МОТИВИ  по НОХД № 14/2015г. по описа на РС-Малко Търново:

 

Срещу подсъдимия   В.У. роден на ***г. в район , с ** гражданство, притежаващ румънски паспорт № **., с адрес гр., е повдигнато обвинение за това, че на   27.11.2014год. около 3.00 часа на ГКПП Малко Търново,  на трасе “изход” от Република България за Република Турция, с микробус  е нарушил разпоредбите на чл.11а  ал.1 от Валутния закон и чл.2 ал.1 от Наредба Н-1 от 01.02.2012г., като не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи носената от него валута в наличност  40 000 щатски долара  на стойност  62 712.00 лева  като предмета на престъплението е в особено големи размери-престъпление по чл.251 ал.1 от НК.

 Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.Пледира за наказание в размер на 4м. ЛОС с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият  У.  редовно призован  се явява лично.Моли съда да бъде оправдан.

 Защитникът му адв.К. пледира подсъдимият да бъде  оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

                                                  ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият В.У. /**/ притежава румънско и молдовско гражданство и румънски паспорт № **, издаден на 8 декември 2010 г. Работи като шофьор към молдовската фирма „**" и на 27 ноември 2014 г. той пътувал по редовен туристически маршрут от ** с микробус марка  и ремарке към него с per. № **. Заедно с него пътували и вторият шофьор А.И.П. и стюардесата ** Т.Д..

Според обясненията на подсъдимия, още в ** шефът на фирмата им –св.В** дал щатски долари както следва: на П. - 13 400 долара, а на Д. и на него - по 13 300 долара, т.е. общо 40 000 щ. долара. Парите били дадени за разходи по пътуването,като остатъка  трябвало да ги занесат в офиса на фирмата в **. По време на пътуването обаче те решили да съберат трите суми на едно място с оглед на сигурност. Прибрали ги в една черна кожена папка, която пък на свой ред сложили в джоба на лявата автобусна врата ведно с документите на колата.

Към 3,00 - 3,30 часа микробусът пристигнат на ГКПП М. Търново. Към този момент шофирал У.. Граничните полицаи събрали всички паспорти, а след тях дошли и митничарите. Това били свидетелите В.И.Х. и С.Т.Н. - митнически инспектори. Освен тях на мястото присъствали подсъдимият, П. и Д.. Х. запитал водача на микробуса У. и другият шофьор дали имат за деклариране стоки, валута или валутни ценности. Въпросът бил зададен на руски език, за който език и У., и Д. са заявили по време на разпити, че го владеят свободно - и писмено, и говоримо. Освен това разговорът между тях се е провел непосредствено до големите указателни табели, поставени върху витрината на митническата чакалня.На тях ясно е указано - включително и на руски език - какви са задълженията на преминаващите пътници, в частност - и задължението за деклариране на валута, когато тя е 10 000 или над 10 000 евра или тази равностойност в друга валута.

Подсъдимият отговорил, че не носят нищо за деклариране над посочения праг. Тогава св. С.Н. се качила в автобуса и от там изнесла някакъв пакет. Тя запитала тримата молдовчани чий е пакетът, но никой не й отговорил. Х. извадил нож и разрязал пакета; вътре са оказали хранителни продукти. Продължили огледа и в джоба на лявата врата /шофьорската/ св.Х. намерили черната кожена папка с четири пачки долари в купюри от 100 долара, пристегнати с ластик. Х. запитал подсъдимия защо не му е казал за тези пари преди малко, а У. избегнал прекия отговор и заявил, че цялата сума възлиза на 40 000 долара. Освен тях в папката били и документите на микробуса.

Стойността на предмета на престъплението - 40 000 щ. долара - към 27 ноември 2014 г. в евро е 32 064 евра. а в български лева е 62 712 лв. /лист 30/. Съгласно ТР № 1/ 1998 г. на ОСНК на ВКС тази стойност в български лева обосновава особено големия размер на деянието съгласно елемент от фактическия състав на престъплението по чл.251 НК. - над 140 минимални работни заплати към момента на деянието.

Подсъдимият У. дава обяснения по време на съдебното следствие,но не се признава за виновен.Твърди,че процесната сума е била разпределена между тримата,но за сигурност са събрали парите на едно място.Твърди,че парите са раздадени от шефа още в **,както бе посочено по- горе.Събразно правилата на НПК негово право е как да организира защитата си и какви обяснения следва да дава.По делото бяха разпитани св. П. и Д..И двамата свидетели дават показания с които се опитват всячески да оневинят подсъдимия У.,което е напълно разбираемо,тъй като са колеги на същият и проявяват солидарност с него.И двамата заявяват ,че за заявили на митническите инспектори,че всеки един от тях е носил сума,която се равнява на допустимия  от закона праг и ,че общите пари са били на тримата.В съдебно заседание бе допуснат до разпит и св.В**,който е собственик на фирмата.Същият заявява,че още в ** е раздал на тримата-подсъдимия,св.П. и Д.  определена сума пари,но също заявява,че грешката е станала още там,като неправилно е изчислен курса долар- евро.Съдът не дава вяра на показанията на св.П.,Д. и В**.Същите се явяват заинтересовани от изхода на делото,тъй като подсъдимия У. е техен колега и същите имат интерес подсъдимия да бъде оправдан и процесната сума бъде възстановена.

По делото бяха разпитани св.Х. и  Н..И двамата свидетели заявяват,че още при пристигане на микробуса на митническия пункт св.Х. е задал въпрос на руски на подсъдимия и втория водач П. дали носят нещо за деклариране,като отговора е бил отрицателен.Впоследствие,след като св.Х. вече намира чантата с парите на негов въпрос”защо  не са декларирани парите последвал отговор,че сумата от 40000ш.д. била на тримата служители. И двамата свидетели заявяват,че на граничния пункт има поставени табели на шест езика,включително и на руски  указващи какъв е разрешения лимит за износ на валута и други ценности.От показанията на двамата свидетели става ясно,че подсъдимият многократно е преминавал държавната граница.Съдът дава вяра на показанията на тия двама свидетели като напълно обективни и безпротиворечиви.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия пледира,че обвинението неправилно е повдигнато на У.,само и единствено на основание,че той е управлявал микробуса.Съдът не приема това възражение на защитата. Видно от показанията на св.Х. и Н., парите са намерени именно в джоба на шофьорската врата и към момента на проверката микробуса е управляван именно от У..Няма кой да постави черна чанта с пари и то голяма сума както и документи на фирмата на това място ако не самият шофьор и който да е отговорен за тяхното съхраняване.

Освен това престъплението  по чл.251,ал.1 НК е на просто извършване и се счита за довършено със самия факт на отричане /в други случаи - непоискване на декларация и неотразяване в нея на носени суми/. В конкретния случай подсъдимият е отрекъл да носи в себе си валута над 10 000 евра или тяхната равностойност в друга валута.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св.Х. и Н., и писмените доказателства по делото-протоколи за разпит на тези двама свидетели,приемо-предавателен протокол,св. за съдимост на подсъдимия,акт за установяване на адм.нарушение,протокол за извършена митническа проверка,разписка за задържане на пари.

 

                             ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 При така изяснената фактическа обстановка съдът намира,че с деянито си подсъдимият В.У. е осъществил от обективна  страна състава на престъплението по чл.  251,ал.1 от НК,за това,че на 27.11.2014год. около 3.00 часа на ГКПП Малко Търново,  на трасе “изход” от Република България за Република Турция, с микробус  е нарушил разпоредбите на чл.11а  ал.1 от Валутния закон и чл.2 ал.1 от Наредба Н-1 от 01.02.2012г., като не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи носената от него валута в наличност  40 000 щатски долара  на стойност  62 712.00 лева  като предмета на престъплението е в особено големи размери.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2  от НК.

          Стойността на предмета на престъплението - 40 000 щ. долара - към 27 ноември 2014 г. в евро е 32 064 евра. а в български лева е 62 712 лв. /лист 30/. Съгласно ТР № 1/ 1998 г. на ОСНК на ВКС тази стойност в български лева обосновава особено големия размер на деянието съгласно елемент от фактическия състав на престъплението по чл.251 НК. - над 140 минимални работни заплати към момента на деянието.

 

                     ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне размера на наказанието  съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца,както смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.Съдът намира,че е налице сравнително висока степен на обществена опасност на деянието,предвид големия размер на валутата която е трябвало да бъде изнесена без да е декларирана.От друга страна съдът съобрази степента на обществена опасност на дееца- същият е в млада възраст ,не е осъждан.Поради което съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващите вината обстоятелства,като наложи на подсъдимия У. наказание три месеца ЛОС,което отложи за изпитателен срок от три години.Също така съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението сумата от 40 000 щатски долара, съхранявани в банкова касета в търговска банка.

След влизане в сила на присъдата 1 брой черна кожена чанта с надпис Liniх  да се върне на подсъдимия В.У..

Накрая съдът се занима с въпроса за разноските като на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимия В.У.,  със снета по-горе самоличност да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Малко Търново сумата от 200.00лв. представляваща разноски по делото за преводач.

Съдът намира,че по този начин ще бъдат изпълнени целите на специалната и генерална превенция визирани в чл.36 от НК.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: