М О Т И В И   към Присъда № 18 /12.02.2013г. по НОХД №22/2013г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу Т.И. ** ** ***г. в ** гражданин на **   осъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 03.10.2012г. около 06.00 часа  през  местността «**», община Малко Търново,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.279 ал.2 от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2012г. свидетелят К.Н.К. –полицай в ГПУ Малко Търново заедно с колегата си - граничен полицай **, патрулирали  в района на местността “**” в землището на община Малко Търново. При обход на местността, св.К. и колегата му И** забелязали група лица да се придвижват пеша встрани от международния път в посока от ГКПП-Малко Търново към град Малко Търново. Св.К. и колегата му И** приближи групата и подали заповед “Стой ! Полиция!”. След като чули заповедта, лицата веднага се разпръснали в различни посоки с цел да се укрият. Св.К. незабавно подал сигнал в дежурната част на ГПУ- Малко Търново,  за изпращане на мобилна оперативна група със следово куче, а самият той с колегата си И** последвали незабавно и успели да заловят две от бягащите лица. Останалите лица от разпръсналата се група били заловени от незабавно пристигналата на мястото на мобилна група със следово куче. Едно от лицата бил подсъдимият Т.И. ** ** ***г. в ** гражданин на **   осъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес. При задържането му лицето не е оказало съпротива и е било отведено в ГПУ-Малко Търново за изясняване на случая. Със заповед № 83/03.10.2012г., издадена по ЗМВР, подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа в ГПУ- Малко Търново.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият Д**  е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места, а именно в района на местността “**та” общ.Малко Търново. Спрямо подсъдимият Д** със заповед рег.№**. на началника на ГПУ-Малко Търново е наложена ПАМ ”Принудително отвеждане до границата на Р.България”, а при залагането на данните на подсъдимият Д** в  информационната система АФИС – БД на основание незаконно преминаване на границата, се установило, че подсъдимият вече има такава регистрация, направена на ГКПП-Свиленград. С двустранен протокол от 04.10.2012г. бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г.

От приложената по делото справка за съдст с рег. № 205/21.12.2012г. , направена в Централното бюро за съдст, се установява, че със влязло в законна сила на 14.05.2010г. Споразумение № **.  по НОХД № 410/2010г. по описа на РС-Свиленград подсъдимият Д** е осъден за престъпление по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200лв., като изпълнението на така наложеното наказание лишаване на свобода е отложено за срок от 3 години.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.К**, и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 280/2012г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  Т.И. ** ** ***г. в ** гражданин на **   осъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 03.10.2012г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 03.10.2012г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият Т.И. ** ** ***г. в ** гражданин на **   осъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият  с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

Деянието от подсъдимият Д** е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като деянието по настоящата присъда е извършено след като този подсъдим е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: Определение  № **.  по НОХД № 410/2010г. по описа на РС-Свиленград, влязло в законна сила на 14.05.2010г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което  на  Д** е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200лв за извършено престъпление по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК на., и на основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване на свобода е отложено за срок от 3 години. Не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30 петгодишен срок, изключващ приложението на чл.28 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          За извършеното от подсъдимият престъпление разпоредбата на чл.279 ал.2, вр. ал.1 от НК предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лв. При определяне вида и размера на наказанието   съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното Т.И. ** ** ***г. в ** гражданин на **   осъждан, без документи за самоличност,понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита  обстоятелството, че подсъдимият  не е оказал съпротива при задържането, което обстоятелство от своя страна е смекчаващи отговорността, от друга страна съдът отчита и обществената опасност на подсъдимият– същият е с обременено съдебно минало. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият на основание чл. 279 ал.2 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на сто лева, като така наложеното наказание  лишаване от свобода съдът постанови  да бъде изтърпяно от подсъдимия при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Тъй като деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимият Т.И. ** гражданин на ** на 03.10.2012 година, т.е. в три годишният изпитателен срок по НОХД № 410 от 2010 година по описа на РС-Свиленград, на основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното с Определение № **.  по НОХД № 410/2010г. по описа на РС-Свиленград на този подсъдим наказание от свобода за срок от 6 месеца, като това наказание лишаване от свобода съдът постанови да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален “общ” лежим.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             Съдебни заседатели :

                                                                  1.

                                                                  2.