МОТИВИ   по Присъда № 43/17.04.2013г., постановена  по НОХД № 21/2013г. по описа  на РС-Малко Търново

 

         Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –**рещу подсъдимия М.Д.К., роден на ***г***, Р ** персонален номер № ** и постоянен адрес : град **, ул.”**,  ** гражданин, женен, неосъждан,  безработен, притежаващ ** паспорт № **,  с обвинение за това, че на 28.08.2009г.  около 23.15 часа на Митнически пункт гр.** на трасе „Вход” от Р Т** за Р Б** е нарушил разпоредбите на чл.11 ал.2 от Валутния закон връзка с чл.2 ал.1 от  Наредба № **. на МФ, като не е изпълнил задължението си за деклариране при внос в РБ** на валута – сумата от 33 250 евро в брой на стойност в български лева 65 031.35лв., като предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл.251 ал.1 от НК вр. чл.11 ал.2 от ВЗ вр. чл.2 ал.1 от Наредба № **. на МФ.

         Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат от БАК. Защитникът  пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение или алтернативно на подсъдимият да бъде наложено наказание към минимума, предвиден от закона, като съдът приеме, че част от откритата сума, а именно: сумата в размер на 9 500 евро е собственост на различно от подсъдимия лице, поради което  моли съда да разпореди връщането й на собственика й – св.Х.. Подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за извършеното от него престъпление, като твърди, че не е знаел за задължението си да декларира писмено пренасяната от него валута.

         В съдебно заседание , представителят на държавното обвинение, поддържа обвинението по чл.251 ал.1 от НК и пледира подсъдимият да бъде осъден на ЛОС  за срок от шест месеца, като бъде приложен чл.66 от НК. Излага становище,  че предмета на престъплението подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.251 ал.2 от НК.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. М.Д.К. е роден на ***г***, Р ** постоянен адрес : град **, ул.”**,  ** гражданин с персонален номер № ** , женен, неосъждан,  безработен, притежаващ ** паспорт № **

         На 28.08.2009г. късно вечерта подсъдимият К. пътувал  от Република Т** за Република Б** с лек автомобил „**, негова собственост, като  с него пътували св.Ю.М. и свидетеля Ф.Х.. Подс.К. бил приятел със св.Ю.М., който многократно посещавал Р Т**, поради което се уговорили да пътуват заедно до И**л, Р Т** и заедно да се върнат в Р Р**. Подс.К. не познавал св.Ф.Х., но последният бил приятел на св.М., поради което се уговори, с оглед на обстоятелството, че към онзи момент св.Х. ***,  го вземат на връщане от И**л и да пътуват тримата с автомобила на подс.К. за Р Р**. На 28.08.2009г. около 23.15 часа подсъдимият К., св.М. и св.Х. влезнали от Р Т** в Р Б** през МП-** цитирания автомобил, като автомобилът бил управляван от св.М.,  подсъдимият К. седял на предната дясна седалка, а св.Х. седял на задната седалка в автомобила. След приключване на паспортния контрол, автомобилът бил отбит в близост до масите за проверка от дежурните митнически служители – св.С.М., С** П** и св.Т.Н.. Преди да започне рутинната митническа проверка на автомобила, пътниците били запитани от св.М. имат ли стока или валута за деклариране пред митническите органи. След като получили отрицателен отговор от пътниците, дежурните митнически служители преминали към щателна митническа проверка /ЩМП /на автомобила, като започнали проверката от багажника на автомобила. Подс. К. и св.М. стояли извън автомобила, в непосредствена близост до него и наблюдавали действията на митническите служители, а св.Х. седял на задната седалка. При проверката на предните две места в автомобила и пространството около тях,  митническият служител П** открил в жабката на автомобила  валута – четири пачки банкноти с номинал от 50 евро, прибрани в сива полиетиленова торбичка. На зададеният от П** въпрос на ** език чии са тези пари, подс. К. отговорил, че парите са негови, поради което митническите служители поканили подс. К. в сградата на ** за личен преглед. При извършения  на основание чл.16 ал.1 т.9 от ЗМ личен преглед на подс. К., митническите служители открили във вътрешния джоб на якето на подс. К. още една пачка валута – банкноти с номинал от 50 евро, дамски часовник марка „ **” от жълт метал и найлонов плик с изделия от жълт и бял метал, а в джобовете на дънките му –  още банкноти с номинал от по 20, 50, 100 и 500 евро. След като събрали на едно място и преброили откритата валута и изтеглили откритите изделия и дамски часовник, митническите служители установили, че откритата у подс. К. недекларирана валута е общо в размер на 33 250 евро, изделията от жълт и бял метал са общо 93 грама, а  дамския часовник марка „ **” от жълт метал е 125 грама. След като митническите служители ксерокопирани банкнотите, дали възможност на подс. К. да даде писмени обяснения. Откритата недекларирана валута на обща стойност 33 250 евро,  била иззета от митническите служители с разписка за задържане № 00641/28.08.2009г., а на К. – съставен и надлежно връчен – АУАН № 18/28.08.2009г. Иззетата от митническите служители валута е била предадена с приемателно-предавателен протокол на извиканият на място орган на досъдебното производство и към настоящия момент се намира на съхранение при дознател от РУП на МВР- Малко Търново.

         Откритата недекларирана валута на обща стойност 33 250 евро е собственост на подсъдимият К..

         Левовата равностойност на откритата валута по курса на БНБ на щатския долар към 28.08.2009г.  възлиза на 65 031.35 лева.

 На трасе ”Вход” на МП-** на указателни табели, на 6 чужди езика, измежду които и на ** език, подробно са описани задълженията на българските и чуждите граждани да декларират пренасяните от тях стоки и валута.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото – от показанията на разпитаните свидетели – С** и Н., от показанията на св.М., приобщени по реда на чл.283 от НПК, частично от показанията на св.Х., приобщени по реда на чл.283 от НПК,  частично от обясненията на подс. К.,  и приложения по делото писмен доказателствен материал – АУАН № 18/28.08.2009г./л.4-5 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново/, протокол за щателна митническа проверка № 1855/28.08.2009г. / л.12 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново /,  протокол за личен преглед № 23/28.08.2009г. /л.13 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново /,  протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване / л.6-л.11 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново/, ксерокопия на намерените банкноти /л.24-л.58 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново/, разписка № 00641/28.08.2009г. за задържане на  банкноти в купюри от по 20, 50, 100 и 500 евро /л.21 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново /,  разписка за задържане № 00640/28.08.2013г. за изделия от жълт и бял метал – 93 грама и дамски часовник от жълт метал – 125 грама, приемателно-предавателен протокол от 02.02.2010г. /л.121 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново/,  албум за посетено местопроизшествие от 29.08.2009г. /л.75-77 от ДП № 98 на РУП-Малко Търново /, свидетелство за съдимост рег.№ 92/02.11.2009г. ,с рег.№ 144/15.10.2012г. и с рег.№ 44/17.04.2013ги др.

         Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия К.. Подсъдимият К., видно от и обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, е пътувал извън Р Р**  по различни дестинации – Р И** , И** и обратно. На подсъдимия К. са му били известни правилата за внос и износ на стоки и валута, тъй като преди това е  пътувал  в страни, които не са членки на Е** съюз . В тази насока му е било ясно задължението, че пренасящия стоки или валута лично декларира същите, респективно- начина на деклариране – устно или писмено в зависимост от размера на пренасяната валута. Не се споделя от настоящия състав твърдението на защитата на подсъдимия, че дежурният митнически служител не му е дал възможност да декларира пренасяната от него валута. Това твърдение противоречи на свидетелските показания на св.С** и на св.Н.. Изричната норма на чл.7 от Наредба №10 на МФ  предвижда, че: „..изнасяните или внасяни парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия... се считат за декларирани пред митническите органи чрез едно от следните действия:...т.2- устно заявяване".  Тази норма именно дава основание на свид.С** и св.Н.  да заявят при разпита си в хода на съдебното следствие, че служебно не са длъжни да предоставят митническа декларация на всеки преминаващ границата пътник, а само ако такава бъде поискана от преминаващия, или последният заяви, че има нещо за деклариране. Независимо от това митническият служител св.С** е запитал подсъдимият К. и пътуващите заедно с него св.М. и св.Х** дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране, на което те са отговорили отрицателно. Комуникацията между митническият служител –П** и подс. К. е била пълноценна, провела се е на ** език, и то в степен достатъчна за подсъдимия да разбере кои правила е нарушил, което подсъдимият собственоръчно е вписал в съставения му акт за административно нарушение. Не се споделя от настоящия състав и твърдението на подсъдимия, че част от откритата недекларирана сума, а именно сумата в размер на 9 500 евро е собственост на св.Х. – същото е защитна версия, нелогично и несъответстващо на събрания доказателствен материал. Съображенията за това са следните :

         При зададения от митническите служители въпрос чия е валутата, открита в жабката на колата - четири пачки от банкноти с номинал по 50 евро, поставени в сива полиетиленова торбичка, подсъдимият К. заявил, че е негова, поради което бил поканен в сградата на митницита за извършването на личен преглед, при който е открита останалата част от недекларираната валута във вътрешния джоб на якето му и в джобовете на дънките му.   На второ място, по-голямата част от  пренасяната от подсъдимия валута е била поставена в жабката на собствената му кола, като той е заемал непосредстевно най-близкото до жабката място – предната дясна седалка. На трето място – подсъдимият не е поискал от митническия служител да му предостави за попълване митническа декларация. Четвърто - валутата е била разпределена на три места – в сива полиетиленова торбичка в жабката, във вътрешния  джоб на якето му и  в джобовете на дънките му. 

         Съдът не кредитира показанията на св.Х., дадени в хода на досъдебното производство на 27.09.2010г., в които свидетелят внезапно дава напълно противоречиви на дадените преди това показания, като заявява, че част от откритата недекларирана валута  - а именно 9 500 евро, е негова , като противоречащи на събраните по делото доказателства. Видно от показанията на разпитаните митнически служители, както и от писмените обяснения на св.М. и св.Х., дадени пред митническите служители, същите са декларирали пред митническите служители пренасяната лично от всеки един от двамата  от тях  валута, която е била в размер, допускащ устно й деклариране. В писмените обяснения, дадени пред митническите служители св.М. е заявил, че пренася лично валута в размер на 5 200 евро. Разпитан в хода на досъдебното производство, в показанията си, дадени на 29.08.2009г. и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК, св.М. категорично е отрекъл както лично той, така и св.Х., да имат нещо  общо с откритата валута, златните изделия и дамския часовник,  или пък да са знаели нещо  за тях, като е заявил, че са били просто пътници в колата на подсъдимия. В писмените обяснения, дадени пред митническите служители св.Х. е заявил, че пренася лично валута в размер на  200 евро. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 29.08.2009г. и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК св.Х. заявява, че не познава подс.К., пътувал е с неговия автомобил, понеже е приятел със св.М., като категорично е заявил, че и двамата със св.М. не са знаели нищо за превозваните от подсъдимия валута, златни изделия и часовник.

         При преценка поотделно и в съвкупност на така събраните по делото доказателства, и с оглед на гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият К. умишлено е предприел действия по укриването на пренасяната от него валута в размер на 33 250 евро, разпределяйки я на три места, което само по себе си говори за намерението да се пренесе тайно от митническите органи на страната,  разчитайки на занижен митнически контрол в този момент от денонощието.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на С**, Н. и Х., тъй като в тези показания не са налице противоречия, същите са последователни, логични, достоверни и непротиворечящи на приобщения по делото писмен доказателствен материал. В тях обективно и правдиво са възпроизведени от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване на делото. С поредността на действията, които са осъществили св.С**, св.Н. и колегата им П** следва да се приеме, че те точно и последователно са предприели процедурата по чл.2 от Наредба №10 на МФ, вр.чл.11 от ВЗ, вр. чл.68 и сл. от ЗМ и са неоснователно фактическите и правните доводи на подсъдимия за нейното опорочавяне. В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото – акта за установяване на митническо нарушение, протокол за щателна митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и други, установяващи обстоятелства, свързани с факта на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, предмета и авторството  и механизма на същото. Авторството на деянието е безспорно установено – подсъдимият потвърждава, че той е пренасял валутата и същата не е декларирана от него.

         От анализа на свидетелските показания с останалите по делото доказателства се установява обективната страна на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият и което е довършено с факта на неотразяване с писмена декларация на пренасяната от него валута съгласно изискванията на чл.11 ал.2 от ВЗ, както и изскванията на чл.8 ал.1 и 2 от Наредба № 10 на Министерството на финансите. Съгласно чл.11 от ВЗ местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания, като съгласно ал.2 размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и  износ на суми над 5000лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредбата по ал.6.  Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10 на МФ : “Местни и чуждестранни физически лица задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите в случаите на чл.2, ал. 2, 3 и 5 и чл.5 и 6 ”. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба № 10 на МФ –„ Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи”, а  съгласно ал.2 – „Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи по реда на чл. 8 на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута.

         От обективна страна безспорно се установява, че на 28.08.2009г. около 23.15 часа на ** при влизане в РБ** от РТ** подсъдимият К. не е изпълнил разпоредбите на чл.11 ал.2 от ВЗ и чл.8 от Наредба № 10 на МФ, според които местни и чуждестранни физически лица могат да внасят парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута след деклариране пред митническите органи - като задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, одобрен от министъра на финансите.

         В конкретния случай подсъдимият К. е внесъл валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, а именно – 33 250 евро, поради което е бил задължен да попълни и представи митническа декларация. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват.

          Безспорно по делото е, че подсъдимият К. не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера, вида и произхода и предназначението на внасяната валута пред митническите органи, собственика на паричните средства и получателя, както и на транспортното средство и маршрута. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият К. е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно внесената валута в наличност.

          Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на  33 250 /тридесет и три хиляди двеста и петдесет / евро, равностойни на  65 031. 35 / шестдесет  и пет хиляди тридесет и един лева и 35 стотинки/, съгласно централния курс на БНБ за 28.08.2009 година.

От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия К., е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено големи размери" съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

         От субективна страна подсъдимият К. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е предвиждал и съзнавал общественоопасния характер на своето деяние  и  е искал настъпването на вредните последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият К. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т. е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия К., съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на подсъдимия във всичките им части. Разчитайки на занижен митнически контрол, предвид късния час на преминаване на подсъдимия през границата, като е знаел, че недекларирането по надлежния ред на пренасяната в такива размери валута е обществено опасно и поставяйки я на три различни места, които не позволяват да бъде открита на пръв поглед, водят на извода, че подсъдимият К. е искал и съзнателно е избегнал обявяването й пред митническия орган, като предварително е знаел, че валутата е в особено големи размери.Следователно подсъдимият К., който не за първи път преминава границата на Р Р**, пътувайки в страни извън Европейския съюз /съответно не за първи път бива подлаган на митнически контрол/,  и който е бил поканен да декларира ценности, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт-Малко Търново на видими места са поставени разяснителни табели на шест езика, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия К. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

         С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият К. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от шест  месеца.

             След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай са налице  смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало, липсата на отрицателни характеристични данни за него, изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното от него престъпление, а отегчаващо обстоятелство е особено големите размери на предмета на престъплението. След като анализира изложените горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът  прецени, че наказание «глоба» в размер на двойната сума на предмета на престъплението би била непосилна за подсъдимия, поради което съдът се ориентира към наказание «лишаване от свобода», като прецени, че следва да се отмери такова под средния размер, поради което го наложи за срок от шест месеца.

         Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия К. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

         На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия К., а именно – сумата от 33 250 / тридесет и три хиляди/ двеста и петдесет / евро, която е налична в момента на постановяване на настоящата присъда и се намира на съхранение при дознател при РУП-Малко Търново.

         За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и намира приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението.

         В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимия К. заплащането на направените по делото разноски, като го осъди да заплати по сметка на Районен съд – гр. **умата от 775.00 лв.

         По тези съображения съдът постанови присъдата си.   

 

 

                                                             Председател:

 

                                                      Съдебни заседатели :

 

                                                                  1.

 

 

                                                                  2.