МОТИВИ към Присъда № 7/05.03.2014г. по н.о.х.д. № 24/2014 г. на РС-Малко Търново.

 

Районна прокуратура – Малко Търново е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 124/2013 г. по описа на РУП – Малко Търново, № 89/2013 г. по описа на РП – Малко Търново, срещу Й.Т.Ф. с ЕГН ********** ***, български гражданин, неженен, осъждан, работи в дърводобива,  за това, че на 24.06.2013г. пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура-Малко Търново, е набедил с писмена жалба с вх.№ 485/24.06.2013г. двама полицаи от РУП-Малко Търново – П.П. и Я.Н., в извършване на престъпление – нанасяне на лека телесна повреда от полицейски органи при изпълнение на службата им, като знаел, че са невинни - престъпление по чл.286, ал.1, от НК.

         Представителят на Районна прокуратура – Малко Търново пледира пред настоящия съдебен състав, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал е доказано, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.286, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Моли на подсъдимият да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години и обществено порицание.

Подсъдимият Й.Т.Ф. дава обяснения в съдебно заседание, като заявява, че не се признава за виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност и взе предвид становищата на страните съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.Т.Ф. с ЕГН ********** ***, е роден на ***г***, български гражданин, неженен, осъждан, работи в дърводобива

На 01.06.2013г. св.Н. и св.П. / и двамата полицаи при РУП-Малко Търново/ били наряд в района на кръстовището в близост до стадиона и комплекс „Белите къщи” в град Малко Търново.  По повод изпълнение на служебните си задължения, св.Н. и св.П. извършили проверка на подс.Ф., който около 16.30 часа се придвижвал към тях с мотопед Ямаха, движейки се по международния път Е-79 в посока от ГКПП-Малко Търново към град Малко Търново.  В хода на проверката полицейските служители установили, че подсъдимия Ф. управлява МПС, което е без регистрационни табели и за което подсъдимия не притежава документи за собственост, не притежава валиден винетен стикер, не е сключил задължителна застрахователна полица „Гражданска отговорност”, както и че подсъдимия е без документи за самоличност и без документи за правоуправление, поради което му разпоредили да се яви незабавно в РУП-Малко Търново за съставяне на АУАН. В сградата на РУП , същия ден св.Н. и св.П. съставили против подс.Ф. АУАН № 53/01.06.2013г. и АУАН № 13-80/01.06.2013г. за така установените нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и на Закона за българските документи за самоличност и задържали мотопеда на подсъдимия Ф. с протокол за доброволно предаване от 01.06.2013г., а в последствие  със Заповед № 53//03.06.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново процесното МПС било спряно от движение. Докато чакал за техническото оформяне на така съставените му АУАН, подс.Ф. се държал агресивно към полицаите , крещял, обиждал ги, а в последствие, афектиран от така наложените административни наказания, както и от задържането на процесното МПС до изясняване на собствеността му, подс.Ф. заплашил полицейските служители, че няма да остави така нещата и ще пусне жалба срещу тях. Пред сградата на РУП, подс.Ф. бил чакан от св.Д., с която живеел на семейни начала, и изпили по едно кафе от намиращия се в непосредствена близост до управлението кафе-автомат, като в този момент в непосредствена близост до тях се намирал св.Е.-***. Докато си пиели кафето пред кафе-автомата,  подс.Ф. и св.Д. разговаряли помежду си на ромски език и отправяли на няколко пъти обиди на висок глас  на ромски език срещу полицаите, след което се отправили към дома на брата на подсъдимия, за да се посъветват с него какви действия да предприемат. В последствие подс.Ф. и св.Д. ***, където подс.Ф. потърсил св.К. –медицински фелдшер, за да получи от него информация ако иска да се снабди с медицинско удостоверение за нанесен побой какъв е реда и към кого следва да се обърне. Подс.Ф. не е поискал да бъде прегледан от св.К., нямал е никакви видими наранявания и не е заявил никакви оплаквания пред св.К.,  поради което  не е бил преглеждан и съответно не е бил регистриран в амбулаторния журнал при ФСМП-Малко Търново. На 02.06.2013г. подс.Ф. посетил хирургичния кабинет в „Спешно отделение” при МБАЛ-Бургас, където заявил болки в коремната област и гръдния кош, но при извършения му преглед, заведен в регистъра под № СО-1657 , не са били установени никакви травматични увреждания или изменения. На 03.06.2013г. подс.Ф. посетил отделението по съдебна медицина при МБАЛ-Бургас, където заявил пред в.л. д.р П., че на 01.06.2013г. около 17.00 часа в град Малко Търново полицаи са му нанесли побой.При извършения преглед в.л.д-р П. установил охлузване на десен лакет, за което е издал съдебно-медицинско удостоверение № 234/2013г.

 На 24.06.2013г. подс.Ф. подал писмена жалба с вх.№ 485/24.06.2013г. по описа на Районна прокуратура-Малко Търново против П.П. и Я.Н. ***, за това че на 01.06.2013г. в сградата на РУП-Малко Търново при изпълнение на службата им същите са му нанесли побой –удряли го с юмруци и ритници, в резултат на което е получил телесна повреда. По повод на така депозирана жалба е била образувана ПП № 25106/2013г. по описа на ОД на МВР-Бургас. В хода на разследването в РУП-Малко Търново била извършена вътрешна проверка от инспектор Ат.М** и инспектор Д.Д** - инспектори   при ОД на МВР-Бургас, която въз основа на извършена проверка на място и събрани писмени и устни доказателства,  установила, че твърденията на подс.Ф. за нанесени удари с юмруци по главата и ритници по тялото от полицаите св.П. и св.Н. не отговарят на обективната истина. Комисията също така установила, че към датата на проверката -08.08.2013г. в системата за видео наблюдение в РУП-Малко Търново няма налични записи от 01.06.2013г., тъй като технологично е заложено изтриване на последните записи след двадесет и първия ден. От назначената в хода на ДП съдебно медицинска експертиза № 52/2014 г.  и от разпита в.л.П. в хода на съдебното следствие , се установява, че при извършения преглед  не се установени видими увреждания на меките тъкани/ кръвонасядания, отоци или рани/, каквито оставят при нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото. При извършената СМЕ е установено единствено охлузване на лакета, като заключението на в.л.П., е че така установено охлузване най.често се получава при падане на терена или от тангенциално съприкосновение на лакета с твърд тъп предмет /стена, дърво, мебел и ли др./ Въз основа на така събраните писмени и устни доказателства, с постановление от 15.08.2013г. прокурор Луков от  РП-Малко Търново отказал да образува наказателно производство и прекратил ПП № 25106/2013г. по описа на ОД на МВР-Бургас поради липса на престъпление, а с постановление от 18.08.2013г. образувал наказателно производство срещу подс.Ф. за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.

От приложеното и прието по делото свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимия Ф. е осъждан до момента.

Така изяснената и възприета фактическа обстановка се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал, а именно: АУАН №53 бл.№ 829706/01.06.2013г.; НП № 53/06.06.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново; АУАН № 13-80бл.№ 829631/01.06.2013г.; НП № 13-80/06.06.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново ; протокол за доброволно предаване от 01.06.2013г.; Заповед № 53//03.06.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново ; писмена жалба с вх.№ 485/24.06.2013г. Районна прокуратура-Малко Търново ; съдебно-медицинско удостоверение № 234/2013г. ; съдебно медицинска експертиза № 52/2014 г.  ; копие от журнала във ФСМП-Малко Търнов; докладни записки с №№ 2138/26.06.2013г.; 2141/26.07.2013г.№ 2171/29.07.2013г.; справка –заключение с рег.№ 25105/08.08.2013г. от извършена вътрешна проверка ; справка № 2117/25.07.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново; копие от медицинската документация в СО на МБАЛ-Бургас от 02.07.2013г. и други, показанията на свидетелите П.П., Я.Н. , С.Е., Р.К., П.К., дадени на досъдебното производство и пред съда, на които съдът дава пълна вяра и които кореспондират с приложените към делото писмени доказателства, поради което съда ги кредитира изцяло, свидетелство за съдимост и други. Между така събраните доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира напълно.

Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта им, че при излизането на подс.Ф. от сградата на РУП, забелязала по лицето му следи от прах, предвид на обстоятелството, че същата съжителства на семейни начала с подсъдимия и е пряко заинтересована от изхода на делото. Съдът не кредитира и обясненията на подс.Ф. в частта им, в която твърди, че на инкриминираната дата на  втория етаж в сградата на РУП полицаите св.П. и св.Н. са му нанесли удари с юмруци в главата и с ритници по тялото, в резултат на което получил телесна повреда, тъй като противоречат изцяло на заключението на съдебно-медицинската екпертиза, както и на показанията на разпитаните свидетели П.П., Я.Н. , С.Е., Р.К., П.К., които логично, последователно и непротиворечиво възпроизвеждат възприетите от тях факти.

Въз основа на така установените факти, съдът приема за установено следното от правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК. Установи се по категоричен начин от доказателствения материал по делото, че подсъдимият Ф.  е извършил следното: на 24.06.2013г. пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура-Малко Търново, е набедил с писмена жалба с вх.№ 485/24.06.2013г. двама полицаи от РУП-Малко Търново – П.П. и Я.Н., в извършване на престъпление – нанасяне на лека телесна повреда от полицейски органи при изпълнение на службата им, като знаел, че са невинни. Съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1 от НК, набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но освен това и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършване на определено престъпно деяние.За осъществяване на престъплението по чл.286, ал.1 от НК е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред „надлежен орган” на властта, да е установено от доказателствата по делото не само, че набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил, но и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил.

Необходима предпоставка за осъществяването на набедяването е, обстоятелството дали съобщаването за извършено престъпление е извършено пред „надлежен орган на властта” по смисъла на чл.286, ал.1 от НК.

”Надлежните органи” на властта съобразно трайно установената практика на съдилищата у нас и в частност ВКС, са тези, които имат правомощията да образуват /започнат/ наказателно преследване-органите на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи / решение №184/26.05.2009г. на ВКС по н.д.№133/2009г., I н.о., решение №327/15.07.2009г. на ВКС по к.д.№336/2009г., I н.о. и др./. В конкретния случай, РП-Малко Търново, сезирана с жалбата на подс.Ф. с вх.№ 485/24.06.2013г., е била компетентна да възбуди наказателно преследване срещу набедените лица-свидетелят П.П. и свидетелят Я.Н.., т.е. съдът намира, че РП-Малко Търново е надлежен орган на властта по смисъла на чл.286, ал.1 от НК, тъй като същата във връзка с дейността си има правомощията да възбуди наказателно преследване, ако установи наличие на престъпни обстоятелства.

Друга необходима предпоставка за осъществяване състава на набедяването е, набеденият да не е извършил престъплението или да няма данни да го е извършил, както и това, че този, който сезира надлежните органи на властта, да знае, че е невинен, т.е., че набеденото лице не е извършило деянието.В конкретния случай, от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че между подсъдимия Ф. и свидетелите П.  и Н.  са възникнали негативни отношения, по повод изпълнените от свидетелите П. и Н. служебни задължения на 01.06.2013г., като дежурни в РУП-Малко Търново, и извършеното от тях административно санкциониране на подсъдимия и принудително задържане на управляваното в противоречие с разпоредбите на ЗДвП от него МПС. От свидетелските показания на свидетелите П. и Н. -участвали в санкционирането на констатираните нарушения на ЗДвП и на ЗБДС и в принудителното задържане на процесното МПС на 01.06.2013г., както и от показанията на св.К. -дежурен в РУП и свидетел по актовете, се установи, че по време на административното санкциониране подсъдимия Ф.  е заплашил св.П. и св.Н., че ще пусне жалби против тях. От показанията на св.Е. се установява, че подс.Ф. е излязъл от сградата на РУП напълно адекватен и без видими белези от нанесени травми, и негодувал срещу това, че полицаите са иззели мотора му, както и че непосредствено след това, подс.Ф. е пил кафе със св.Д. до кафе-автомата, разположен до сградата на РУП, като и двамата са крещели обидни думи срещу полицаите. От обясненията на подс.Ф. и от показанията на св.Д. се установява, че след излизането си от сградата на РУП, посд.Ф. е посетил брат си в дома му в град Малко Търново за съвет как да подаде жалба срещу полицаите.  От показанията на св.К. се установява, че подсъдимият не е имал оплаквания или видими белези от насилие, не е имал нарушения в говора или движенията на крайниците, а единствено се е интересувал каква е процедурата и как  да се снабди с медицинско удостоверение за нанесен побой, поради което не е бил прегледан и съответно не е бил вписан в амбулаторния журнал. От показанията именно на тези свидетели се установява, че подсъдимия Ф. не е имал основание за направеното от него писмено изявление в жалбата до РП-Малко Търново, че полицаите П. и Н. са му нанесли телесна повреда, тъй като на посочената дата -01.06.2013г. свидетелите П. и Н. не са нанесли удари с юмруци в главата и с ритници в тялото на подс.Ф.. От този момент обаче, между подс.Ф. и свидетелите П. и Н. са възникналите  негативни отношения, резултат от които са подаването на жалбата до РП-Малко Търново, обвинявайки ги в нанасянето на побой и телесна повреда, и  образуването на ПП № 25106/2013г. по описа на ОД на МВР-Бургас, приключила с отказ за образуване на наказателно производство, постановен с постановление от 15.08.2013г. на прокурор от РП-Малко Търново.

Съдът намира, че в случая подсъдимия Ф. напълно съзнателно е обвинил П. и Н. в извършване на престъпление, тъй като е имал личен мотив затова, изразяващ се в това, че се е чувствал засегнат, тъй като мотопеда му е принудително задържан в РУП-Малко Търново, а той самият е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП и ЗБДС и е целял да си отмъсти на полицаите като ги набеди в извършване на престъпление. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лица, които са невинни, очертава престъплението по чл.286 от НК, като тежко посегателство срещу правосъдието, а в частност засяга и личните интереси на неоснователно набедените лица, какъвто е настоящия случай.

При осъществяване на престъпното деяние подсъдимият Ф. е осъзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.Подсъдимият Ф. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението-знаел е, че към момента на волеизявлението си, същото се прави пред „надлежен орган” на властта-РП-Малко Търново, знаел е, че свидетелите П. и Н. не са извършили престъплението, което им приписва, предвиждал е че по този начин ще настъпят неблагоприятни последици за набедените лица и е искал тяхното настъпване. Съгласно трайно установената практика на съдилищата у нас, в частност практиката на ВКС / решение №212/20.04.2011г. по  н.д.№1235/2011г. на ВКС, III-то н.о./,при прекия умисъл субектът на престъплението трябва да осъзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно прикрива този факт, твърдейки пред надлежен орган на властта точно обратното. Съгласно същата практика е възможно осъществяването на престъплението и при евентуален умисъл -в случай, че дееца прави категорично изявление пред надлежен орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили точно по начина, по който твърди. В настоящия случай обаче, евентуален умисъл не е налице, като се имат в предвид личните мотиви на подсъдимия Ф. да набеди свидетелите П. и Н. в извършване на престъпление, разчитайки на дадените от него субективни оплаквания пред медицинските лица и липсата на записи от инкриминираната дата, които технологично се изтриват след двадесет и първия ден - факт, който предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия му е бил известен  и който обяснява депозирането на жалбата му на двадесет и четвъртия ден от инкриминираната дата,  като по този начин е разчитал правосъдието да даде вяра на неговите твърдения и да не дава вяра на показанията на свидетелите.

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия Ф. престъпление закона е предвидил наказанието „лишаване от свобода” за срок от една до шест години и обществено порицание.При определяне на вида и размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства следва да се прецени високата степен на обществена опасност на деянието, предвид характера на приписваното на набедените лица престъпление и обремененото съдебно минало на подсъдимия. При така установените обстоятелства и при тяхното съпоставяне съдът стигна до извода, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК е справедливо на подсъдимия Ф.  да му бъде наложено наказание около минималния размер предвиден в закона, а именно: наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радио възел в град Малко Търново.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски съдът възложи в тежест на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                     

Председател:

 

Съдебни заседатели:    

1.  

 

                                      2.