Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 10.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , ІІ – ри  наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                         

                                                                     Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М* Д** , като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  96/2017г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л.Х.Л., ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № *** от 12.09.2017г., издадено от Директора на РДГ гр. Б**, с което на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка чл. 266, ал. 1  от Закона за горите, чл. 273, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН  за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите му е  наложено наказание „глоба” в размер на 350,00лева. Със същото постановление и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети вещите предмет на нарушението : товарен автомобил „З** ***” с рег. № *****и 7пр.м.куб. дърва за огрев от дървесен вид „дъб” нарязани на секции по 1метър.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, както и че в производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивира и противоречие с материалния закон. Л. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение по чл. 213, ал.1, т. 1 от Закона за горите. Излага , че е действал съгласно практиката и изискванията на ДГС М** Т*** и съгласно установения технологичен план. Твърди се, че още със съставяне на АУАН , а след това и на НП е било нарушено правото му на защита , като това се отнасяло до лицата издали съответните актове . Не била изяснена и субективната страна на деянието, като жалбоподателят твърди, че не е виновен за стореното. На последно място се излага, че не били изложени всички обстоятелства, от които коректно да се възприеме съставомерността на деянието. Алтернативно се излага виждане за маловажност на деянието. Оспорва се и това, че не са били събрани доказателства за собствеността на товарния автомобил, както и за стойността му, като това се съобразява относно количеството на отнетата дървесина и нейната цена.  

В хода на съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М** З***, АК Бургас. Подадената жалба се поддържа изцяло, като мотивите й се доразвиват.

Административнонаказващият орган – РДГ гр. Б***с, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Ю** М*** заема становище, че извършеното нарушение е безспорно доказано по делото. Счита , че правилно е определен размера на глобата, а също така законосъобразно са били отнети дървесината и товарния автомобил. Пледира за цялостно потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 31.08.2017г. свидетелите А.Д.Д. и С.Д.С. – горски инспектори при РДГ*** изпълнявали служебните си задължения в О** М** Т***. Докато се движили по пътя с. Г** – гр. М** Т*** , забелязали спрян камион – ТИР с натоварена дървесина. Двамата свидетели поискали превозните билети от шофьора, като той им предоставил три билета и четвърти обобщителен , в който било отбелязано, че има издадени пет превозни билета. Служителите на РДГ **с влезли в гората при отдел „195г”. Там от височина видели, че в дерето се товари камион. След като слезли при работниците и машините , двамата проверяващи установили, че товарният автомобил „З******” с рег. № А***** бил натоварен със 7пр.м3 дървесина – дъб. При оглед на дървата се установило, че същите няма поставена контролна горска марка. На място служителите попитали работещите дали има горски надзирател в района , който да експедира дървесината , но им било отговорено отрицателно. Проверяващите разпоредили на жалбоподателя, който бил шофьор на товарния автомобил да излезе на пътя до ТИР- а , за да се приключи проверката и да му бъде съставен АУАН. Наказаният Л.Л. изпълнил разпореждането на горските инспектори, като тръгнал да излиза от гората шофирайки камиона. Малко преди да излязат на асфалтовия път , жалбоподателят и проверяващите били пресрещнати от л.а. „Л** Н***”, с която пътувал свидетелят А** С**- горски надзирател при ДГС М** Т***, отговарящ за маркирането и експедирането на дървесината. При срещата им, горските иснпектори разпоредили на С* да ги последва навън до ТИР-а. С*, след като разбрал какъв е характера на проверката, използвал , че свидетелите А.Д. и С.Д. са продължили напред и маркирал натоварената дървесина с КГМ . След като камионът излязъл на пътя, двамата проверяващи установили поставените марки и дали на А** С** да напише обяснения. Там били представени и другите два билета за превоз на дървесината , като за тях проверяваните заявили, че били в шофьора на ТИР- а, който бил забравил да ги представи. За констатираното нарушение на жалбоподателя Л.Л. бил съставен АУАН № Серия ******* от*****2017г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № ***/ ***.2017г. , което е предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № Серия ********* от ***2017г., НП № ***/ ***2017г., свидетелските показания на актосъставителя А.Д., свидетелитя С.Д., А* С*, обясненията на жалбоподателя , приетите по делото писмени доказателства. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН, които налагат цялостната отмяната на атакуваното наказателно постановление. Както съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи/ (видно от заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните). Спазен е и срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и авторство на деянието от страна на  Л.Х.Л., вменено му с акта и съставеното наказателно постановление. Служителите на РДГ Б** са установили извършеното административно нарушение – на 31.08.2017г., на територията на  ДГС ** Т**, подотдел „195:г“. Там жалбоподателят е съхранявал на товарен автомобил „З***” с рег. №***** 7пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид „дъб” , нарязани на 1м, без да са били маркирани с контролна горска марка . В случая Л. като ползвател на посочения товарен автомобил е допуснал да бъде натоварен камиона с процесната дървесина и същата да се намира в товарния му отсек, като тя не е била маркирана по съответния ред. По делото е безспорно установено, че дървесината не е била маркирана с КГМ преди натоварването й на камиона. Жалбоподателят Л. не е управлявал машината в процесния период по време на проверката, като се установи, че „З***” – а бил спрян на място и товарителната дейност не е била приключила, но установеното количество вече е било в товарния отсек на камиона. Възражението на защитата, че Л. няма вина не може да бъде споделено. Както стана ясно жалбоподателят извършва тази дейност за търговско дружество, т.е. по занятие и следва да е запознат с правилата за работа в горите. На следващо място не е изключващо вината обстоятелството, че по нареждане на свидетеля А*** С*** е извършено товаренето на дървесината по този начин. Л. е следвало да знае какви са правилата за маркиране, товарене и транспортиране на дървесината и няма как да се позовава на неправомерно разпореждане от страна на служителя на ДГС ** Т*.

           Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по несъмнен начин, че с поведението си, жалбоподателят Л.Х.Л. е осъществил състава на административното нарушение по смисъла на чл.213, ал.1, т. 1 от ЗГ. В санкционната норма на чл. 266 ал. 1 от ЗГ е предвидено административно наказание „глоба” в размер от 50 до 3 000 лв. Съдът намира ,  че наложената санкция „глоба” е в рамките на посочените размери,  съобразена с обстоятелствата по случая и спрямо изискванията на чл. 27 от ЗАНН. В случая съдът счита, че наказанието в размер на 350.00лева се явява съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.

В частта относно постановеното с обжалваното наказателно постановление отнемане в полза на държавата на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ на товарен автомобил „З*** с рег. №*****,  съдът счита същото за незаконосъобразно. По делото е представено СРМПС част I , от което е вдидно, че превозното средство е собственост на „Д***” ЕАД гр. Б***. Приложена е и фактура за закупуването му, за стойността от 8400лева. Съобразно разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Разпоредбата не въвежда ограничения в стойността на вещите, но според нормата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В Закона за горите не е предвидено друго и следователно приложима е специалната разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ се отнася към текста на чл. 20, ал.1 от ЗАНН, но не и към текста на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, която е самостоятелна и специална, както по отношение на чл. 20, ал.1 от ЗАНН, така и по отношение на чл. 273, ал.1 от ЗГ. Административно - наказващият орган има правомощия да постанови отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на умишленото административно нарушение, единствено и само тогава, когато тогава отнемане е предвидено да се извърши в съответния закон или указ. На основание този общ текст в ЗАНН, с разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ законодателят предвижда именно такова отнемана на вещи. Като е предвидил отнемане на вещите, предмет на нарушението и тези, с които е извършено същото, без да предвиди друго, законодателят е приел, че същото се допуска само тогава, когато стойността на вещите явно съответства на характера и тежестта на нарушението, т.е. извън случаите на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Забраната по чл. 20, ал.4 от ЗАНН може да отпадне единствено, когато в специалния закон е предвидено изрично, че вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат независимо от тяхната стойност. Тогава тази липсваща в Закона за горите хипотеза ще бъде специална по отношение на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. При липса на специален текст в Закона за горите, въз основа на който да отпадне ограничението, визирано в чл. 20, ал.4 от ЗАНН, приложима остава последната норма. Наказващият орган е следвало да извърши съпоставка от една страна между стойността на товарния автомобил, и от друга страна обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението /дървесината/, за да установи налице ли са предпоставките по чл. 20, ал.4 от ЗАНН за отнемането, направено с обжалваното наказателно постановление. Като не е направил това и като не е изследвал въпроса за стойността на отнетия товарен автомобил, наказващият орган е постановил необоснован акт. Съдът счита, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 273, ал.1 от Закона за горите по отношение на отнетия в полза на държавата товарен автомобил "З**" с рег. №********, тъй като от свидетелство за регистрация Част I, се установява, че товарният автомобил не е собственост на нарушителя, а на посоченото юридическо лице. Наказващият орган изобщо не е изследвал въпроса дали вещта е използвана независимо или против волята на собственика, в случая на представляващия на дружеството, но това в случая не е толкова спорно , най- вече с оглед изясненото, че Л. е работел за посочения търговец към момента на нарушението и се предполага , че МПС – то му е предоставено за изпълнение на служебните му задължения. Последното се доказва и от приложените копия на превозни билети, където Л. е вписан като водач на машината за съответния ден.  Освен това при извършването на съпоставка от една страна между стойността на товарния автомобил и от друга страна обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението, по безспорен и несъмнен начин се установява, че стойността на МПС - то явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, т.е. съобразно разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН в конкретния случай не се допуска отнемане на товарния автомобил, като вещ послужила за извършване на нарушението. Следва да се отбележи и това, че в наказателното постановление товарният автомобил е описан като вещ предмет на нарушението, а ако следва да му се постави определение той е средство за извършване на същото, което също се явава неточност в определеното наказание. Що се касае до отнетата дървесина следва да се приеме , че правилно описаните 7 пр.м3 дървесина „дъб” са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението, както са описани в наказателното постановление.  

Съдът намира , че не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН предвид начина на извършване на деянието, извършителя и квалификацията на установените нарушения.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** от ***.2017г., издадено от Директора на РДГ гр. Б**, в частта, в която на Л.Х.Л., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 350,00 лева/триста и петдесет/ на основание на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 1 от Закона за горите като законосъобразно и правилно.

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № *** от *****.2017г., издадено от Директора на РДГ гр. Б***, в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите предмет на нарушението – 7пр.м3  дърва за огрев от дървесен вид „дъб” нарязани на секции по 1м. са отнети в полза на държавата като законосъобразно и правилно.

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от ***2017г., издадено от Директора на РДГ гр. Б***, в частта с която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите е отнет в полза на държавата товарен автомобил „З**** ” с рег. № ***** като незаконосъобразно и неправилно.

             Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: