Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр. Малко Търново,                     13.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ МОСКОВА

при участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 85 по описа за 2011 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано  на основание чл.422 от ГПК по повод подадена искова молба в законоустановения срок от “ ЮИДП” ДП Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Малко Търново”  ЕИК 2016176540099 със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, ул.”Никола Вапцаров” № 8, правоприемник на  Държавно горско стопанство”Малко Търново”ДП- гр.Малко Търново, със законен представител инж.Стоян Георгиев Караджов-Директор, чрез пълномощник ю.к. Н** ** ** телефон: 0887 511 962,    против длъжника  П.П.В. ЕГН: ********** *** за приемане на установено, че по отношение на ответника съществува вземане на ищцовото дружество за сумата общо в размер  на  **.,  представляваща  както следва: обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 1месец в размер на **., дължимо на основание чл.221 ал.2 от Кодекса на труд от служителят и сумата в размер на **.,  представляваща стойността на неизносеното във срок униформено облекло, дължима от служителя на основание  чл.19 ал.3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите,нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и  учебно-опитните горски стопанства, за които суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, както и за разноските по него е била издадена Заповед № 33/27.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 67/ 2011г. по описа на РС-Малко Търново.

 В исковата молба се твърди, че ответникът е бил служител на ищцовото дружество, назначен  с трудов договор № **., като ответникът е бил назначен на длъжност „горски стражар” за неопределено време. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда със заповед №5/05.03.2010г. на директора на ДГС-Малко Търново поради наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ,  като заповедта е влязла в законна сила. Посочва се, че съгласно разпоредбата на  чл.19 ал.3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите,нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и  учебно-опитните горски стопанства, при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330 ал.1 и ал.2 от КТ облеклото не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване. Също така се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 1 месец, което в конкретния случай е в размер на 555.42 лева. Ангажира писмени доказателства. обстоятелства. Претендира разноските по настоящето дело.

Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба и предявения иск,  с разпореждане № 198 от закрито заседание на 08.08.2011г. е намерил същата за редовна и предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения едномесечен срок от връченото съобщение за депозирано от ответника възражение срещу издадената Заповед № 33/27.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 67/ 2011г. по описа на РС-Малко Търново, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен на 08.08.2011г. на ответника. По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор, не е взето становище, не са оспорени доказателствата, приложени към исковата молба, не са ангажирани доказателства.В съдебно заседание ответника признава исковете по основание и размер, като посочва, че е готов да сключи извънсъдебно споразумение с ищеца като погаси задължението си на разсрочено плащане в тримесечен срок, ако ищецът се откаже от исковата си претенция за заплащане на направените от него разноски по образуваните дела.. С оглед на направеното от ответника изявление, ищецът чрез процесуалният си представител в съдебно заседание на основание чл.233 от ГПК  прави частичен отказ от претенцията си да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение по гр.д.85/2011г. и ч.гр.д.№ **.  в размер общо на 200 лева, като запазва претенцията си досежно заплатените от него държавни такси общо в размер на 50.00 лева.  Моли съда да постанови решение по чл. 237 от ГПК, предвид направеното признание от ответника, като се уважи предявеният установителен иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен  е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

 В съдебно заседание ответникът е признал предявеният против него иск за приемане на  установено, че по отношение на него за  ищцовото дружество  съществува вземането за сумата в размер  на  **..,  представляваща  обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 1месец, дължимо на основание чл.221 ал.2 от Кодекса на труд от служителят и сумата в размер на **.,  представляваща стойността на неизносеното във срок униформено облекло, дължима от служителя на основание  чл.19 ал.3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите,нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и  учебно-опитните горски стопанства, за които суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, е била издадена Заповед № 33/27.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 67/ 2011г. по описа на РС-Малко Търново.

Ищецът, чрез процесуалния си представител,  се е отказал от претенцията си да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение по гр.д.85/2011г. и ч.гр.д.№ **.  в размер общо на 200 лева, като поддържа претенцията си досежно заплатените от него държавни такси общо в размер на 50.00 лева. Направил е искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай  са налице предпоставките на чл.237 ал.1 от ГПК , като са спазени изискванията на чл.237  ал.3  от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за основателен и доказан и следва да бъде уважен съобразно признанието.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

С оглед на направения отказ от ищцовото дружество досежно присъждане на направените по делото разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение по гр.д.85/2011г. и ч.гр.д.№ **.  в размер общо на 200 лева, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК , съдът намира, че следва да възложи в тежест на ответника направените по настоящето дело от ищеца разноски в размер на 25.00 лева,  представляващи  допълнителна държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че  по отношение на ответника П.П.В. ЕГН: ********** *** съществува вземане на “ЮИДП” ДП Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Малко Търново”  ЕИК 2016176540099 със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, ул.”Никола Вапцаров” № 8 със законен представител инж.Стоян Георгиев Караджов-Директор за сумата в размер  на  **., представляваща  обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 1месец в размер на дължимо на основание чл.221 ал.2 от Кодекса на труд от служителят и сумата в размер на **.,  представляваща стойността на неизносеното във срок униформено облекло, дължима от служителя на основание  чл.19 ал.3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите,нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и  учебно-опитните горски стопанства, за които суми, е била издадена Заповед № 33/27.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 67/ 2011г. по описа на РС-Малко Търново.

 ОСЪЖДА П.П.В. ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на “ЮИДП” ДП Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Малко Търново”  ЕИК 201617654009 със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, ул.”Никола Вапцаров” № 8, направените по делото разноски  в размер на 25.00 лева.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

След влизане на решението в законна сила, препис от същото служебно да се предостави на съдията-докладчик  по ч.гр.д.№ **. по описа на РС-Малко Търново.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: