М О Т И В И  по Присъда № 2/06.02.2014г. по НОХД № 1/2014 г. по описа на Районен съд-М.Т.

 

Подсъдимият В.Й.Н. роден на ***г. в гр.**  ЕГН: **********,***, български гражданин, вдовец, средно образование,  осъждан, работник поддръжка гробищен парк при община М.Т., е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.170 ал.1 НК и по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.23 ал.1, предложение второ, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението чл.170 ал.1 НК, за което предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, на осн. чл.373 ал.2  от НПК вр. чл.58А от НК моли съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, а за престъплението по по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.23 ал.1, предложение второ, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК да наложи наказание на осн. чл.373 ал.2  от НПК вр. чл.58А от НК “лишаване от свобода” за срок от три години, като за изтърпяване на наказанието да бъде определен първоначално строг режим.

Подсъдимият В.Й.Н., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Защитникът му адв. Д.К. от БАК моли съда да наложи на подзащитния му Н. наказания, които след намалението им с една трета на осн. чл.373  ал.2 от НПК вр. чл.58А от НК , да бъдат както следва : “лишаване от свобода” за срок от шест месеца  за престъплението по чл.170 ал.1 от НК и наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, след което съдът да извърши кумулация на наложените наказания по настоящето дело, както и да извърши кумулация чрез групиране на наказанията по настоящето дело и предходното осъждане по НОХД № 41/2012г. по описа на РС-М.Т..

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Й.Н. роден на ***г. в гр.**  ЕГН: **********,***, български гражданин, вдовец, средно образование,  осъждан,  е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.170 ал.1 НК и по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.23 ал.1, предложение второ, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Към момента същият е общ работник към гробищния парк на община М. Т.

От приложената на досъдебното производство справка за съдимост се установява, че по НОХД № 41/2012г. на РС-М.Т. подсъдимият В.Й.Н. е осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.29 ал.1 б.”а” от  НК на „лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца, като видно от удостоверение № 771, издадено от началника на затвора – град Бургас, се установява, че наказанието е изтърпяно изцяло от 08.11.2012г. до 23.01.2014г.

От приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по ДП №36/2012г. по описа на Районна прокуратура М.Т., СД №112/2013г. по описа на ОСО-Бургас, №78/2012г. на РУП М.Т. и самопризнанията на подсъдимия Н., се установява, че  следната фактическа и правна обстановка :

През периода от 20 октомври 2011г. до 16 януари 2012г. в гр.М.Т., подсъдимият е бил безработен, не притежавал собствено жилище, бил в лоши отношения с дъщеря си и тъй като нямало къде да живее, решил временно да се настани  в чуждо жилище – апартамент в ** собственост на св.З.П. и св.Д.П., като за влизането си в жилището е употребил сила, а именно : разбил на входната врата на жилището.  За периода, през който се е бил временно настанил да живее в чуждото жилището,  подсъдимият  Н. е ползвал електроенергия в размер на 1920 квтч на обща стойност 349.39 лева от електромер с фабричен № 4208301 на клиент З.Д.П. с клиентски № 1****** за адрес **

 След като  подсъдимият започнал работа по трудов договор като работник поддръжка на гробищния парк при община М.Т., работодателят му предоставил да обитава самостоятелно жилище, разположено на територията на гробищния парк.  Подсъдимият Н. се  преместил да живее в служебно предоставеното му жилище,  в което пренесъл  от дома на свидетелите З. и Д. П** необходимите му по негова преценка движими вещи, както следва : дървена закачалка;  една картина с дървена рамка 1.60 х 0.70 м.;   една картина с фотоснимка;  една пластмасова етажерка за обувки;  шкафче за баня с огледало на стойност;  един мокет за пода 1.50 х 2.00 м,  без съгласието на техните собственици З. и Д. П** с намерение противозаконно да ги присвои.

По сигнал на съседи от М.Т., свидетелите З. и Д. П** пристигнали на 25.04.2012г. от град Бургас в град М.Т. и установили, че входната врата на жилището им в град М.Т. е разбита, а от жилището липсват изброените по-горе движими вещи, за което подали жалба в РУП-М.Т., по която било образувано наказателното производство.

В хода на процесуално-следствените действия при извършен оглед на служебното жилище на подсъдимият били открити изброените движими вещи, които с протокола за оглед на местопроизшествието от 25.04.2012г. били иззети и предадени за съхранение в РУП-М.Т..

 От заключенията на извършените по делото оценъчни експертизи, стойността на отнетите движими вещи е както следва: дървена закачалка на стойност 56лв;  една картина с дървена рамка 1.60 х 0.70 м на стойност 120лв.;   една картина с фотоснимка на стойност 30лв.;  една пластмасова етажерка за обувки на стойност 8лв.;  шкафче за баня с огледало на стойност 86лв.;  един мокет за пода 1.50 х 2.00 м на стойност 15лв.,  или  всички вещи на стойност 315лв.,  както и ел.енергия в размер на 1920квтч  на стойност 349.39лв. отчетена с електромер с фабричен № 4208301 на клиент З.Д.П. с клиентски № 1****** за адрес М.Т. ул.”Ц.К. №* вх*,  или  на обща стойност 664.39лв.

Видно от представените по делото 3 броя разписки за подадени от подс.Н. в полза на св.З.П.  пощенски записи за общата сума от 350.00 лева, подс.Н. е възстановил преди даване ход на делото на св.П. изцяло стойността на консумираната от него електроенергия.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства по ДП №36/2012г. по описа на Районна прокуратура М.Т., СД №112/2013г. по описа на ОСО-Бургас, №78/2012г. на РУП М.Т., прочетени и приети на осн чл.283 от НПК, и гласни доказателствени средства - направените от подсъдимия самопризнания,  на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършените деяния от В.Й.Н. са съставомерни  по чл.170 ал.1 от НК , тъй като  През периода от 20 октомври 2011г. до 16 януари 2012г. в гр.М.Т. е влязъл в чуждо жилище – апартамент в ** собственост на З. и Д. П**, като е употребил за това сила, чрез разбиване на входната врата  и по  чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК вр.чл.23 ал.1, предложение второ,  вр.чл.29 ал.1 б.”б” от  НК,  тъй като По същото време и на същото място от апартамента на З. и Д. П** е  отнел чужди движими вещи – дървена закачалка на стойност 56лв;  една картина с дървена рамка 1.60 х 0.70 м на стойност 120лв.;   една картина с фотоснимка на стойност 30лв.;  една пластмасова етажерка за обувки на стойност 8лв.;  шкафче за баня с огледало на стойност 86лв.;  един мокет за пода 1.50 х 2.00 м на стойност 15лв.,  или  всички вещи на стойност 315лв.,  както и ел.енергия в размер на 1920квтч  на стойност 349.39лв. отчетена с електромер с фабричен № 4208301 на клиент З.Д.П. с клиентски № 1****** за адрес М.Т. ул.”Ц.К. №* вх*,  или  обща стойност 664.39лв., без съгласието на техните собственици З. и Д. П** с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени при условията на реална съвкупност преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, както и при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан два и повече пъти на ЛОС за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 и сл.НК .

От субективна страна подсъдимият е извършил престъпленията умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъществените деяния, като цели и иска настъпването на забранените им последици.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия В.Й.Н.   за виновен в извършване на престъпление по чл.170 ал.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.23 ал.1, предложение второ, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от  НК.

Предвиденото наказание за престъплението по чл.170 ал.1 о т НК е лишаване от свобода до три години или пробация до шест месеца, а предвиденото наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК  вр.чл.23 ал.1, предложение второ, вр.чл.29 ал.1 б.”б” от  НК е „лишаване от свобода” от две до десет години.

Съдът, като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства / предишни осъждания и общата стнойсност на имотнните вреди/ и смекчаващите отговорността обстоятелства /изказаното от подсъдимия съжаление и  възстановяването изцяло на причинените имотни вреди на свидетелите З. и Д. П**, както и трудовата заетост на подсъдимия, когото работодателят му е възстановил на заеманата длъжност отново след като подсъдимият е изтърпял наказанието си ЛОС, наложено му по НОХД № 41/2012г. по описа на РС-М.Т. , и при спазване на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, определи  наказание за извършеното деяние по чл.170 ал.1от  НК при „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание разпоредбата на  чл.58а ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание  “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което наказание с оглед предишните осъждания подсъдимият следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим и за деянието по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК вр.чл.23 ал.1, предложение второ вр.чл.29 ал.1 б.”б” от  НК вр. чл.373 ал.2 от НПК съдът му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание разпоредбата на  чл.58ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание  “лишаване от свобода” за срок от шестнадесет месеца, което наказание с оглед предишните осъждания подсъдимият следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

На основание на чл.23 ал.1 и ал.2  от НК, измежду така определените наказания за тези две престъпления,  налага най-тежкото  от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което подсъдимия В.Й.Н. с  следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.

На основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК,  съдът допусна и извърши кумулация чрез групиране на наложените на подсъдимия наказание по НОХД № 41/2012г. на РС-М.Т.  и наложеното по настоящето дело,  като определи едно общо наказание до размера  на по-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което следва да изтърпи в затвор  при първоначален „строг” режим.

На основание чл.25 ал.2 НК, от така определеното  общо наказание, съдът  приспадна изтърпяното изцяло от подсъдимия наказание  по НОХД № 41/2012г. на РС-М.Т., за времето от 08.11.2012г. до 23.01.2014г.

Веществените доказателства: дървена закачалка,  една картина с дървена рамка 1.60 х 0.70 м.,   една картина с фотоснимка,  една пластмасова етажерка за обувки, шкафче за баня с огледало, един мокет за пода 1.50 х 2.00 м.,  всички вещи на стойност 315лв.,  намиращи се на съхранение в РУП-М.Т., след влизане на присъдата в сила,  да се върнат на техните собственици З.Д.П. и Д.Т.П..

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди В.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на 50.00 лева, представляваща разноски по делото на ДП за извършени експертизи.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                   

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                 Съдебни заседатели:

 

                                                           1.

 

                                                           2.