Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

2

 

               гр. Малко Търново, 19.02.2018г.

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М* Д*, като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  1/2018г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Жалбоподателят Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** обжалва Наказателно постановление №  ***/**.2017г. на Началника на РУ МВР Малко Търново, с което за извършено престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.218б НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лева/ сто лева/  за това, че „през м. август 2017г. в с. Звездец, лицето осъществява обсебване на чужда движима вещ – товарно ремарке , собственост на Т* Н* Д* , на стойност 350.00лева . Присвояването на вещта се състои в това, че П. отказва да върне ремаркето на собственика му, с което виновно е нарушил чл. 194, ал. 3 от НК.” Жалбоподателят П. е останал недоволен от така наложеното му наказание. В жалбата си излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно . Изтъква, че на ставало ясно на коя дата какво точно е направил и кое товарно ремарке е обсебил. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН като не била посочена датата , мястото и обстоятелствата на нарушението , като това довело, че не разбирал какво точно е направил и нарушил. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание наказаният се явява лично и с адв. Н* А**, АК Бургас. Поддържат жалбата, навеждат като мотив за отмяната изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна- Началник РУ Малко Търново, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С процесното Наказателно постановление ***/**.2017г. на Началника на РУ МВР Малко Търново на Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 218б, ал. 1 от НК вр. чл. 206, ал. 5 от НК му е наложена глоба в размер на 100.00лева за това, че „през м. август 2017г. в с. З*, лицето осъществява обсебване на чужда движима вещ – товарно ремарке , собственост на Т* Н* Д* , на стойност 350.00лева . Присвояването на вещта се състои в това, че П. отказва да върне ремаркето на собственика му , с което виновно е нарушил чл. 194, ал. 3 от НК.” За да постанови горното наказателно постановление административно наказващия орган е бил сезиран с постановление от 26.10.2017г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Малко Търново, с което е прекратено образуваното в РУ Малко Търново ДП № **/2017г. водено срещу жалбоподателя за деяние по чл. 206, ал. 1 от НК. С акта си наблюдаващият прокурор е счел, че са налице предпоставките на чл. 218б, ал. 1 от НК – П. бил неосъждан, стойността на ремаркето била 350.00лева, вещта била върната. След прекратяване на производството,  делото било изпратено на РУ Малко Търново. В управлението, след получаване на материалите по посоченото досъдебно производство, на свидетелката М.Б. – младши полицейски инспектор, било възложено да състави АУАН и да го предяви на П.. На 04.11.2017г. Б. посетила лично дома Х.П. съставила акта за установяване на административно нарушение с № ***/ **.2017г. / бл. № ****/  и го връчила в присъствието на св. Я.А.-***. Наказаният П. подписал акта без да направи възражения, не депозирал такива и в тридневния срок за това.  Въз основа на него гл. инспектор М* С* Т* – Началник на РУ МВР Малко Търново издал атакуваното наказателно постановление ****/**.2017г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и съдържа необходимите реквизити. Наказателното постановление е връчено лично на Х.П. на 24.12.2017г. , а жалбата е изпратена по пощата на 29.12.2017г.  Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, наказателното постановление следва да отговаря на установени от Закона за административните нарушения и наказания задължителни реквизити - чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на наказателно постановление са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице, поради което същите следва да бъдат спазвани стриктно. Липсата на един от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на нарушителя.

В настоящия случай съдът счита, че жалбата на Х.П. е основателна.

На първо място е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН. Наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от обжалваното наказателно постановление същото не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Отбелязано е само, че „през м. август 2017г. в с. Звездец, лицето осъществява обсебване на чужда движима вещ – товарно ремарке , собственост на Т* Н** Д* , на стойност 350.00лева . Присвояването на вещта се състои в това, че П. отказва да върне ремаркето на собственика му , с което виновно е нарушил чл. 194, ал. 3 от НК.”  На първо място се установява разминаване между квалификацията дадена в АУАН и тази в наказателното постановление. В акта е посочено, че П. осъществява чл. 206, ал.1 от НК , а след това се квалифицира като нарушение по чл. 218б във вр. чл. 206, ал. 5 от НК. В наказателното постановление се сочи, че П. виновно е нарушил чл. 194, ал. 3 от НК , с след това е санкциониран по реда на чл. 218б във вр. чл. 206, ал. 5 от НК. Това е първата неяснота в наказателното постановление. На следващо място следва да се отбележи, че деянието по чл. 206, ал. 5 от НК е винаги престъпление .  От обективна страна деянието се изразява в това, че деецът присвоява чужда движима вещ, която владее или пази , а за квалификацията на ал. 5 се изисква това да е станало при маловажен случай. Нито в АУАН , нито в НП са посочени тези обективни признаци. Посочено е, че П. отказал да върне ремаркето на Д*, което било на стойност 350.00лева. Не е уточнено , че П. присвоява вещта, няма посочено и дали наказания владее или пази вещта, а също така и че деянието представлява маловажен случай.  Последното  е задължителна предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 218б от НК – не е изрично отразено в наказателното постановление и цифрово не е направена връзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 5 от НК в обстоятелствената част на постановлението , а дори е изписано, че П. е извършил деяние по чл. 194, ал. 3 от НК. В атакуваното наказателно постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават извършването на престъплението. Основателни са и възраженията на жалбоподателя за датата , която е посочена в АУАН и НП , като такава , на която е извършено деянието. Посочен е само м. август 2017г., но се установява разлика във времето, което е прието от прокурора по делото. В акта на Районна прокуратура гр. М* Т**е посочено, че деянието е извършено през м. септември 2017г.  

Изложението на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го подкрепят са задължителни реквизити от съдържанието на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Липсата им съставлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като се засяга правото на нарушителя да разбере точно за какво е наказан.

Този порок засяга стабилността на издаденото наказателно постановление. Правото на защита на наказаното лице следва да бъде ефективно осъществявано при издаване на наказателното постановление. Това е правораздавателна дейност на администрацията. Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя.

На следващо място е допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1 , т. 6 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочено , че П. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 194, ал. 3  от НК, а е санкциониран за деяние по чл. 206, ал. 5 от НК. Неточното посочване на нормативния акт не е предоставило възможността жалбоподателя да се защити към онзи момент спрямо отправеното му обвинение.

Отделно от това , в хода на съдебното следствие се добиха данни, че една от предпоставките на чл. 218б от НК може да не е изпълнена, а именно предметът на престъплението да е възстановен или заместен . От показанията на свидетелите по делото не се установи ремаркето да е било върнато на посочения за собственик Тодоров или да е била заплатена стойността му. Дори противното става ясно от показанията на св. Бърза Керина – майка на жалбоподателя, която твърди, че вещта все още се намира в дома на сина й. Издаването на наказателно постановление при таква непълнота на доказателствата също опорочава административното обвинение , като го прави недоказано .

Тези пороци засягат стабилността на издаденото наказателно постановление. Правото на защита на наказаното лице следва да бъде ефективно осъществявано при издаване на наказателното постановление. Това е правораздавателна дейност на администрацията. Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя.

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.   

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №  ***3/**.2017г. на Началника на РУ МВР Малко Търново, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218 „б” , ал. 1  от НК  на Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 218б, ал. 1 от НК вр. чл. 206, ал. 5 от НК му е наложена глоба в размер на 100.00лева, като незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

           

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: