Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                    11.06.2013 година                 град **

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и осми май                          две хиляди и тринадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                  Председател: Мария Москова        

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХ дело № 87  по описа за 2013 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.И.Н. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 23/22.04.2013г.  на Началника на РУП-**, с което за нарушение на  чл. 20 ал.1, ал.2 и чл.44 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, отнети са му 5 контролни точки на основание чл.4 ал.1 т.7 от Наредба Із 1959/07г. и 4 контролни точки на основание чл.4 ал.2 от Наредба Із 1959/07г.   Жалбоподателят Д.Н. излага доводи и подробни съображения както за допуснати съществени процесуални нарушения,  така и за неправилност и незаконосъобразност на постановлението, поради което моли постановлението да бъде отменено.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна РУП-** не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

         На 15.04.2013г. св. Т.Н. –мл.автоконтрольор при РУП-** получил сигнал за ПТП по пътя от град ** за село С** и посетил местопроизшествието. След извършения оглед на местопроизшествието, св.Н. съставил в сградата на РУП-** на жалбоподателят  Д.И.Н. Акт за установяване на административно нарушение № 23 от 15.04.2013 година, за това, че на „15.04.2013г. около 13.40 часа по пътя за село С**  управлява джип „**, собственост на Регионална дирекция „Гранична полиция”, като  по време на разминаване с товарен автомобил „Прага” с рег.№ **,  е предприел спасителна маневра в лявата лента за движение за да избегне челен удар, и се удрят в лявата лента срещу посоката на движението”, и квалифицирал деянието  като нарушение по чл.44 ал.2от ЗДвП. Препис от така съставения акт е бил връчен лично срещу подпис на жалбоподателят Д.Н., който се е възползвал от правото си на възражение и е подал такова пред АНО с вх.№ М-50/17.04.2013г.   Въз основа на така съставения АУАН,  е издадено обжалваното наказателно постановление, в което АНО е описал  нарушението по следния начин  – „ На 15.04.2013г. около 13.40 часа от разклон път ІІ-99 посока село С** на около 400 метра след разклона  за местността „Селище” и на около 3км. преди село С** управлява джип „**, като при възникване на непосредствена опасност за безопасно извършване на предстояща маневра /разминаване/ с насрещно движещ се товарен автомобил „Прага” с рег.№ **  не изпълнява задълженията си по чл.20 от ЗДвП /да контролира непрекъснато МПС, което управлява и при необходимост да намали скоростта или да спре за да предотврати настъпване на ПТП/ и допуска ПТП с неправилно движещия се насрещно по платното за движение „Прага” с рег.№ **” и квалифицира деянието като нарушение  на чл.20 ал.1, ал.2 и чл.44 ал.2 от ЗДвП, като наложил на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер от 100 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, отнел  му 5 контролни точки на основание чл.4 ал.1 т.7 от Наредба Із 1959/07г. и 4 контролни точки на основание чл.4 ал.2 от Наредба Із 1959/07г.

    Според съда в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В акта и в наказателното постановление липсва описание на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП с посочване на конкретните обстоятелствата, при които е извършено. В атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят като водач на пътно превозно средство не изпълнява задълженията си по чл.20 от ЗДвП и допуска ПТП, като съдът намира че така описано не изяснява фактическата обстановка по делото и самото административно нарушение. В обстоятелствената част на същото не е посочено кои точно обстоятелствата са били взети предвид, а именно каква е била скоростта на движение, с която се е движел жалбоподателя, с каква скорост е следвало да се движи, какви са били атмосферните условия, релеф, видимостта, интензивност на движение в конкретния случай, а е цитиран текста на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на джипа,  не е установена несъобразената скорост, механизма на самото съприкосновение на джипа с другия автомобил и дали водачът е имал възможност на реагира. След като тези фактически положения не са установени по делото не може да се приеме за безспорно установено описаното в обжалваното наказателно постановление. Използването на общата формулировка на закона визирана в разпоредбата му не е основание да се приеме наличието на административно нарушение, тъй като такова е налице само при виновно поведение на даденото лице. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна посочено е, че с деянието си жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, но не е конкретизирано коя от всичките хипотези на този текст от закона е нарушена – още едно основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който на практика не може да разбере в какво точно се обвинява. Въз основа на това не може да се формира и административно-наказателната отговорност по чл.179 от ЗДвП в нейната пълнота и яснота. Обобщено казано, налице са противоречия между констатираното от административно-наказващия орган, описаното в последствие, подвеждането под дадените правни норми и налагането на съответното наказание, с което е допуснато  нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно постановление.  

Видно от изложеното е, че в наказателното постановление липсват, както бе споменато по-горе пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Или иначе казано същото не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Начинът, по който е описано нарушението прави невъзможно установяването как същото точно е извършено, за което съдът да направи своята обоснована и несъмнена преценка, че действително така описаното нарушение съставлява такова по смисъла на закона. Изобщо не е установена, в нейната пълнота, фактическата обстановка по делото. Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване на нарушението. Липсата на конкретизация, създава за съда на практика невъзможност да прецени извършеното нарушение.

Видно от представените по делото АУАН и НП описаното нарушение в НП не съответства на описаното нарушение н АУАН, като налице са и разминавания в квалификацията на деянието, като за първи път в атакуваното НП е въведена квалификация на нарушение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От друга страна въвеждането на различна правна квалификация на деянието за първи път в НП  от тази в АУАН отнема на нарушителя правото да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен и това накърнява сериозно правото му на защита, а правото на защита е основен принцип в наказателния процес и нарушаването му води до незаконосъобразност на всички действия извършени от административния орган.     

         Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.          

         Воден от горните мотиви, съдът

 

     

                                               Р Е Ш И  :

 

        ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 23/22.04.2013г., издадено от Началника на РУП-гр.**, с което на  Д.И.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.20 ал.1 и  ал.2  и чл.44 ал.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП / на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, отнети са му 5 контролни точки на основание чл.4 ал.1 т.7 от Наредба Із 1959/07г. и 4 контролни точки на основание чл.4 ал.2 от Наредба Із 1959/07г.   

              Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      Районен съдия :