М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 2 /16.01.2013г. по

НОХД  № 1/2013г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Т** срещу  А.С.С., роден  на ***г. в **, гражданин на **,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 0**. около 14.00 часа в  района на местността «**а», община Малко Т**,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.С.С. е роден  на ***г. в **, гражданин на **,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,

На 0**. свидетелят Ж.Г.Х. *** бил наряд в района на местността “**ата” община Малко Т**. Около 16.45часа същият забелязал  група от седем лица, които вървели  пеша. Поведението им било странно и тъй като отговаряли на профила за нарушители на държавната граница,  св.Х. извикал “Стой !Полиция!”. Лицата не се подчинили на заповедта, а веднага се разпръснали в различни посоки с цел да се укрият. Св.Х. незабавно докладвал в дежурната част на ГПУ Малко Т**,  и на мястото пристигнала оперативна група от гранични полицаи със следово куче, които заловили лицата. Едно от задържаните лица бил подсъдимият А.  С.С., роден  на ***г. в  **. При задържането му на място подсъдимият не е оказал съпротива, след което е бил отведен в ГПУ Малко Т** и със заповед №81/0**. подсъдимият бил задържан за срок от 24часа в ГПУ Малко Т**.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият А.  С.С.  е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта в района на местността “**а” община Малко Т**. Спрямо подсъдимият е издадена заповед рег.№ОЧ-130/10.09.2012г. на Началника на ГПУ-Малко Т**, с която му е наложена ПАМ- „принудително отвеждане до границата на Р.България” и  заповед рег.№**. Началника на ГПУ-Малко Т** , с която му е наложена ПАМ – „Забрана за влизане в Р.България за срок от три години”, считано от 10.09.2012г. Данните на подсъдимият са заложени в  информационната система АФИС – БД ЕВРОДАК на основание незаконно преминаване на границата. С двустранен протокол от 07.09.2012г. подсъдимият бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г..

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.Х., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 181/2012г. по описа на РУП-Малко Т**.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  А.С.С., роден  на ***г. в **, гражданин на **, неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 0**. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 0**.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Т**.

Субект на престъплението е подсъдимият А.С.С., роден  на ***г. в **, гражданин на **,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият  с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от А.С.С., роден  на ***г. в **, гражданин на **,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: