Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№:                11.02.2013г.                   гр.**

 

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети януари  през две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д. 

като разгледа докладваното от Мария Москова  гр.дело №   92  по описа на съда за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по общия исков ред с особеното основание за допустимост по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по повод подадена искова молба от Д.А.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Б.-*** против М.С.И. с ЕГН ********** ***»** за приемане на установено, че ищцата има изискуемо вземане по отношение на ответника за сумата в размер на 300.00 лева,   за която сума е издадена Заповед № **. по ч.гр.д.№ **. по описа на РС-Малко Търново.

Ищцата Х. твърди, че се е свързала по телефона с ответника по повод публикувана от него обява за продажба на апартаменти в град ** след което е извършила оглед на обявените за продажба жилища и решила да ги закупи. Тъй като ответникът И. заявил, че не разполага със средства за да се снабди с необходимите за осъществяването на продажбата документи, ищцата му предоставила заем  в размер на 300 лева, за което ответникът подписал разписка. Ищцата твърди, че при сключването на договора за покупко-продажба на жилищата, е заплатила цялата продажна цена в копюри от по 500 евро, но ответникът не й е възстановил сумата по издадената разписка в размер на 300 лева. Ангажира писмени доказателства. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявения иск  изцяло като неоснователен и моли съда да отхвърли същия като неоснователен. Твърди, че процесната сума е получил от ищцата през месец декември 2011г.  не по твърдяния от нея договор за паричен заем, а по постигнато между страните споразумение всички разноски във връзка и по повод подготовката и нотариалното изповядване на сключената в последствие нотариална сделка за продажбата на апартаментите да бъдат за сметка на ищцата – купувач по сделките.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа  и правна страна следното:

От приложения по делото писмен предварителен договор за покупко –продажба на недвижими имоти – два апартамента в град ** сключен на **. между ищцата Х. и съпругът й от една страна като купувачи и ответникът И. и съпругата му от друга страна като продавачи, се установява, че страните са постигнали писмено съгласие разходите по сключването на сделката до издаването на нотариален акт да бъдат за сметка на продавачите – чл.8 буква „а”, а след издаването на нотариален акт – за сметка на купувача – чл.8 буква „б” .

От приложената по делото разписката от **. е видно , че същата е издадена и подписана от М.С.И., чийто ЕГН е изписан, като издателят на документа е посочил, че е получил сумата от  **. от лицето Д.Х.. По отношение на представената разписка ответникът И. признава, че собственоръчно я е подписал и че е получил процесната сума и че към настоящия момент не е възстановил сумата на ищцата.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ** от **. на СВ при РС-** ищцата Х. и съпругът й от една страна като купувачи и ответникът И. и съпругата му от друга страна като продавачи са изповядали сделката за двата апартамента по нотариален ред, като от приложените платежни нареждания от **. се установява, че ищцата е заплатила изцяло следващите се държавни такси по изповяданата сделка – нотариална такса в размер на ** такса вписване **.и местен данък за придобиване на имущество **

Ищецът Д.А.Х.  е подала заявление пред РС-** с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. По заявлението съдът е образувал ч.гр.д.№ **. и е издал заповед за изпълнение № **., разпореждайки на длъжника М.С.И. да заплати на кредитора сумата **., дължима по договор за заем, както и разноските по делото в размер на ** лева.

В срока по чл.414,ал.2 ГПК длъжникът М.С.И. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба  кредиторът Д.А.Х.  е предявила  в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на главното си вземане от **. по сключен с И.  договор за заем.

Съдът  приема, че с процесната разписка ищцата е доказала факта, че е предала в заем на ответникът сумата от **. Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, договорът за заем за потребление е реален договор, по който правата и задълженията на страните възникват не от момента на постигане на съгласието между тях, а от момента на предаването на паричната сума или на друга заместима вещ от заемодателя, в собственост на заемателя. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, което е породено от договор за заем, основан на доказателствената сила на представения по делото писмен документ - издадената от ответника разписка. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240 ал.1 ЗЗД, разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя паричната сума. За да има доказателствена сила, разписката следва да сочи дълга и да носи подписа на издателя. В случая издадената от ответника разписка отговаря на тези изисквания. Налице е и признанието на ответнкиа в с.з., че той е издателят на документа и че е получил процесната сума. Разписката представлява частен свидетелстващ документ. В случая документът е подписан от ответника И.,  което се признава от същият, следователно документът доказва, че материализираното в него изявление е направено и изхожда от лицето, подписало този документ като негов издател - чл.180 ГПК. Като свидетелстващ документ разписката доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя му – М.И., са се осъществили така, както се твърди в документа. Вярно е, че тази материална доказателствена сила не е обвързваща като при официалните документи (чл.179 ГПК), но в случая тя важи, защото издателят удостоверява неизгодни за себе си факти, а и не са налице други доказателства, които да оборват удостовереното. Възражението на ответника, че не дължи връщането на заетата сума, тъй като същата била приспадната от ищцата при заплащането на продажната цена при изповядването на сделката, е неоснователно. Това е така,  защото в нотариалния акт   е записано, че продажната цена в размер на ** лева е изплатена от купувачите на продавачите изцяло и в брой преди изповядването на сделката по нотариален ред.  С оглед на изложеното, съдът приема, че не е изпълнено  задължението на заемателят И. за връщане на дадената му от ищцата в заем сума от **., за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

 

Водим от изложеното,  съдът

 

                           Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,  че  за  Д.А.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Б.-***, съществува вземане по отношение на М.С.И. с ЕГН ********** ***»**, за сумата в размер на **/ лева,   за която сума е издадена Заповед № **. по ч.гр.д.№ **. по описа на РС-Малко Търново.

ОСЪЖДА  М.С.И. с ЕГН ********** ***»**, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Б.-***, сумата в размер на **/, представляващи съдебни разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                            Районен съдия :