Р Е Ш Е Н И Е

                         гр. Малко Търново          30.07.2013г.  

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският  районен съд                                         наказателна колегия, в публично заседание                                                      на единадесети юли

две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                      

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д.  , като разгледа докладваното от съдия  Москова НАХД № 98/2013г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59  от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Д.С. с ЕГН **********,***  срещу Наказателно постановление № 41/30.05.2013г. на Началника на РУП-гр.Малко Търново, с което за нарушение на чл. 259 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв.   на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ  

В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на НП и се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  се явява и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от  Началника на РУП-Малко Търново гл.инспектор Т. Тодоров.

По делото в качеството им на свидетели са били разпитани актосъставителят С*** Г*** и св.Р*** Р***.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.05.2013г. около 11.20 часа  актосъставителят – св.П.П.  - гл.полицай, командир на отделение при РУП-Малко Търново заедно с колегата си – св.Т.Н. – на длъжност мл.автоконтрольор в РУП-гр.Малко Търново видели нарушителя П.С. да управлява мотопед „Ямаха” в посока от  хотелски комплекс „Белите къщи” в град Малко Търново към местността „Черногорово” в землището на град Малко Търново, където нарушителят спрял пред извора „Дядо Георгевото врисле”. При последвалата проверка, полицейските служители установили, че нарушителят П.С.  е неправоспособен водач - не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че мотопедът е  без регистрационни табели. Актосъставителят П. поканил  нарушителят С. ***, където при служебна проверка е установено, че за управлявания от жалбоподателя мотомед „Ямаха”  към момента на проверката не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За нарушението по чл.259 от КЗ, актосъставителят П. в присъствието на жалбоподателя и св. Н. съставил против  жалбоподателят Акт за административно нарушение № № 41/23.05.2013г. с рег.№ 829702,който е надлежно предявен срещу подпис на жалбоподателят , като жалбоподателят е подписал акта без възражения.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КС  глоба в размер на 400 лв.

Представеното делото заверено копие на Заповед № з-560/25.02.2011г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на основание чл.320 ал.2 от Кодекса за застраховането,  доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на РУП-Малко Търново, комуто са надлежно делегирани правомощията да издава наказателни постановления по чл.315 ал.1 и 2 от КЗ.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката, инкорпорирана в наказателното постановление - 12.06.2013г. и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият орган - 17.06.2013г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.

Разгледана по същество обаче, жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 259 ал.1 т.1  и т.2 от КЗ , договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава  моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение или управлява такова. Безспорно е  установено от АНО  при извършената от него служебна проверка в публичния регистър за сключени договори за застраховки „Гражданска отговорност”, че за процесното МПС, управлявано в момента на проверката от жалбоподателят  няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Иначе казано – жалбоподателят е имал  задължение да сключи договор за ЗЗ”ГО” , което  не е изпълнил и  поради което и в АУАН, и в НП,  съвсем правилно съставителите са отразили като нарушение: „ управлява МПС  без да има сключен договор ЗЗ ”ГО”, тъй като такива са фактите. В акта и в НП е посочена нормата на чл. 259 от КЗ като виновно нарушена, а от събраните доказателства безспорно се установи, че  жалбоподателят, който е управлявал автомобила при проверката,  е  и собственик на автомобила, поради което е субект на задължението, въведено с тази разпоредба. Така, че напълно според изискванията за съдържание на АУАН и на НП ( съответно чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН) в двата административни акта има съответстващо на действителната обстановка описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и съответната правна квалификация. Освен това – административно – наказателната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя – чл. 315 ал.1,т.1 от КЗ предвижда  отговорност  както за собственика на автомобила, така и за лицето, което управлява МПС, за което не е сключена ЗЗ”ГО”.

 Субекти на отговорността по чл. 315, ал.1, пр.ІІ от КЗ са собствениците и управляващите превозно средство, за притежаването или използването на които не е сключен договор за застраховка.  Така, че след като  в постановлението описанието на нарушението се състои в  „управление на МПС, за което се изисква сключен договор ЗЗ ”ГО” „ и при положение, че в административно-наказателната норма по чл. 315, ал.1 т.1 от КЗ се съдържа и състава на самото нарушение, няма пречка да се реализира отговорност по тази норма. Точно това е направил и административнонаказващият орган с издаването на процесното НП, с което е наложил правилно на жалбоподателят на основание чл. 315, ал.1т.1 от КЗ глоба в размер на 400 лева. Размерът на наложената глоба съответства на установения в разпоредбата минимум, поради което съдът приема, че и размерът на глобата е правилно определен.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 41/30.05.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново, с което на П.Д.С. с ЕГН **********,***  за нарушение  на чл. 259 от КЗ   е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ  , като ПРАВИЛНО.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                 Районен съдия :