Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

                    гр.М.Търново, 21.11.2013г.

 

В   ИМЕТО НА  НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на дванадесети ноември  през две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Мария Москова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 96 по описа за 2013 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по общия исков ред с особеното основание за допустимост по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.

Образувано е по повод подадена искова молба от «„***” ЕООД, гр.***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” № ** вх.1 ет.2 ап.7 чрез адв.М.М. *** против длъжника И.М.Б. с ЕГН ********** *** за приемане на установено, че ищцовото дружество има изискуемо вземане по отношение на ответника за сумата в размер на 1500.00 лева – главница по сключен между страните Договор за паричен заем от 04.05.2012г., договорна лихва в размер на 105.00 лева за периода 04.05.2012г. до 31.12.2012г. законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2013 до окончателното изплащане на вземането,, както и направените съдебноделоводни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед № 39/09.07.2013г. по ч.гр.д.№ 82/2013г. по описа на РС-***.Посочено е, че първоначално вземането е било предявено срещу ответника по реда на заповедното производство, във връзка с което по  ч.гр.д. №82/2013г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответника е подал възражение по чл.4** ал.1 от ГПК. Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение на сключения  между страните  Договор за паричен заем от 04.05.2012г., е предоставило в деня на сключването на договора на ответника сумата в размер на 1500.00 лева при условие ответника да върне сумата в срок до 31.12.2012г., а уговорената договорна лихва между страните  е в размер на 7 процента върху главницата  за периода 04.05.2012г. до 31.12.2012г. Твърди, че ответника Б. не е изпълнил задължението си да върне в уговорения срок процесната сума ведно с договорената възнаградителна лихва.

Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба,   с разпореждане № 210  от закрито заседание на 19.08.2013г. е намерил същата за редовна и предявения иск за допустим, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен на ответника И.Б. на 22.08.2013г. По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з., ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от адв.М.М., чрез който поддържа предявения иск.

В с.з., ответникът редовно призован, се явява лично и твърди, че е погасил напълно заема, поради което оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

С исковата молба е предявен  иск  с правно основание с чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД.

Първоначално вземането е било предявено срещу ответника по реда на заповедното производство, във връзка с което по  ч.гр.д. №82/2013г. е била издадена Заповед № 39/09.07.2013г. по реда на чл.410 от ГПК, срещу която ответника е подал възражение по чл.4** ал.1 от ГПК.  

  Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за паричен заем от 04.05.2012г., се установи, че страните са сключили на 04.05.2012г.  договор за паричен заем,  съгласно който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника в деня на подписването сумата в размер на 1500.00 лева, а  ответникът се е задължил да върне сумата в срок до 31.12.2012г. с договорена възнаградителна лихва в размер на 7 процента за целия срок на договора. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че в деня на подписването на договора, ответникът е получил от ищоцовото дружество сумата в размер на 1500.00 лева, с което ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. Ответникът по делото не доказа възраженията си за твърдяното погасяване на сумата по договора за заем, предвид което съдът намира, че възраженията на ответника по настоящото дело, касаещи пълното погасяването на заема за  недоказани и неоснователни. Следователно, ответникът не е изпълнил задължението си да върне на ищцовото дружество заетите пари, поради което съдът намира за установено, че  вземането на ищцовото дружество, произтичащо от процесния договор за заем, съществува към датата на предявяването на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Поради това предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

         На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените  от него разноски по настоящето дело общо в размер на 300.00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 250.00 лева.

         Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на И.М.Б. с ЕГН ********** ***,  съществува  вземане на  «„***” ЕООД, гр.***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” № ** вх.1 ет.2 ап.7, за сумата в размер на 1500.00 лева, представляваща  главница по сключен между страните  Договор за паричен заем от 04.05.2012г.,  сумата в размер на  105.00 лева, представляваща  договорна лихва върху главницата за периода 04.05.2012г. до 31.12.2012г. , законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2013 до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебноделоводни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед № 39/09.07.2013г. по реда на чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 82/2013г. по описа на РС-***

ОСЪЖДА И.М.Б. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на  «„***” ЕООД, гр.***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” № ** вх.1 ет.2 ап.7, сумата  общо в размер на 300.00 /триста/ лева , представляваща разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, след влизането му в законна сила, да се предостави на съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 82/2013г. по описа на съда.

 

 

                                      Районен съдия :