М   О   Т   И   В   И                                     

 

По присъда № 6 /21.06.2011 година по НОХД № 31/2011 година 

по описа на  Районен съд-град ** **

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-** ** срещу Т.С.С. с ЕГН **********, спрямо когото е повдигнато обвинение за извършено  престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, предмет на разследване по Бързо производство №80/2011 година, водено по описа  на РУ ”Полиция”- гр.** **. Обвинението по чл.343б,ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият С., се изразява в това, че на ** година, около 06.30 часа на главен път І-9 на КПП „Босна”, ** ** **, същият е управлявал МПС - т.а. марка ”**”, с рег.№ ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,80 на хиляда, установено по надлежния ред,

В съдебно заседание, подсъдимият С., редовно призован, се явява лично, признава изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, изразява съжаление за стореното.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на държавното обвинение, който прие, че изложената обвинителна теза, третираща виновното поведение на подсъдимия в процесната престъпна проява, се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. В обвинителната си реч прокурорът се позова на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, доказващи по безсъмнен начин авторството и вината на дееца в инкриминираното престъпление. При определяне вида и размера на наказанието обвинителят пледира за приложението на чл.55 от НК , като подчертава  наличието многобройни смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни по местоживеене, трудовата му заетост, липсата на други водени наказателни производства, и  застъпи становище, че с оглед високата степен на обществена опасност на проявата и поправянето и превъзпитаването на подсъдимия е необходимо да се наложат  на основание  чл.42а,ал.2,т.1, 2 и 3 от НК - „Задължителна регистрация по настоящия адрес на дееца – гр.** ** за срок от шест месеца – 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и забрана да посещава заведението „Белите къщи” в гр.** ** за срок от 6 месеца”.Прокурорът подчерта също и за наложителността от постановяване на кумулативно предвидената в чл.343г от НК административна санкция - „лишаване от правото да управлява МПС”, като с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от пет месеца .

            След като подложи на задълбочен и обстоен анализ и преценка на  събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност,  съдът намери за установено от фактическа страна следното:

         В ранните часове на ** година, подсъдимият С. бил помолен от свой приятел да извърши спешно курс с товарния му автомобил до гр.Б**, тъй като само той от приятелската компания притежавал свидетелство за правоуправление за тази категория автомобили. Независимо, че предната вечер подсъдимия в компанията на свои приятели употребил значително количество алкохол от вида бира, същият решил, че не може да откаже на приятеля си исканата услуга, че на сутринта вече не е повлиян от през вечерта количество алкохол и че може да поеме управлението на  товарния автомобил марка ”**”, с рег.№ **. Около 06.00 часа на горепосочената дата поел управлението на автомобила , с намерение да се придвижи от гр.** ** до гр.Б**.

Около 06,30 часа, при преминаването на автомобила по път І-9 от гр.** ** за гр.Б**, на КПП „Босна” водачът е спрян за рутинна проверка от гранична полиция. Дежурните служители се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и подали сигнал до  РУП – ** **, в резултат на което на посоченото място пристигнал св.С.. Водачът е тестван на място  с помощта на техническо средство „Алкомер 931”, с фаб. № 0246480 за наличието на алкохол или друго упойващо вещество. При направеното измерване уредът отчел наличие на алкохол в издишания  от водача въздух в съотношение 1,97 промила на хиляда. Непосредствено след тази констатация на подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване, след което от подсъдимият е  взета кръвна проба по надлежния ред. Необходимо е да се подчертае, че при вземане на кръвната проба са спазени разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 година, отнасящи се за реда и начина на установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

За констатираното административно нарушение /управление на автомобил след употреба на алкохол/ на провинилия се водач е съставен и АУАН № ** година, в чиято обстоятелствена част актосъставителят / св.С../ изложил подробно и ясно фактическите обстоятелства, свързани с констатираното административно нарушение, подведено под хипотезиса на нормата на чл.5, ал.2 от ЗДвП.

            От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза №** година, изготвена в специализирана лаборатория за изследване на алкохол при ОД на МВР-Б** се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия С. към момента на вземане на кръвната проба е била в съотношение – 1,80 промила на хиляда.

За да кредитира описаната фактическа обстановка, съдът се основава на следните доказателствени средства и събрани доказателства: Чрез обясненията на подс. С., показанията на свидетеля С., Акта за установяване на административно нарушение, протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол  в кръвта на дееца, както и всички писмени доказателства, събрани в хода на съдебното дирене и  приобщени по реда на чл.283 от НПК.

След обстоен анализ и преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намери, че инкриминираното престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК, залегнало в обвинителния акт на РП-** ** е осъществено от С. виновно .

Безспорно е, че от първостепенно значение за съставомерността на деянието по този текст от закона съдим от заключението на вещото лице по назначената в досъдебната фаза на наказателния процес химическа експертиза. От там черпим ценна информация за това, че към момента на вземане на кръвната проба С. е имал в кръвта си алкохол в съотношение 1,80 промила на хиляда, което всъщност е  значително над установения в закона допустим предел от 0,5 промила. На следващо място от правно значение за съда се явяват обясненията  на подсъдимия дадени в хода на съдебното, като тези гласни доказателствени средства се явяват обстоятелствени, еднопосочни и вътрешно непротиворечиви. В този аспект, чрез направените пълни самопризнания от С. се изясняват  вида и количеството на поетия от него алкохол, обстоятелствата, при които подсъдимият е поел управлението на МПС, мястото където е била извършена проверката от органите на реда, както и за последващите рутинни действия, сведени до извършване на проверката с помощта на описаното по-горе техническо средство.  Изнесените от дееца фактически обстоятелства не стоят изолирано от останалите гласни и писмени доказателства, а си кореспондират с тях, като  ги допълват и детайлизират. А това несъмнено доказва  достоверността на изнесените от дееца факти, относими към инкриминираната проява. При изложените съждения, съдът прие, че следва да даде вяра и кредитира изцяло обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, възприемайки ги за обективни и правдиви .

Застъпената от прокурора обвинителна теза за „виновно осъществен състав на престъпление” по чл.343б, ал.1 от НК намира опора и в другите събрани в хода на съдебното дирене доказателства, които съдът приобщи по предвидения от НПК процесуален ред. Така например, от подробно и точно изложените обстоятелствените факти в „Акта за установяване на административно нарушение”, удостоверяващи по категоричен начин мястото и времето, където е осъществено престъпното деяние, съдим за измереното количество алкохол от дежурния орган с помощта на техническото средство „Алкомер 931”, респ. за това, че водачът е бил повлиян от алкохола към момента, когато е управлявал товарния автомобил .

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от правна страна следното :

С деятелността си на ** година, около 06.30 часа на главен път І-9 на КПП „Босна” , ** ** **, подс. С. е управлявал МПС – т. а. марка ”**”, с рег.№ **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,80 на хиляда, установено по надлежния ред, подс.С.  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК .

 В обективно отношение с деянието са накърнени обществените отношения гарантиращи сигурността на движение по пътищата, регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни действия от страна на дееца,  насочени към поемането на управлението на МПС и то след употреба на значително  количество алкохол. В настоящият казус С., след като е употребил значително количество алкохол, съзнавайки обществената опасност от противоправното си поведение, е поел управлението на товарния автомобил с намерение да се придвижи с него до друго населено място.

По своята същност деянието е от вида на тъй нар. престъпления на „просто извършване”, респ. безрезултатно, формално. Ето защо, за съставомерността  му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици /вредоносен резултат/ от  деятелността на извършителя, а е достатъчно това, че са осъществени всички обективни признаци на състава и при конкретна форма на вината –„пряк умисъл” .

Деецът е наказателноотговорен субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си. Може да се подчертае, че наличната степен на алкохолно повлияване, за която съдим от заключението на вещото лице по назначената  химическа експертиза, не е попречила на извършителя да може да осъзнае противообществения характер на деянието и произтичащите от него  противоправни последици .

От субективна страна престъплението е осъществено от подс. С.  при условията на „пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - същият е съзнавал общественоопасният му характер, а именно, че поема управлението на автомобила след като вечерта е консумирал значително количество алкохол, предвиждал е   произтичащите общественоопасните последици от неправомерното си  поведение  и е искал пряко тяхното настъпване .

           Причини за извършване на деянието се явяват преди всичко неправилната преценка на дееца, изразили се в надценяване на възможностите му, както и незачитането на правилата за движение, регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП и ниската правна култура на дееца.

            При определяне на наказанието и неговата индивидуализация:

Т.С. e 37- годишен мъж с добри характеристични данни и трайна трудова заетост. В хода на съдебното следствие многократно изразява съжаление за извършеното, до настоящия момент не е осъждан и спрямо него не се водят други наказателни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер. Липсва информация и за образувани полицейски производства в информационните фондове на МВР по повод други осъществени от дееца противообществени прояви, включително и за нарушения по ЗДвП. В този аспект можем да приемем като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни по местоживеене, трудовата му заетост и липсата на водени висящи наказателни производства. Съобразявайки наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства и сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца съдът счете, че определянето на наказанието по  чл.343б,ал.1 от НК при условията на  чл.55 от НК - пробация, ще изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца, и определи следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице – 2 пъти седмично; 2/ задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и забрана да посещава заведението „Белите къщи” в град ** ** за срок от 6 месеца. С посочените пробационни мерки би могло да се постигне възпитателния и поправителен ефект върху дееца, който несъмнено ще спомогне за реализиране на визираната в чл.36 от НК „специална превенция”.

            Предвид факта, че  деецът към момента на извършване на деянието е бил правоспособен водач, респ. е притежавал валидно издадено свидетелство за управление на МПС, но е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС за определен период от време, съдът на основание чл.343г от НК наложи на Т.С. и кумулативно предвидената в НК наказателна санкция - "Лишаване от право да управлява МПС"  за срок от пет месеца .

           На осн. чл.189 от НПК, съдът постанови подсъдимият Т.С. да   заплати и сторените в досъдебната фаза на наказателното производство съдебни разноски, възлизащи в общ размер на 22.00 /двадесет и пет/ лева, които деецът следва да заплати по сметка на Районен съд-** ** .

           Водим от горните съображения и мотиви, съдът постанови настоящата  присъда.

 

 

                                                                         Председател :