МОТИВИ   към  Присъда № 10/10.04.2014г. по НОХД № 35/2014г.

 

         Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –Малко Търново срещу подсъдимия Г.К., роден на ***г. в гр.**, притежаващ паспорт № **, издаден на **., грузински гражданин, живущ ***/5/179, женен, неосъждан, висше образование,  собственик на грузинска транспортна фирма „** и управител на българска фирма „ **” ООД, за това, че на 12.10.2013год. около 15.20 часа на Митнически пункт Малко Търново, обл.Бургас при пресичане границата на страната от Република Турция към Република България на трасе за обработка на входящи автомобили, с лек автомобил **” с рег.№** е нарушил разпоредба на закон и обнародван акт на министъра на финансите относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране -  чл.11а ал.1 от Валутния закон “Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи”. вр.ал.5 “Задължението за деклариране по ал.1 се смята неизпълнено при отказ за деклариране или декларираната информация е невярна или непълна”,  и чл.2 ал.1 от Наредба Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон: “Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране на паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите в случаите на чл.2 ал.1, чл.5 и 7, като не е декларирал пред митническите органи носената от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери 54 900 евро, в левова равностойност 107 375.07 лева – престъпление по чл.251 ал.1 от НК.

         В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение, поддържа обвинението по чл.251 ал.1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден на ЛОС като бъде приложен чл.66 от НК. Излага становище,  че предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.251 ал.2 от НК.

Подсъдимият К. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат П. ***. Защитникът пледира, че не са налице субективните признаци на престъплението по чл.251 ал.1 от НК и че е опорочена митническата проверка, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият не се признава за виновен, моли да бъде оправдан.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. Г.К. е роден на ***г. в гр.**, притежаващ паспорт № **, издаден на **., грузински гражданин, живущ ***/5/179, женен, неосъждан, висше образование. Същият е едноличен собственик на грузинска транспортна фирма „** и управител на българска фирма „**” ООД, като основната търговска дейност и на двете дружества е товарен автомобилен транспорт, с оглед на което подсъдимият многократно е пътувал от Р Грузия през Р Турция за Р България и обратно.

На 12.10.2013год. около 15.20 часа подсъдимият К.  влезнал от Р Турция в Р България през МП-Малко Търново, управлявайки  лек автомобил **” с рег.№**, като при излизането си от Р Турция на 12.10.2013год. подсъдимият К. не е декларирал пред турските митнически органи, че пренася през митницата валута над 5 000 щатски долара, независимо ,че съгласно Закона, осигуряващ стабилността на турската лира, е бил длъжен да стори това.

След приключване на паспортния контрол на ГКПП-Малко Търново, подс. К. придвижил автомобила от зоната за граничен полицейски контрол в зоната за митническа проверка.   Дежурните митнически служители – св.К. и св. Б.  попитали на руски език подсъдимият К. и пътуващия с него св.К., имат ли стока или валута за деклариране пред митническите органи.  Подс. К. декларирал устно, че пренася 4 900 евро, а св.К. декларирал устно, че пренася 10 000 евро, След като извършили  щателна митническа проверка /ЩМП /на автомобила, митническите служители поканили пътниците да ги придружат до административната сграда на МП-Малко Търново за преброяване на заявената от тях  валута. Там, в присъствието на подсъдимия К., св.К.  и на митнически служители от дежурната смяна – К. и Б., бил извършен личен преглед на подс. К., при който  се установило, че подс. К. ,освен устно заявената валута в размер на 4 900 евро, пренася още 50 000 евро , т.е. пренасяната и недекларирана от подс. К. валута, откритата при личния преглед на подс. К., извършен на основание чл.16 ал.1 т.9 от ЗМ,   е  общо в размер на 54 900 евро. След като митническите служители ксерокопирали банкнотите, дали възможност на подсъдимия К. да даде писмени обяснения, в които подсъдимия собственоръчно писмено, на руски език, е посочил като причина за недекларирането незнание за задължението си. Откритата недекларирана валута на обща стойност 54 900 евро, била иззета от митническите служители с разписка № 00197/12.10.2013г. за задържане, а на К.  – съставен и надлежно връчен – АУАН № 394/12.10.2013г., който подс. К.  подписал с възражение. Иззетата от митническите служители валута е била предадена с приемателно-предавателен протокол на извиканият на място орган на досъдебното производство, надлежно описана по купюри и номинал,  и към настоящия момент се намира на съхранение в банков трезор при Митница-Бургас.

         Св.К. и св.Б. поддържат, че нямат задължение да предоставят на всеки преминаващ границата пътник митническа декларация, а такава се предоставя за попълване само ако пресичащият границата заяви, че има нещо за деклариране или изрично поиска такава. Св.К. не отрича, че в случая не са предоставили такава на подсъдимия К., тъй като последният не е поискал митническа декларация. Този въпрос не е спорен. Освен това следва да се отбележи, че на трасе”Вход” на МП-Малко Търново, на указателни табели, на 6 чужди езика, измежду които и на руски език, подробно са описани задълженията на българските и чуждите граждани да декларират пренасяните от тях стоки и валута.

         Левовата равностойност на откритата валута  в евро по курса на БНБ към 12.10.2013г.  възлиза на 107 375.07 лева.

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото – приложения по делото писмен доказателствен материал – АУАН № 394/12.10.2013г. /л.30-31 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас/, протокол за щателна митническа проверка  № 1047/ 12.10.2013г. / л.32-34 от  ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /,  протокол за личен преглед № 35/12.10.2013г. /л.35 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, ксерокопия на намерените банкноти /л.48-60 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, разписка № 00197/12.10.2013г. за задържане на 54 900 евро /л.37 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, приемателно-предавателен протокол от 14.10.2013г. /л.61 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /,  приемателно-предавателен протокол от 12.10.2013г. /л.29 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, протокол за оглед на веществени доказателства от 14.10.2013г. /л.25 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, албум за посетено местопроизшествие  /л.26-27 от ДП № 1104-10/2013 по описа на Митница Бургас/,     свидетелство за съдимост рег.№ 3942/14.10.2013г./л.16 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, ксерокопие от паспорта  на подсъдимия с визите за пътуванията на лицето /л.40-46 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас/, писмени обяснения от подсъдимия /л.81-82 от ДП № 1104-29/2013 на Митница-Бургас /, показанията на разпитаните свидетели – К., Б.,  частично от обясненията на подс. К. и частично от показанията на св.К. и на св.С..

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия К.. Подсъдимият К., видно от печатите в паспорта му за регистрирани влизания и излизания от страната и обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, редовно  е пътувал по дестинацията Р Грузия–Р Турция- Р България и обратно, като тези пътувания са свързани с търговската му дейност като собственик на грузинска транспортна фирма „** и управител на българска фирма „**” ООД, като основната търговска дейност и на двете дружества е товарен автомобилен транспорт. На подсъдимия К. са му известни правилата за внос и износ на стоки и валута по повод  осъществяваната от него търговска и транспортна дейност. В тази насока му е било ясно задължението, че пренасящия стоки или валута лично декларира същите, респективно- начина на деклариране – устно или писмено в зависимост от размера на пренасяната валута. Не се споделя от настоящия състав твърдението на защитата на подсъдимия, че дежурните митнически служители са нарушили правилата за митническа проверка и  не са му  дали възможност да декларира пренасяната от него валута. Това твърдение противоречи на свидетелските показания на св.К. и на св. Б.. Изричната норма на чл.11а ал.1 вр.ал.5 от Валутния закон вр.чл.2 ал.1 от Наредба №Н-1/2012г. на МФ  предвижда, че: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи  по образец, утвърден от министъра на финансите".  Тази норма именно дава основание на свид.К.   да заяви при разпита си в хода на съдебното следствие, че служебно не е длъжен да предоставя митническа декларация на всеки преминаващ границата пътник, а трябва да стори това само ако такава бъде поискана от преминаващия, или последният заяви, че има нещо за деклариране. Независимо от това митническите служители св.К. в присъствието на св.Б. е  запитал подс. К. дали пренася стоки или валута, подлежащи на деклариране, на което подсъдимият К. е отговорил, че пренася 4 900 евро и едва в хода на щателната митническа проверка, при личния преглед, е извадил от джоба на панталоните си освен пренасяната от него и недекларираната валута общо в размер на 54 900 евро. Комуникацията между митническият служител –св.К. и подс. К. е била пълноценна, провела се е на руски език,  в степен, позволяваща както на митническият служител св.К./митнически служител с дългогодишен стаж, изучавал руски език в университет/,  да изпълни служебните си задължения, така и на подсъдимия К. / изучавал руски език като задължителен в средното си образование/ да разбере зададените му от митническия служител въпроси. От показанията на св.К., на св.Б.  и на св.С. безспорно се установява, че  подс. К. е бил наясно със съдържанието на съставения му и предявен за подпис АУАН,   тъй като  след предявяването на АУАН, подс. К. провел няколко разговора по мобилния си телефон със св.С., която от своя страна търсела контакт с митническите служители, за да се опита да съдейства за разрешаването на проблема.  Не се споделя от настоящия състав и твърдението на подсъдимия, че в хода на митническата проверка започнала на трасето „вход” , същият е заявил на митническите служители, че пренася в джоба си само сумата 4 900 евро, тъй като останалите 50 000 евро първоначално били в чорапа му, и той не го разбрал правилно въпроса на митническите служители– същото е защитна версия, нелогично и несъответстващо на събрания доказателствен материал. Съображенията за това са следните :

         На първо място, при излизането си от Р Турция на 12.10.2013г. подсъдимият К. не е декларирал пред турските митнически органи, че пренася през митницата валута над 5 000 щатски долара, независимо че съгласно Закона, осигуряващ стабилността на турската лира, е бил длъжен да стори това. На второ място, размера на пренасяната от подсъдимия валута е 54 900 евро, а не 4 900 евро, колкото е обявил устно. На трето място –подс. К.  не е поискал от митническия служител на българската граница да му предостави за попълване митническа декларация. Пето - едва в хода на щателната митническа проверка, след проверката на автомобила  при личния преглед на подсъдимият К., последният е заявил и извадил от джобовете си, разпределената на две места  валута в размер общо на  54 900 евро, като  започвал да гради защитна версия, твърдейки, че неправилно е разбрал въпроса на митническия служител.

         При преценка поотделно и в съвкупност на така събраните по делото доказателства, и с оглед на гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият К. умишлено е предприел действия тайно от митническите органи на страната да пренесе носената от него валута в размер на 54900 евро, разчитайки на занижен митнически контрол и обявявайки устно само на част от нея – 4900 евро, а цялата сума в размер на 54900 евро е заявена и показана едва в хода на вече започналия личен преглед, който е част от щателната митническа проверка.

         Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на св.К. и св.Б. , тъй като в тези показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични, достоверни и непротиворечащи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. В тях обективно и правдиво са възпроизведени от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване на делото. С поредността на действията, които са осъществили св.К. и св.Б., следва да се приеме, че те точно и последователно са предприели процедурата по чл.2 от Наредба №Н-1/2012г. на МФ, вр.чл.11а ал.1 вр. чл.10а от ВЗ, вр. чл.68 и сл. от ЗМ и са неоснователно фактическите и правните доводи на подсъдимия К. за нейното опорочаване. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото – акта за установяване на митническо нарушение, протокол за щателна митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и други, установяващи обстоятелства, свързани с факта на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, предмета и авторството  и механизма на същото. Авторството на деянието е безспорно установено – подсъдимият К. в хода на съдебното следствие потвърждава, че той е пренасял валутата и че не е декларирал пренасяната от него валута както на влизане в Р България, така и преди това - на излизане  от Р Турция.

         От анализа на свидетелските показания с останалите по делото доказателства се установява обективната страна на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият К. и което е довършено с факта на неотразяване с писмена декларация на пренасяната от него валута съгласно изискванията на чл.10а ал.3 и  чл.11а  ал.1 от ВЗ, както и изискванията на чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1/2012г. на Министерството на финансите. Съгласно чл.11а от ВЗ местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания, като съгласно чл.10а ал.3 от същата при пренасянето на парични средства през границата на страната, подлежащи на деклариране по чл.11а, лицата представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите в случаите на чл.2, ал. 2, 3 и 5 и чл.5 и 6 ”. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 – „Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи по реда на чл. 8 на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута”.

         От обективна страна безспорно се установява, че на 12.10.2013г. около 15.20 часа на МП -Малко Търново при влизане в Р България от Р Турция подсъдимият К. не е изпълнил разпоредбите на чл.11а ал.1 вр.ал.5  и чл.10 а ал.3 от ВЗ и чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1 на МФ, според които местни и чуждестранни физически лица могат да внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи - като задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите. В конкретния случай подсъдимият К. е внесъл валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, а именно – 54 900 евро, поради което е бил задължен да попълни и представи митническа декларация. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимият К. не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера, вида и произхода и предназначението на внасяната валута пред митническите органи, собственика на паричните средства и получателя, както и на транспортното средство и маршрута. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият К. е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно внесената валута в наличност.

Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на  54 900 /петдесет и четири хиляди  и деветстотин / евро, равностойни на  107 375.07 / сто и седем хиляди триста седемдесет и пет лева  и 7 стотинки/, съгласно централния курс на БНБ. Това безспорно е така, защото на писмено деклариране е подлежала цялата сума в размер на 54 900 евро, а не само за частта, надвишаваща стойността на 10 000 евро.

От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия К., е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено големи размери" съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

         Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

         От субективна страна подсъдимият К. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е предвиждал и съзнавал обществено опасния характер на своето деяние  и  е искал настъпването на вредните последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият К. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т. е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия К., съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия във всичките им части. Недекларирането на пренасяната от подсъдимия К. валута при излизане му  от Р Турция и недекларирането на пренасяната от подсъдимия К. валута при влизането му в Р България, разчитайки на занижен митнически контрол, предвид честото преминаване на подсъдимия К. през границата, и частичното устно обявяване само на част от пренасяната сума, водят на извода, че подсъдимият К.  съзнателно е искал да избегне обявяването й в пълния й размер пред митническия орган, като предварително е знаел, че валутата е в особено големи размери. Следователно подсъдимият К., който не за първи път преминава границата на Р България /съответно не за първи път бива подлаган на митнически контрол/,  и който  е бил поканен да декларира ценности и валута, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт-Малко Търново на видими места са поставени разяснителни табели на шест езика, включително и на руски език, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия К. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

         С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият К. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от четири  месеца.

             След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, трудова заетост,  липсата на отрицателни характеристични данни за него, а отегчаващи обстоятелства са особено големите размери на предмета на престъплението и липсата на критично отношение към извършеното деяние. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът  прецени, че наказание «глоба» в размер на двойната сума на предмета на престъплението би била непосилна за подсъдимия, поради което съдът се ориентира към наказание «лишаване от свобода», като прецени, че следва да се отмери такова към минимума в закона, поради което го наложи за срок от четири месеца.

         Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия К. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия К.  наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

         На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия К., а именно – сумата от 54 900 / петдесет и четири  хиляди и деветстотин/ евро, която е налична в момента на постановяване на настоящата присъда и се намира на съхранение в банков трезор при Митница-гр.Бургас.  За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и намира приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението. А предметът на престъплението  безспорно е цялата валута в размер на 54 900евро, тъй като на писмено деклариране е подлежала цялата сума в размер на 54 900 евро, а не само за частта, надвишаваща стойността на 10 000 евро.

           В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимия К. заплащането на направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на Районен съд – гр. Малко Търново сумата от 426.40 лв.

         По тези съображения съдът постанови присъдата си.   

 

                                                 Председател:

                                              Съдебни заседатели :     1.

 

                                                                                     2.