Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          21.11.2012г.                  гр.Малко Търново,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Малкотърновският районен съд,                              наказателен състав

На двадесет и първи ноември                      две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова

НАХД  № 99 по описа за 2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.П. с ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № **. на Началника на РУП – Малко Търново. Жалбата е подадена от надлежна страна и  в срока за обжалване, видно от  датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е редовна  и допустима. В същата се излагат подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП и за незаконосъобразност на наказателното постановление. Искането до районния съд е за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал писмено становище, с което моли да бъде даден ход на делото в неговото отсъствие, както и че поддържа жалбата и изложените с нея доводи.

Въззиваемата страна  РУП – Малко Търново, редовно призовани, се представлява в с.з. от Т.Т. ***. Моли съдът да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, в т.ч. и по наведените в жалбата оплаквания, и след като обсъди и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С обжалваното наказателно постановление (НП) на И.С.П. са наложени наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и отнемане на 3 контролни точки на основание чл.4 т.11 от Наредба № І-1959/07г., за това че на „04.10.2012 год. около  14.24 часа по път I-9 от разклон на село Б** посока село З**  управлява личния си лек автомобил Ситроен берлинго с рег. № **, като при максимално разрешена скорост 60 км/ч с пътен знак Б-26, автомобила се движи с 87 км./ч. Скоростта  е фиксирана с радар **.” , с което виновно нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че същото се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ** с дата 04.10.2012 г.

По делото е представен АУАН № ** г. , съставен срещу И.С.П. за това, че на „04.10.2012 год. около  16.23 часа по път I-9 от разклон на село Б** посока село З**  управлява  лек автомобил Ситроен берлинго, собственост „Авто-мотор-Корпорация” АД-гр.София,  с рег. № **, като при максимално разрешена скорост 60 км/ч с пътен знак Б-26, автомобила се движи с 87 км./ч. Скоростта  е фиксирана с радар **.” , с което виновно нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП.

Разпитаните като свидетели по делото актосъставител Т.П.  Н.-мл.автоконтрольор при РУП-Малко Търново и свидетеля Т.А.Т.-***, твърдят обаче, че мястото  на извършване на нарушението, респ. мястото, на което е спряно лицето И.П.,***, където бил позициониран съвместния наряд на РУП-Малко Търново и ГПУ-Малко Търново,  а не мястото, посочено в АУАН и НП – „по път І-9 от разклона на село Б** посока село З**”. Така също от разпита на свидетелите, се установява, радарът бил задействан и фиксирал скоростта на автомобила, идващ от Малко Търново в посока Бургас около 14.30 часа, а от представен АУАН № ** г.  се установява, че посочения час на нарушението е „около 16.23часа”

По делото е представено доказателство за извършена на ** г. последваща проверка на средство за измерване ** със срок на валидност 12 месеца, но не и разпечатка от паметта на това средство (регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от ТР 4), от която да е видно, че на 04.10.2012 . в „14:24 ч.” според НП или в „16.23” според АУАН  е фиксирана скорост на движение 87 км/ч. на лек автомобил по път І-9, , за което е съставен акт с номер **. По делото не се събраха данни за наличието в посочения отрязък на път І-9 - от разклона на село Б** в посока село З** , пътни знаци Б-26, ограничаващи скоростта на лекия автомобил, която по аргумент от чл.21 ал.1 от ЗДвП  за посочения в АУАН и НП участък е 90 км/ч. Представена е Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУП към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП, а автоконтрольорите и **ите да съставят актове за административни нарушения по този закон.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, от правна страна, следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице, като са спазени законоустановените за това срокове. При издаването им обаче са допуснати следните съществени процесуални нарушения:

Нито в АУАН, нито в НП е посочено /индивидуализирано/  конкретния пътен участък от път І-9, в който е извършено твърдяното нарушение. Твърдяната от свидетелите, разпитани в хода на съдебното производство, фактическа обстановка не съответства на вписаната н АУАН и съставеното въз основа на него НП – нито по място на нарушението, нито по време.

Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото при издаването на НП нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса с оглед императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - относно мястото/, което становище се споделя от съдията – докладчик по делото. Отделно от това, трайно в съдебната  практика е възприето, че непосочването или непълното описание на съществени елементи като дата, място и фактически обстоятелства на деянието, квалифицирано като административно нарушение, има за последица отмяна на наказателното постановление.

Нещо повече, в конкретния случай твърдяното от въззиваемата страна нарушение, извършено от И.П., остана недоказано.

Няма как да не направи на съда впечатление различието във фактическата обстановка, описана в показанията на разпитаните свидетели по делото и тази, вписана в АУАН и НП. Установи се, че жалбоподателят се е движил със скорост 87 км./ч. в извън населено място, при ограничение на скоростта 90 км/ч,  съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП , като остана недоказано твърдението на АНО , че в пътния участък е имало ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак B 26. Всички тези допуснати грешки при описанието на нарушението, в своята съвкупност, съдът цени като съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – основания за отмяна на наказателното постановление.

Водим от горните мотиви, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на И.С.П. с ЕГН ********** ***, са наложени наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и  отнемане на 3 контролни точки на основание чл.4 т.11 от Наредба № І-1959/07г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                Районен съдия :