Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№38

 

гр. Малко Търново, 18.12.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря Мара Димова  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 99 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Делото е образувано  по жалба, подадена от адв. З.Н.К., АК Хасково защитник на А.И., гражданка на К*** , родена на ***г. в К** , с паспорт № **** издаден на 13.01.2017г. от Министерство на външните работи срещу наказателно постановление № **/31.08.2017г., издадено от В* С* * – ВПД Н*** на ГПУ гр. Малко Търново, с което на жалбоподателката на основание чл. 48, ал. 1 , т. 3 от Закона за чужденците в Република България й е  наложено наказание „глоба” в размер на 500,00лева, за това, че на 28.08.2017г. около 13.30часа на ГКПП – Малко Търново при паспортна проверка е установено, че A** I*** влиза в Република България през ГКПП Малко Търново с българска входна виза тип „С“ , брой влизания „01“ и № ****/28.02.2017г. , валидна от 28.02.2017г. до 12.09.2017г. с разрешен срок за пребиваване – 90дни , положена в паспорт № ****. С наказателното постановление е посочено, че лицето е пребивавало в страната 1ден след изтичане срока за пребиваване. Описано е също, че И. влиза на 30.05.2017г. през ГКПП Малко Търново и остава 91дни , с което виновно е нарушила чл. 34 от ЗЧРБ.

Наказаната А.И. е останала недоволна от така наложеното й наказание. В жалбата си излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на производствените правила. На първо място се излага , че неправилно е цитиран АУАН №***/08.08.2017г., а в действителност спрямо нея бил съставен АУАН № **/ 28.08.2017г. На следващо място се сочи, че неправилно е приложен материалния закон , като никъде не била посочена датата на която А. И** излиза от територията на Република България, за да се изчисли срокът по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Излага се , че паспорта на А.И. е с №**** , а в НП е списан №****. От това ставало неясно деянието извършено от наказаната, с което било нарушено правото й на защита. Излага се виждането, че И., дори да се приеме, че е пребивавала 90дни на територията на страната е напускала страната на 91-я ден. Твърди се също така, че е следвало на И. да се осигури преводач съгласно чл. 21 от НПК , поради факта, че същата не владеела български език. С това било нарушено правото й на защита, понеже същата не могла да разбере съставения й АУАН . На последно място се сочи, че към процесния случай може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата, излага мотиви за отмяната на наказателното постановление. Отделно от това е депозирала и писмени бележки.

Административнонаказващият орган – ВПД Н**на ГПУ Малко Търново не изразява становище по жалбата , не се явява. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.08.2017г. около 13.30часа свидетелите Д.С.Ю. и Б.А.Д. ***, изпълнявали служебните си задължения на ГКПП Малко Търново. Около 13.30часа пристигнал автобус , който пътувал за Република Турция. В него била и жалбоподателката А.И.. Актосъставителят Ю. извършил паспортна проверка на чуждата гражданка и установил, че И. имала поставена виза за пребиваване в Република България тип „С“ с разрешен срок за пребиваване 90дни. Визата била издадена на 28.02.2017г., а самата И. влязла в България на 30.05.2017г. При справка в Автоматизраната информационна система „Граничен контрол“ било установено, че А.И. е пребивавала 1/един/ ден над разрешеното. Проверката била направена както чрез АИС „Граничен контрол“, така и чрез преброяване на дните по календар. За установеното свидетелят Ю. уведомил Б.А.Д.-***. Д. също се уверил, че И. е пребивавала един ден след разрешеното и на руски език – говорим за жалбоподателката, обяснил какво е нарушението. След това бил съставен АУАН № ***/28.08.2017г. за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, който Д. отново превел от български на руски език, наказаната подписала документа, като дала кратки обяснения. По делото може да се приеме за установено, че на 28.08.2017г. жалбоподателката А. ** е напускала страната с автобус при ГКПП Малко Търново. Пребиваването на И. на територията на България е било разрещено с виза тип „С“ , брой влизания „01“ и №****/28.02.2017г., валидна от 28.02.2017г. до 12.09.2017г. с разрешен срок за пребиваване – 90дни , положена в паспорт №***. Установи се, че към датата на проверката И. е пребивавала един ден след разрешение 90- дневен срок. За извършеното нарушение е бил съставен АУАН № ***28.08.2017г. В законоустановения тридневен срок пред административно- наказващия орган не са депозирани възражения по съставения акт. В законоустановения по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок било издадено и процесното наказателно постановление № 35 /31.08.2017г. Последното е издадено от компетентен орган съглсно ЗЧРБ, видно от приложената Заповед № 8121з-817/09.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №***/28.08.2017г., НП № ** /31.08.2017г., показанията на актосъставителя Д.С.Ю. и свидетеля Б.Д.А. , както и събраните при разглеждането на делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е  основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата цялостна отмяна. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са спазени императивни разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав намира за основателни част от възраженията на жалбоподателката , като при проверка на съставените АУАН и НП установи друго нарушение, което със самостоятелна стойност води до отмяна на процесното наказателно постановление. На първо място е нарушена нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Според разпоредбата на закона , след съставяне на АУАН в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Нормата е императивна и задължава наказващия орган да даде възможност за това. В настоящия случай АУАН е съставено на 28.08.2017г. , когато е предявено за подпис на А.И., а наказателно постановление № ** е съставено на 31.08.2017г., т.е. не е спазена императивната разпоредба на закона. В наказателното постановление е цитиран АУАН № **/ 08.08.2017г. Такъв акт по делото няма приложен , но става ясно, че това е техническа грешка при въвеждане на данните за съставения акт. Това е видно при съпоставяне на текстта на АУАН № **/ 28.08.2017г. - приложен по делото и обстоятелствената част на наказателното постановление. На следващо място неправилно е описано деянието извършено от И.. В АУАН и НП е записано, че жалбоподателката влиза в Република България през ГКПП Малко Търново. От събраните гласни и писмени доказателства стана ясно, че същата е напускала пределите на България. Деянието описано в АУАН и НП не отговаря на правната квалификация на чл. 34 от ЗЧРБ във вр. чл. 48, ал. 1 , т. 3 от ЗЧРБ. В тях е отбелязано, че И. „влиза в Република България през ГКПП Малко Търново“. Последното не отговаря на установените факти след разпита на двамата свидетели. Самата квалификация на чл. 34 от ЗЧРБ във вр. чл. 48, ал. 1 , т. 3 от ЗЧРБ изискава лицето да пребивава на територията на страната, като нарушението е оставане в пределите на страната  след изтичане срока на визата. Така конструирано административното обвинение не дава яснота за извършеното от А.И., което засяга правото й на защита и е нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Що се касае до съображението, че неправилно е изчислен срокът на пребиваване на И., горното възражение не може да се приеме. Освен физическото преброяване, което двамата служители на ГКПП Малко Търново са извършили , проверката за срока на пребиваване е направена и чрез АИС „Граничен контрол“, т.е. там няма как да е допусната грешка, което се потвърждава и от дадената по делото справка за визата на И.. По възражението за липсата на преводач. В действителност разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарното приложение на чл. 21, ал. 2 от НПК. Жалбоподателката цитира и Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата държи на задължителното осигуряване на преводач в съдебната фаза. В отношенията между служителите на ГКПП Малко Търново  и жалбоподателката при съставянето на АУАН, приложима е разпоредбата на чл. 1, т. 3 от Директивата , а именно „ когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. “ В тази връзка съдът кредитира показанията на двамата свидетели, че АУАН е бил преведен на И. от полицай Б.Д.. В частта , касаеща приложението на чл. 21, ал. 2 от НПК, жалбата не е основателна по тези съображения.   

Поради горните съображения следва да се приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довело до засягане правата на наказаната в производството по налагане на административното наказание и следва процесното наказателно постановление да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ,

Съдът    

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №**/ 31.08.2017г. издадено от В* С* П* – ВПД Н*** на ГПУ гр. Малко Търново, с което на А.И./A** I***/, гражданка на *** , родена на ***г. в К** , с паспорт №*** издаден на 13.01.2017г. от Министерство на външните работи, с адрес в Република България : гр. Н**, к-н к- с „С* **“ , хотел „К**“ №**, ап. **на основание чл. 48, ал. 1 , т. 3 от Закона за чужденците в Република България й е наложено наказание „глоба” в размер на 500,00лева за нарушение на чл. 34 от Закона за чужденците в Република България, като неправилно и незаконосъобразно .

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: