М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 15 /31.01.2012г. по НОХД  № 15/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  ** срещу  Р.Н.А.,  роден на ***г. в С**, ** гражданин,  със  ** паспорт № 005688879,  неосъждан, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 31.10.2011г. в района на 42-ра гранична пирамида в зоната на отговорност на ГПУ-** в местността «**»,  влязъл през границата от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимия, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало, пълното съдействие на органите на властта  и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.Н.А.,  роден на ***г. в С**, ** гражданин,  със  ** паспорт № 005688879, заедно със **те граждани ** и ** платили в гр.** по 6000 евро на човек на лице с име **, за да ги преведе през турско-българската граница. Лицето с неустановена по делото самоличност на име ** събрал паспортите на подсъдимия и другите двама ** граждани, след което ги предал на друго лице, което с автомобил /сиво-син пикап/ ги превозило от ** до държавната граница и ги оставило в гориста местност, откъдето били поети от други две лица. Продължили да се движат пешком и на 31.10.2011г.  подсъдимият А. заедно с другите две лица в района на 42-ра гранична пирамида в зоната на отговорност на ГПУ-** в местността «**»,  влязъл през границата от Република Турция  в Република България. Продължили прехода , който продължил общо около 7-8 часа, докато излезнали на черен път в близост до с.Бръшлян, община ** и там спрели, за да изчакат хората, които е трябвало да ги поемат и преведат във вътрешността на страната и от там били извозени с бял автомобил до град Б**.  На 01.11.2011г. около 01.00 часа св.С. – мл.автоконтрольор в ПП при ОДМВР – Б**, при обход на ул.”Неврокопска” в гр.Б**, забелязал паркиран л.а.”БМВ” модел 318 с рег.№ РА 3847 АС, който бил със загасен двигател и изключени светлини , паркиран на улицата зад училище „П.Р.Славейков”. При последваща проверка на личните документи на пътуващите в автомобила, се установило, че водачът на автомобила бил ** ** от Ирак, а останалите петима пътници, между които и подсъдимият А. – чужди граждани без документи за самоличност.  Лицата били задържани и първоначално отведени в Първо РУП-гр.Б** за изясняване на самоличността им, като същевременно бил подаден сигнал и до ГПУ-** ** а след това били настанени в Специлиазирания дом за временно настаняване на чужденци – гр.**. В хода на предприетите оперативни действия по така подадения сигнал на 01.11.2011г. св.Е.  установил наличие на следите, оставени от няколко лица,  пресичащи държавната граница в района на 42-ра гранична пирамида на ГКПП-** ** които  водели в посока местността „**”, като първоначално се движили успоредно на границата, а след това – по чакалиран третостепенен път. При проследяването на следите св.Е. ***, където открил следи от местостоянката на цялата група, чакала да бъде извозена на град Б**. На 28.11.2011г. подс.А. и другите двама ** граждани били приведени и предадени на служителите на ГПУ-** за извеждането им от страната на основание заповед № з3297/01.11.2011г. допълнена и поправена със заповед с рег.№з3603/25.11.2011г.  на директора на ОДМВР-гр.Б**, с които на подс.А. била наложена ПАМ «Принудително отвеждане до границата на РБългария и «Забрана за влизане в Република България» за срок от 5 години. В хода на разследването на 28.11.2011г. подс.А. съдействал за обективното разкриване на истината като показал на св.Е. *** точното място, където заедно с другите ** граждани са преминали граничните съоръжения, влизайки от РТурция в РБългария, признал, че намерените следи, оставени на 31.10.2011г.  в района на 42 гранична пирамида при ГКПП-** са от него и другите ** граждани, както и че следите от местостоянката край село Бръшлян са техни. На 28.11.2011г. подс.А. бил върнат на турските гранични власти на основание спогодба от 1967г.между РБългария и РТурция /л.21/

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Е. и св.Стаков, и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 208/2011г. по описа на РУП-**.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият Р.Н.А.,  роден на ***г. в С**, ** гражданин,  със  ** паспорт № 005688879, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимия са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е заплатил на друго лице, за да бъде преведено през турско-българската граница, влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 31.10.2011г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимия чрез действие като на 31.10.2011г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-**.

Субект на престъплението е подсъдимият,  за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия Р.Н.А.,  роден на ***г. в С**, ** гражданин,  със  ** паспорт № 005688879,    престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимия– не е оказал съпротива при задържането, съдействал е за обективното разкриване на истината, признал е вината си в хода на досъдебното производство,  които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: