отнел чужди движими вещи – един брой марка  LG, едн брой Самсунг, един брой Сименс, един брой Моторола, един брой Алкател, два броя Сони Ериксон, два броя Нокиа, един Брой Панасоник, едно зарядно устройство за Сони Ериксон и едно зарядно устройство за Нокия, един автокасетофон марка Пайнер, един моторен трион Хускварна и един лаптоп НР 4200 на обща стойност 644 лева, както и пари в брой 1676 лева от техния собственик В.И.А. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъществените деяния, като цели и иска настъпването на забранените им последици.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия В.Й.Н.   за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК.

Предвиденото наказание за посоченото престъпление е „лишаване от свобода” от две до десет години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено на осн. чл.58А от НК. Престъплението, за което Н. е признат за виновен, е извършено през нощта на 5 срещу 6 ноември 2010г. към който момент е в сила разпоредбата на чл.58 А от НК след изменението й с ДВ бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г., предвиждащ определяне на наказанието “лишаване от свобода” при спазване на разпоредбите на общата част на НК и намаляване на определеното наказание с една трета.

Предвид гореизложеното и след като се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК вр. чл.373 ал.2 от НПК съдът му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание разпоредбата на  чл.58А от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание  “лишаване от свобода” за срок от шестнадесет месеца.

При определяне срока на наказанието “лишаване от свобода” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства изказаното от подсъдимия съжаление и  възстановяване на част от причинената имотна вреда на А., както и трудовата заетост на подсъдимия през 2012г. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид стойността на предмета на престъплението – 2320лв., от които възстановени 644лв.Така определеното наказание на подсъдимия съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 б.”б” от ЗИН подсъдимия следва да изтърпи при първоначално „строг” режим.

 

Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск:

 

Основанието на предявения граждански иск е деянието, предмет на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Предмет на гражданския иск в наказателния процес могат да бъдат само вредите от престъплението, поради което основанието му може да бъде само деликтно.

Съдът счете, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящето производство граждански иск от В.А. е основателен с оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане включва виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. От установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че в резултат на извършеното от подсъдимия са настъпили имуществени вреди за В.А., която е предявила гражданскоправната си претенция в настоящето производство за сумата в размер на 1676лв. Налице е причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволеното увреждане, са изпълнени. От субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е виновно извършено.  Подсъдимият както бе изяснено, е действал виновно, при форма на вина-пряк умисъл. Изложените съображения обосновават извод, че предявеният граждански иск от В.А. се явява изцяло доказан по основание и размер, тъй като именно вследствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия за пострадалата В.А.  настъпват имуществени вреди в размер на 1676лв. Предвид изложените съображения съдът осъди В.Н. да заплати на В.И.А. с ЕГН **********, сумата в размер на 1676.00 / хиляди шестстотин седемдесет и шест/ лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди В.Н. да заплати по сметка на РС-** ** сумата в размер на 77.04лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди В.Н. да заплати по сметка на РС-** ** сумата в размер на 85лв., представляваща разноски по делото на ДП.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                          

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                        Съдебни заседатели:

 

                                               1.

 

                                               2.