МОТИВИ:  към присъда № 17/10.03.2009г. по НОХД № 1/2009г. по описа на Районен съд – гр.Малко Търново.

            Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура –Малко Търново, с който против А.Г.У. ***, ЕГН  ********** е повдигнато обвинение по чл.290 ал.1 от НК.

            Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителен акт, като счита, че същото е беспорно доказано от събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие. Досежно индивидуализация на санкцията пледира съда да наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства във вида на лишаване от свобода, при условията на чл.66 ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия У. застъпва становище, че обвинението не е провело изискващото се по закон несъмнено доказване, а в случай, че съда приеме  за установено, че подсъдимият двукратно е потвърдил неистина, то деянието е несъставомерно по чл.290 ал.1 от НК.

Подсъдимият У. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение с обвинителния акт. Поддържа, че  през пролеттта на 2007г. с лекия си автомобил лично е занесъл в град Малко Търново в дома на свид. С.Ч. 100 литра нафта, която последния го помолил да закупи, като твърди, че не си спомня датата. По време на съдебните прения моли съда да бъде оправдан.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка :

Подсъдимият А.Г.У. и  свидетелят С.Ч. *** Търново се познават отдавна и са приятели. Към месец март 2007г. подсъдимият У. е работил като граничен полицай към ГПУ-Малко Търново, а свид.С.Ч. е работил като багерист във “Бургас вар” ЕООД – цех Малко Търново /варницата/.

На 30.03.2007г. свидетелите С.Ч., П.Н., Н.К. и Й.Ш. *** вар”ЕООД – цех Малко Търново /варницата/, след свършване на смяната им в 16.30 часа, решили да останат на работното си място, да се почерпят и да поиграят карти. Свидетелите Н., К. и Ш. и С.Ч. играли по двойки карти до към 21.30 часа, след което си тръгнали, като свид.Ч. *** Търново с велосипеда си, а 10-15 минути след него останалите трима свидетели си тръгнали пеша.

Видно от показанията на свид.Г., същият на 30.03.2007г. наблюдавал къщата на свид.Ч., тъй като се съмнявал, че последния краде нафта от багера, на който работи. Свид.Г. сочи, че свид.Ч. се прибрал с велосипеда си от варницата вечерта по тъмно, оставил го в дома си , постоял 5 минути сам , качил се в своя автомобил марка “Вартбург” и привел последния в движение в посока варницата. Тогава свид.Г. подал сигнал до свид. Д. *** и го уведомил за действията на свид.Ч..  Видно от показанията на свид.Д., същият след като в 21.40 получил сигнал от свид.Г., предприел незабавно със служители на РПУ-Малко Търново оперативни действия за залавянето на свид.С.Ч., като разположили два поста на възможните за връщането на последния от варницата пътища. Около пет минути след разполагането на постовете, свид.Д. със своя колега забелязал автомобила марка”Вартбург” на свид.Ч. да се движи по черния път надолу  от варницата към града с изключени фарове и двигател. Като излязъл на асфалтовия път свид. Ч. включил двигателя и фаровете на автомобила си, а полицаите се движели със служебния си автомобил след него. Преди да прибере автомобила в гаража на дома си в град Малко Търново на ул.”Райна княгиня” № 11 си същата вечер, пред дома му, свид. Ч. бил спрян и проверен от свид.Д. и колега му - служители на РПУ -Малко Търново, като при проверката в автомобила марка “Вартбург” на свид.Ч. били намерени туби с нафта.

По случая е било образувано досъдебно производство – дознание № 30/2007г. по описа на РПУ – Малко Търново срещу С.Ч. за престъпление по чл.201 ал.1 от НК. Разследването било възложено на Мавер Тодоров – дознател в РПУ – Малко Търново, назначен със заповед № К-2202/19.09.2006г. / вж. Писмо с рег.№ 26321/03.10.2008г. на ОД на МВР-Бургас – лист 41 от следствено дело № 24/2008г. на Окръжна следствена служба-град Бургас, приобщен към доказателствените материали/.

В хода на досъдебното производство по делото, на 23.05.2007г. в град Малко Търново дознателят Мавер Тодоров разпитал  подсъдимият У. в качеството му на свидетел по дознание - № 30/2007г. по описа на РПУ – Малко Търново. Пред дознателя Тодоров  У. твърдял, че на 26 или 27.03.2007г. Ч. му се обадил по телефона и поръчал да му купи нафта, защото щяла да се увеличава, след което У.  поръчал  на негов приятел Пепи да закупи нафта за 70 лева и че въпросната нафта Пепи му оставил в автокъща “Дарокар” – град Бургас, откъдето У. я взел на 28 или 29.03.2007г.  У. твърдял на разпита, че се обадил на Ч. и му казал за закупената нафта, която като количество нямало 50 литра, при което последният го помолил да купи още, защото трябвало да оре и да си реже дървата, и да стане нафтата общо около 100 литра. По време ва цитирания разпит  като свидетел У. заявил, че около 21.00 часа на 30.03.2007г.  с личния си автомобил  занесъл цялото количество нафта общо около 100 литра в дома на С.Ч. *** Търново – “на 30.03.2007г. около 18.00 часа купих веднъж за 50 лева”, “след час и половина взех пари и отново закупих нафта, която вече общо беше около 100 литра”,   “въпросната нафта я натоварих в моята кола”, “отидох около 21.00 часа пред дома му той беше там” / вж. Приложения по делото протокол от разпит на свидетел на 23.05.2007г. по дознание № 30/2007г. по описа на РПУ-Малко Търново – лист 3 от следствено дело № 24/2008г. на Окръжна следствена служба-град Бургас, приобщен към доказателствените материали.

На 31.03.2008г. в с.з. по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново  с подсъдим С.Ч.  пред състав председател съдия Пламен Найденов, съдебни заседатели Андонова и Кукузелов в качеството си на свидетел У. заявил, че една вечер през месец март или април 2007г около 20.00-21.00 часа с лекия си автомобил лично е занесъл от град Бургас  на С.Ч. *** Търново 100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да закупи –“миналата пролет март-април”, “като дойдох в Търново беше тъмно 20-21.00 часа” , “спрях пред тях”, “разтоварихме” /вж. Приложения по делото протокол от с.з. на 31.03.2008г. по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново - лист 4 от от следствено дело № 24/2008г. на Окръжна следствена служба-град Бургас, приобщен към доказателствените материали .   

С присъда № 5/31.03.2007  НОХД № 25/2007г. на МТРС, изменена  с решение № 131 от 17 юли 2008 г. по ВНОХД № 107/2008г. по описа на БОС, С.Ч. е признат за виновен в това, че на 30.03.2007г. около 21.30-22.00 часа в района на “Бургасвар”ЕООД –цех Малко Търново в качеството си на длъжностно лице – багерист към “Бургасвар”ЕООД -цех Малко Търново е присвоил чужди вещи –дизелово гориво 112 литра на стойност 197.12 лева, собственост на “Бургасвар”ЕООД-цех Малко Търново, което му е било поверено да пази и управлява, като случая е маловажен - престъпление по чл.204, вр.чл.201 ал.1 от НК.

 

От показанията на изслушаните по делото свидетели П.Н., Н.К., Й.Ш. по делото се установи, че  за времето от 20.00 до 21.00 часа на 30.03.2007г., през което подсъдимият У. твърди, че се е срещнал със свид.Ч. *** Търново и му е предал 100 литра нафта,  свид.Ч. *** Търново, тъй като на същата дата – 30.03.2007г. свид.Ч. от 16.30 часа до 21.30 часа е бил в “Бургасвар”ЕООД – цех Малко Търново/варницата/, където е консумирал алкохол и играл карти със свид. П.Н., Н.К. и Й.Ш. – всички работници в “Бургасвар”ЕООД – цех Малко Търново /варницата/ и следователно подсъдимия У. във времето от 20.00 до 21.00 часа на 30.03.2007г. не се е срещал  със свид.Ч. *** Търново и не му е предавал 100 литра нафта. От показанията на свид.Д. се установява, че често служителите на варницата след работно време оставали да поиграят карти. От показанията на свид.Г. се установява, че свид.Ч. вечерта се е прибрал с велосипеда си, оставил го е в дома си , постоял 5 минути сам , качил се в своя автомобил марка “Вартбург” и привел последния в движение в посока варницата, след което свид.Г. подал сигнал до свид.Д. ***.40 служителите на РПУ-Малко Търново са предприели оперативни действия по проследяването и залавянето на свид.Ч., приключили с отвеждането на същия в сградата на РПУ-Малко Търново.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, подс.У. поддържа, че в действителност през пролетта на 2007 година  е закупил и занесъл лично по молба на Ч. 100 литра нафта, като му предал и касовите бонове за закупеното количество, но не помни точната дата.  Поддържаната версия от подсъдимия съдът я намира за защитна такава, поради което и не и дава вяра при установяване на фактическата обстановка, тъй като същата се опровергава по категоричен начин от останалите доказателствени материали по делото, които съдът счита за достоверни. Защитната версия на подсъдимия У. се поддържа единствено от показанията на свид.И. и свид.Ч.. Съдът не дава вяра на показанията на свид.И., тъй като на първо място свид.И. живее на съпружески начала с подсъдимия, а свид.Ч. е признат за виновен по НОХД № 25/2007г. по описа на МТРС  в извършване на престъпление по чл.204, вр.чл.201 ал.1 от НК. На второ място съдът счита, че тези показания противоречат на събраните по делото доказателствени материали, поради което ги намира за недостоверни.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали и по-специално от показанията на свид. Д., П.Н., Н.К., Й.Ш. и П.Г. и заверените преписи от протокол от разпит на свидетел на 23.05.2007г. по дознание № 30/2007г. по описа на РПУ-Малко Търново / лист 3 от следствено дело № 24/2008г. на Окръжна следствена служба-град Бургас/ и протокол от с.з. на 31.03.2008г. по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново/ лист 4 от следствено дело № 24/2008г. на Окръжна следствена служба-град Бургас/. Съдът изцяло възприема посочените доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са коренспондиращи и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия и чиито показания са последователни и логични. Свид. П.Н., Н.К. и Й.Ш. установяват, че  за времето от 20.00 -21.00 часа на 30.03.2007г., през което подсъдимият У. твърди, че се е срещнал със свид.Ч. *** Търново и му е предал 100 литра нафта, свид.Ч. не е бил в дома си, а е бил в “Бургасвар”ЕООД – цех Малко Търново/варницата/, където е консумирал алкохол и играл карти и откъдето си е тръгнал към 21.30 часа, а свид.Г. установява, че за времето от 5 минути, през което свид.Ч. се е върнал с велосипед в дома си и след това е потеглил с автомобила си марка “Волксваген” в посока към варницата, свид.Ч. е бил сам и не се е срещал с никого. Свид.Д. установява, че след като е получил сигнал от свид.Г. в 21.40 часа, служителите на МВР веднага са пристъпили към оперативни действия, като са проследили свид.Ч. при връщането му с автомобила му от варницата към града и спирането му пред дома му.

 ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият А.У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290 ал.1 от НК, тъй като на 23.05.2007г. в град Малко Търново пред дознателят Мавер Тодоров като свидетел по дознание - № 30/2007г. по описа на РПУ – Малко Търново устно съзнателно е потвърдил неистина – заявил, че около 21.00 часа на 30.03.2007г.  с личния си автомобил  лично е занесъл в град Малко Търново в дома на С.Ч.  100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да купи и на 31.03.2008г. в с.з. по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново  с подсъдим С.Ч.  пред състав председател съдия Пламен Найденов, съдебни заседатели Андонова и Кукузелов като свидетел  заявил, че една вечер през месец март или април 2007г около 20.00-21.00 часа с лекия си автомобил лично е занесъл от град Бургас  на С.Ч. *** Търново 100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да закупи.

От обективна страна са налице деяния, извършени против правосъдието. Престъплението по чл.290 ал.1 от НК е включено в раздел ІІІ /престъпления против правосъдието/ на глава VІІІ от НК. Отговорността по чл.290 ал.1 от НК е свързана със съзнателното устно или писмено потвърждаване на неистина или затаяване на истина от лице в качеството му на свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта. В случая от обективна страна двете изпълнителните деяния са осъществени от подсъдимия чрез действие при условията на продължавано престъпление в периода от 23.05.2007г. до 31.05.2008г., включително , осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и се изразяват в това, че на 23.05.2007г. в град Малко Търново пред дознателят Мавер Тодоров като свидетел по дознание № 30/2007г. по описа на РПУ – Малко Търново устно съзнателно е потвърдил неистина – заявил, че около 21.00 часа на 30.03.2007г.  с личния си автомобил  личто е занесъл в град Малко Търново в дома на С.Ч.  100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да купи и на 31.03.2008г. в с.з. по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново  с подсъдим С.Ч.  пред състав председател съдия Пламен Найденов, съдебни заседатели Андонова и Кукузелов като свидетел  заявил, че една вечер през месец март или април 2007г около 20.00-21.00 часа с лекия си автомобил лично е занесъл от град Бургас  на С.Ч. *** Търново 100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да закупи. По делото безспорно се установи от доказателствените материали, които съдът приема за достоверни, че горепосочените факти, за които подсъдимият У. е давал показания като свидетел по дознание № 30/2007г. по описа на РПУ – Малко Търново и като свидетел по по НОХД № 25/2007г. по описа на Районен съд – Малко Търново  с подсъдим С.Ч.  , са неверни, т.е. не отговарят на истинските фактически обстоятелства към периода, за който подсъдимият У. е свидетелствал и е знаел истинските фактически обстоятелства, а именно, че на 30.03.2007г. около 21.30-22.00 часа Ч. е присвоил дизелово гориво 112 л. от “Бургасвар”ЕООД-цех Малко Търново. От това следва извода, че подсъдимият, знаейки истинските фактически обстоятелства, е потвърдил обстоятелства, които са противоположни на тези факти, т.е. е потвърдил неистина.

От същностно значение е, че правораздаването е важна държавна дейност, която постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелствуването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи, поради което осъществените от подсъдимия съставомерни деяния по чл.290 ал.1 от НК са обществено опасни.

Субект на престъплението е подсъдимият А.У., за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдзимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им . По делото не се спори, че преди разпита му като свидетел по дознание № 30/2007г. по описа на РПУ-Малко Търново пред дознател Мавер Тодоров, дознателят е предупредил подсъдимият за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 от НК и последният е обещал да говори истината и че преди разпита му като свидетел по НОХД № 25/2007г. по описа на МТРС съдът е  предупредил подсъдимият за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 от НК и последният е обещал да говори истината. Предвиждал е, че като даде неистински показания относно намереното дизелово гориво у свид.Ч., ще попречи на съда за постигането на правилно и обективно правораздаване при разглеждането на НОХД № 25/2007г. по описа на МТРС. Наред с това съдът намира, че подсъдимият е искал настъпването на общественоопасния резултат, като мотива му за това е бил потвърждавайки неистина досежно горепосочените факти да помогне за изграждането на защитна версия на приятеля си С.Ч. за сметка на правилното и обективно правораздаване.

С оглед на гореизложените правни изводи настоящият състав на МТРС не споделя доводите навеждани от защитата на подсъдимия, че в случая  деянията не са доказани и че извършените деяния не са съставомерни по чл.290 ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против правосъдието – важна държавна дейност, която постига своите цели като разкрива обективната истина, а лежесвидетелствуването да пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните органи, то в случая извършените от подсъдимия У. при условията на продължавано престъпление деяния по чл.290 ал.1 от НК не се отличават с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Обществената опасност на подсъдимия съдът счита, че следва да бъде определена като ниска – подсъдимият е на 32 години и до настоящия момент не е бил осъждан, както и по делото няма данни да е имал противообществени прояви, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия У. за престъплението по чл.290 ал.1 от НК следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства неприложима при индивидуализация на наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – и най-лекото предвидено в закона наказание / три месеца ЛОС / да е несъразмерно тежко. Според съда приложението на чл.55 не би осъществил целите, визирани в чл.36 НК.

При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият У. наказание към долната граница на предвидения от закона размер за извършеното престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът, отчитайки наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК , намира че не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

 

                                               Районен съдия :