М О Т И В И   към Присъда № 11 /29.01.2013г. по НОХД  №15/2013г.

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  ** срещу М.А.Х., роден  на ***г. в Р**, гражданин на **,   притежаващ сирийски паспорт № **, издаден на **., неосъждан,   понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на **. в  района на община **,  местността «**», влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места- престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На **. свидетелят З.Е.Е. - командир на отделение при ГПУ- ** бил назначен наряд с неговите подчинени от отделението в покрайнините на  гр.** с цел издирване и задържане на нарушители на ДГ. Нарядът бил разположен към цистерните посока местността “**” . Около **  часа, св.Е. с колегите си, последвали служебното куче М**, което реагирало на следа и претърсвайки местността „**” на една от поляните открили група лица.   При подадената от граничните полицаи заповед  “Стой полиция”, лицата се скупчили на едно място и изчакали приближаването на граничните полицаи. В хода на последвалата проверка св.Е. и колегите му установили, че групата е от осем лица, от които само две лица притежавали сирийски паспорти без валидни визи и положени печати от ГКПП-** за влизане в страната, а останалите били без документи за самоличност и се самоопределили като сирийски граждани. Едно от лицата, притежаващи документи за самоличност, бил подсъдимият М.А.Х., роден  на ***г. в Р**, гражданин на **,   притежаващ сирийски паспорт № **, издаден на **., но без валидна виза и положен печат от ГКПП-** за влизане в страната. При задържането му подсъдимият Х. не е оказал съпротива и е бил отведен в ГПУ ** за изясняване на случая. Със  заповед № 101/22.09.2012г. , издадена на основание чл.63 ал.1 от ЗМВР,  подсъдимият Х. бил задържан за срок от 24 часа в ГПУ- **.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият Х.  е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места, а именно в района на местността “**”  общ.**. Спрямо подсъдимият Х. са наложени ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Р.България” със заповед рег.№ **. на Началника на ГПУ-**  и  ПАМ „Забрана за влизане в Р.България за срок от три години” със заповед рег.№**. на Началника на ГПУ-**, като данните му са били заложени в  информационната система АФИС на основание незаконно преминаване на. С двустранен протокол от 24.09.2012г. подсъдимият Х. бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Е., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 195/2012г. по описа на РУП-**, № 113 на РП-** .

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  М.А.Х., роден  на ***г. в Р**, гражданин на **,   притежаващ сирийски паспорт № **, издаден на **., неосъждан,  понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият Х. са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият Х. е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на **. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият Х.  чрез действие като на **.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-**.

Субект на престъплението е подсъдимият М.А.Х., роден  на ***г. в Р**, гражданин на **,   притежаващ сирийски паспорт № **, издаден на **.,  неосъждан, понастоящем в чужбина без известен адрес,  за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост,продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият Х. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното М.А.Х., роден  на ***г. в Р**, гражданин на **,   притежаващ сирийски паспорт № **, издаден на **., неосъждан, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: