Мотиви  по НОХД № 33/2015г. по описа на РС-Малко Търново

 

       Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново против Г.Д.Л.  с ЕГН ********** ***, български гражданин, женен, неосъждан , управител на „** 2008” ЕООД, за това, че през юни 2011г. на неустановени дати от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** в условията на продължавано престъпление на два пъти без редовно писмено позволение- превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново,  извозил от горския фонд дървесина за огрев - 12 кубични метра на обща на стойност 696 лева, както следва:

        - През юни 2011г. на неустановена дата от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** извозил без редовно писмено позволение-  превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново 4 кубични метра дървен материал за огрев на стойност 232 лв. транспортирани до с.** на лицето Р.К.     и 

- През юни 2011г. на неустановена дата от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** извозил без редовно писмено позволение- превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново 8 кубични метра дървен материал за огрев на стойност 464 лв. транспортирани до с.** на лицето К.Г. – престъпление по чл.235 ал.1, вр.чл.26 от НК.

 В съдебно заседание представителят на РП-Малко Търново поддържа обвинението като безспорно доказано и пледира съда да наложи наказание лишаване от свобода 6 месеца и глоба в размер на 2000 лева, като  на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието ЛОС да бъде отложено за срок от три години.

Подс.Г.Л., редовно призован, се явява лично  ведно с надлежно упълномощен адв.П**, чрез който пледира да бъде признат за невиновен поради липса на субективния елемент от престъплението или алтернативно, ако съдът признае вината му, да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК  и да приложи чл.78 а от НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи глоба.

Защитата на подсъдимата направи искане за разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК. Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подс.Л. с ЕГН **********,***, български гражданин, женен, неосъждан , управител на „** 2008” ЕООД, с основна дейност – сеч и извоз  на дървен материал.

През 2010г. подс.Л. *** за сортиране и рампиране на маркирана дървесина, като с втори договор от 02.06.2010г. ДГС Малко Търново е прехвърлило собствеността на дървения материал от временен склад от Пакет № 1003-І отдели /подотдел 216 Б и Г/ в землището на село ** с прогнозно количество дървен материал 756 куб.м. Отделно от посоченото количество, подс.Л. закупил от „** 2007” ЕООД 15 куб.м. дървен материал за огрев с фактура № 169 от 06.06.2011г.

През месец май 2011г.  св.Р.К. – собственик на недвижим имот в село ** срещнал подс.Л. и тъй като знаел, че последния се занимава с превоз на дървен материал, го помолил да му достави в село ** 4 куб.м. дърва за огрев. По същия повод св.К.Г. *** около средата на месец юни 2011г. разговарял с подс.Л. за доставка на 8 куб.м. дърва за огрев  за дома му в село **.

Подс.Л. на неустановена дата през месец юни 2011г.,наел св.К., св.К., св.Ж** и лицето М. *** като  товарачи и извършили подвоз  на дървесина и натоварили един ТИР за „** 2007” ЕООД преди портала на село **. На товареното на ТИР-а присъствал св.П., който маркирал с КГМ натоварената дървесина и издал превозен билет за транспортирането й. След като горския служител св.П. си тръгнал от участъка,  подс.Л.  наредил на товарачите св.К., св.К., св.Ж** и лицето М. да натоварят на личния му камион „**” 8 куб.м. дърва за огрев, не изчакал св.П. и св.Г. /   горските служители, отговарящи за четвърти горския участък / да маркират дървесината и да му издадат превозен билет,  и  извозил дървата за огрев , като ги доставил на св. К.Г. ***, без да предаде на свидетеля фактура  за така доставените дърва.

По-късно на неустановена дата през юни 2011г. отново с личния си товарен автомобил  „**” подс. Л.  без надлежен превозен билет доставил, 4 кубични метра дървен материал за огрев  на стойност 232лв. на св. Р.К.  в дома му в с.**.Двамата св.Г. и К. констатирали,че върху дървата за огрев не  имало горска марка,а св.**,П. и Г. не са издали писмени позволителни-превозни билети на подсъдимия Л. и такива не са регистрирани в ТП-Малко Търново.

        От заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява,  че стойността на извозените от подс.Л. дърва за огрев без редовно писмено позволително е общо в размер на 696.00 лева.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени доказателства – от показанията на св.К., св.К., св.Ж**, св.Г., св.П.,Д. и Я.,  заключението на вещото лице и писмените доказателства по БП № 118/2011г. по описа на РУП-Малко Търново, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК.

По делото е приложена длъжностна характеристика на св.Г. на длъжност горски надзирател,от която е видно,че същият има задължения да маркира дървен материал и да издава разрешителни за извозването му.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че с деянията си подс.Л.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.235 ал.1 вр.чл.26 от НК, като през юни 2011г. на неустановени дати от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** в условията на продължавано престъпление на два пъти без редовно писмено позволение- превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново,  извозил от горския фонд дървесина за огрев - 12 кубични метра на обща на стойност 696 лева, както следва:

- През юни 2011г. на неустановена дата от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** извозил без редовно писмено позволение-  превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново 4 кубични метра дървен материал за огрев на стойност 232 лв. транспортирани до с.** на лицето Р.К.     и 

- През юни 2011г. на неустановена дата от Горско стопанство- Малко Търново четвърти горски участък с.** извозил без редовно писмено позволение-  превозен билет издаден от служител при ДГС- Малко Търново 8 кубични метра дървен материал за огрев на стойност 464 лв. транспортирани до с.** на лицето К.Г.

По отношение на твърдението на защитата, че деянията на подс.Л. следва да се квалифицират като малозначителни по смисъла на чл.93 т.9 от НК, съдът намира същото за неоснователно. Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС определя критериите за квалифициране на вредоносния резултат спрямо размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието, като приема „малозначителен случай” стойността на една втора от размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието и „маловажен случай” стойността около размера на минималната работна заплата за страна към датата на извършване на деянието. От заключението на вещото лице, се установява, че пазарната цена на извозените от подс.Л. общо 12 куб. дърва за огрев – предмет на деянията, е в размер на 696.00 лева. Следователно съобразно посоченото Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС и с оглед на пазарната цена на дървата за огрев  в размер на 696.00 лева, деянията  на подс.Л. не могат да бъдат квалифицирани като малозначителни по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, изразява съжаления,  липсата на отрицателни характеристични данни за него, , съдът намери, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК , като наложи на подс.Л. на основание чл.235 ал.1 вр. чл.26 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” наказание „пробация” при следните пробационни мерки:   задължителна регистрация” по настоящ адрес, за срок от шест месеца в рамките на една календарна година от влизане на присъдата в законна сила с периодично явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с  „пробационен служител” за срок от шест  месеца в рамките на една календарна година от влизане на присъдата в законна сила.

       В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимия да заплати разноски по делото, както следва: сумата в размер на  30лв. по сметка на ОД на МВР-Бургас и сумата в размер на 60лв. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Малко Търново.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: