М О Т И В И   КЪМ  ПРИСЪДА № 7/08.08.2011г.  ПО НОХД  № 37/2011г.

 

 

                      Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП- Малко Търново срещу  М.Ф.М. с   ЕГН **********, роден на *** ***,  български гражданин, живеещ в същото село, разведен, неосъждан, със средно образование, с обвинение за това, че на 09.07.2011 г., около 16-17 часа в района на обект за охрана „ Мина”,  в  зоната на отговорност на ГОДГ 03 към ГПУ Малко Търново, влязъл през границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

            Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към минимума.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява в с.з., за него – адв.Р., служебен защитник – назначен на досъдебното производство, признава изцяло фактическата обстановка и пледира за определянеи на наказанието към минимума.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Ф.М. на 16.08.1992г. е напуснал РБългария законно през ГКПП-Малко Търново и се установил да живее в с.Акисар, Бурса, РТурция. През 2004г. се развел и останал без дом и работа. От тогава обикалял из РТурция, като работел привременно за да се издържа. Решил да се прибере в РБългария, но поради липсата на редовни документи за самоличност, не е бил допуснат от турските власти. Тъй като нямал финансова възможност да поднови документите си за самоличност, подсъдимият решил да премине държавната граница незаконно и на 09.07.2011г. пристигнал в с.Шукри паша около обяд. Около 16.30 часа същия ден преминал държавната граница на РБългария в района на ОО „Мина” и по международния път се придвижил пеша до град Малко Търново, където бил заловен от св.К. – наряд към ГОДГ-03 към ГПУ-Малко Търново. При задържането му , подсъдимият не е оказал съпротива. В хода на съдебното следствие съдействал  напълно на разследващите органи за разкриването на обективната истина - разказал подробно как е извършил деянието, какви са били мотивите и подбудите му, като изразил дълбоко съжаление за извършеното.                  

            Горната фактическа обстановка се доказва от обясненията на подс.М.,  показанията на свидетеля К., приобщените на осн.чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по БП № 105/2011г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Самият подсъдим е изложил обясненията си в хода на досъдебното производство във вид, които убеждава Съда, че действията му са предварително обмислени, внимателно планиран и с ясно посочена цел. Подсъдимият е знаел, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.

          В случая от обективна страна изпълнителнотое деяние е осъществено като на 09.07.2011г. подсъдимият М. в района на обект за охрана „Мина”, в зоната на отговорност ГОДГ-03 към ГПУ Малко Търново  е  влязъл през границата на РБългария без разрешение на надлежните органи на властта.

            Субект на престъплението е подсъдимият Мюмюно, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

            При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия Мюмюно престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличават с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимия– подсъдимият е на 52 години и до настоящия момент  не е  бил осъждан, безработен, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от  три месеца  и глоба в размер на сто лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: