Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                             гр. **,                     13.10.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ МОСКОВА

при участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 79 по описа за 2011 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Образувано е по повод подадена искова молба с вх.№ 594/13.07.2011г. на основание чл.415 вр.чл.414 от ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – град Бургас , кв. “Победа”, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, ет. 4, телефон 056/871445, факс: 056/842979, със законен представител Ганчо Йовчев Тенев, с адрес гр. Бургас, ж.к. “Меден Рудник”, бл. 407, вх. “Г”, телефон 056/871440, факс 056/847929, чрез  пълномощника Десислава Бонева Златева, тел. 056/871445, факс 056/842979  против длъжника Община **, ЕИК  000057086, с  адрес на управление:  гр.**, ул. “**, със  законен представител Иван Желязков Иванов за приемане на установено, че по отношение на ответника съществува вземане на ищцовото дружество за сумата в размер 317.39 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури от 08.04.2009г. до 06.04.2011г. за обект с абонатен номер 967627, собственост на община **, с административен адрес: гр.**, бл.10 вх.2 ет.1 ап.среден, за която сума  е била издадена Заповед № 23/02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 43/ 2011г. по описа на РС-**.

          В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на „В и К” ЕАД-Бургас, потребител на услугите на ищцовото дружество и собственик на процесното жилище. Съгласно чл.6 ал.2 вр. чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите , ответникът е бил длъжен да заплати задълженията си в 30-дневен срок от датата на издаването на фактурата. Твърди, че въпреки многократните покани, ответникът не е изпълнил задължението си. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски по настоящето дело.

         Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба и предявения иск,  с разпореждане № 183 от закрито заседание на 14.07.2011г. е намерил същата за редовна и предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения едномесечен срок от връченото съобщение за депозирано от ответника възражение срещу издадената Заповед № 23/02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 43/ 2011г. по описа на РС-**, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

         От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен на 14.07.2011г. на ответника.

         По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника -Община **, е постъпил писмен отговор с вх.№ 689/15.08.2011г., с който практически признава  иска  като основателен и прилага писмени документи за изпълнено на 22.07.2011г. към ищцовото дружество задължение – заплатена главница в размер на 317.39 лева.  Заявява, че по отношение на останалата част от исковата претенция – заплащането на разноските по делото, страните са в процес на преговори с цел постигане на споразумение. Ангажира писмени доказателства.

По така депозираният отговор ищцовото дружество с нарочна молба с вх.№ **.направило е искане да се даде ход на делото в негово отсъствие,като заявява, че поддържа исковата молба с оглед на това, че заплащането на  главница в размер на 317.39 лева е извършено едва на 22.07.2011г., т.е. след подаване на заявлението и след изтичане на срока за доброволно изпълнение на издадената заповед, а с оглед на направеното признание от ответника досежно основателността на ищцовата претенция чрез частично изпълнение на издадената заповед /заплатена главница / на основание чл.237 от ГПК е направило искане съдът да се произнесе с решение с оглед признанието на иска. С допълнителна молба с вх.№ 77317.09.2011г. обаче заявява, че поддържа частично претенцията за заплащане на главница до размера на 150.00, като твърди, че ответника е направил само частично заплащане в размер на 167.15 лева.

         В с.з. за ответника, редовно призован, не се явява процесуален представител.

         Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.415от ГПК за приемане на установено, че към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 43/2011г. - 02.06.2011г., по отношение на ответника съществува вземане на ищцовото дружество за сумата в размер 317.39 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури от 08.04.2009г. до 06.04.2011г. за обект с абонатен номер 967627, собственост на община **, с административен адрес: в гр.**, бл.10 вх.2 ет.1 ап.среден, за която сума е била издадена Заповед № 23/02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 43/ 2011г. по описа на РС-**. Срещу изпълнението на така издадената заповед община ** е депозирала възражение с вх.№499/15.06.2011г., че не дължи изпълнение.

         След размяната на съдебните книжа, ответната община не е оспорила представените от ищцовото дружество писмени документи – фактури за процесния период с № 0101694640; № 0025257869; 0101660284; № 0101626479; № 0025003536, № 0101588493; № 0024779868; № 0024489971; № 0023948584; № 0023817382; № 0023562076; №0023434234; №0023305036; № 0023201108; № 0023051091; № 0022920668; № 0022783546; № 0022379151 за сумата общо в размер на 317.39 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури от 08.04.2009г. до 06.04.2011г. за обект с абонатен номер 967627, собственост на община **, с административен адрес: в гр.**, бл.10 вх.2 ет.1 ап.среден. Посочените фактури съдържат всички необходими реквизити съгласно ЗС, поради което представляват годни писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. С оглед на така установените факти, съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение на издадената заповед и едва в хода на настоящето производство, а именно - на 22.07.2011г. община ** е извършила плащане на процесната сума, което се установява от приетите по делото писмени доказателства разписка и фискален бон № 36266870/22.07.2011г. за платена  от община ** на ищцовото дружество сума в размер на 317.19 лева. Посочените разписка и фискален бон съдържат всички необходими реквизити съгласно ЗС, поради което представляват годни писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

         С така извършеното плащане ответникът община ** практически признава основателността на предявения установителен иск, а именно, че към датата на предявяването на заявлението по ч.гр.д. 43/2011г., а именно -02.06.2011г. по отношение на община ** е съществувало вземане на ищцовото дружество за сумата в размер на 317. 39 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури от 08.04.2009г. до 06.04.2011г. за обект с абонатен номер 967627, собственост на община **, с административен адрес: в гр.**, бл.10 вх.2 ет.1 ап.среден.

         Представеният от ищцовото дружество с допълнителната молба с вх.№ **. документ, озаглавен „счетоводна справка”, съдът не кредитира, тъй като документът не съдържа предвидените в закона реквизити за счетоводна справка , поради което не съставлява годно писмено доказателство.

Заплащайки сумата в размер на 317.39 лева община ** е изпълнила  частично Заповед № 23/02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 43/ 2011г. по описа на РС-**, но след изтичането на срока за доброволно изпълнение.  Издадената заповед в частта й за присъдените разноски по ч.гр.д. № 43/2011г. не подлежи на разглеждане в настоящето производство и  не е предмет на настоящето дело. Влизането в сила на издадената заповед в частта за присъдените разноски е в зависимост от изхода на настоящето дело, т.е. от влизането в сила на постановеното по настоящето дело решение, ако съдът е уважил предявеният в настоящето производство установителен иск като основателен, то като законна последица ще влезе в сила и издадената заповед по ч.гр.д.№ 43/2011г.  Частичното изпълнение от община ** на издадената заповед, но извършено след срока за доброволно изпълнение, е от значение само за последващото процесуално действие по ч.гр.д.№43/2011г. , а именно – за издаването на изпълнителен лист  за присъдените по ч.гр.д.№43/2011г. разноски, но не и за основателността на предявения от ищцовото дружество установителен иск – предмет на настоящето производство.

         Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

         Съдът намира, че в конкретния случай  са налице предпоставките на чл.237 ал.1 от ГПК , като са спазени изискванията на чл.237  ал.3  от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният установителен иск, за основателен и доказан и следва да бъде уважен съобразно признанието.

         Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

         Тъй като в настоящия случай община ** е изпълнила задължението си  да заплати на ищцовото дружество претендираната сума в размер на 317.39 лева, но след дататата  на подаване на заявлението, и то едва в хода на настоящето производство, и с това си поведение  е станала причина за завеждане на настоящето дело, независимо, че е признала иска, то на основание чл.78 ал.2 от ГПК направените от ищцовото дружество разноските по настоящето дело в размер на 125.00 лева следва да се възложат върху нея.

         Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че  по отношение на ответника Община **, ЕИК  000057086, с  адрес на управление:  гр.**, ул. “**, със  законен представител Иван Желязков Иванов, към 02.06.2011г. съществува вземане на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – град Бургас , кв. “Победа”, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, ет. 4, телефон 056/871445, факс: 056/842979, със законен представител Ганчо Йовчев Тенев, , за сумата  общо в размер 317.39 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури от 08.04.2009г. до 06.04.2011г. за обект с абонатен номер 967627, собственост на община **, с административен адрес: гр.**, бл.10 вх.2 ет.1 ап.среден, за която сума  е била издадена Заповед № 23/02.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 43/ 2011г. по описа на РС-**.

         ОСЪЖДА Община **, ЕИК  000057086, с  адрес на управление:  гр.**, ул. “**, със  законен представител Иван Желязков Иванов, ДА ЗАПЛАТИ  на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – град Бургас , кв. “Победа”, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, ет. 4, телефон 056/871445, факс: 056/842979, със законен представител Ганчо Йовчев Тенев, с адрес гр. Бургас, ж.к. “Меден Рудник”, бл. 407, вх. “Г” сумата в размер на 125.00 /сто двадесет и пет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

След влизане на решението в законна сила, препис от същото служебно да се предостави на съдията-докладчик  по ч.гр.д.№ 43/2011г. по описа на РС-**.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: