М О Т И В И   към Присъда № 21 /12.02.2013г. по НОХД №25/2013г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  С.Г.Т., роден  на ***г. в ** гражданин на **   неосъждан, притежаващ ** паспорт **, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 03.10.2012г. около 06.00 часа  през  местността «**», община Малко Търново,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2012г. свидетелят Д.Д.К. *** заедно с колегата си - граничен полицай **, бил наряд – автопатрул  в района на местността “**” в землището на община Малко Търново. При обход на местността, около 06.00 часа св.К** и колегата му С** забелязали група лица да се придвижват пеша встрани от пътя в посока от ГКПП-Малко Търново към град Малко Търново. Тъй като лицата от групата отговаряли на профила за нарушители на държавната граница – били с мургав цвят на кожата, раздърпано и окаляно облекло, с раници на гърба,  св.К. и колегата му С** приближи групата и подали заповед “Стой !Полиция!”. След като лицата чули заповедта, веднага се разпръснали в различни посоки да се укрият. Св.К. незабавно докладвал в дежурната част на ГПУ- Малко Търново,  като незабавно на мястото пристигнала мобилна оперативна група със следово куче, която успяла да залови лицата. Едно от лицата бил подсъдимият С.Г.Т., роден  на ***г. в ** гражданин на **   неосъждан, притежаващ ** паспорт **, понастоящем в чужбина без известен адрес. При задържането му лицето не е оказало съпротива и е било отведено в ГПУ-Малко Търново за изясняване на случая. Със заповед № 108/03.10.2012г., издадена по ЗМВР, подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа в ГПУ- Малко Търново.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият Т. е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места, а именно в района на местността “**” общ.Малко Търново. Спрямо подсъдимият Т. със заповед рег.№**. на началника на ГПУ-Малко Търново е наложена ПАМ ”Принудително отвеждане до границата на Р.България”, а данните на подсъдимият Т. са заложени в  информационната система АФИС – БД на основание незаконно преминаване на границата. С двустранен протокол от 04.10.2012г. бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.К., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 261/2012г. по описа на РУП-Малко Търново, № 181/2012г. по описа на РП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  С.Г.Т., роден  на ***г. в ** гражданин на **   неосъждан, притежаващ ** паспорт **, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 03.10.2012г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 03.10.2012г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият С.Г.Т., роден  на ***г. в ** гражданин на **   неосъждан, притежаващ ** паспорт **, понастоящем в чужбина без известен адрес, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият  с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от С.Г.Т., роден  на ***г. в ** гражданин на **   неосъждан, притежаващ ** паспорт **, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: