Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.М.Търново, 21.03.2011г.

 

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на седми март  през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                                    Председател: Мария Москова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 79 по описа за 2010 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК от Държавно горско стопанство «Малко Търново», ЕИК 102004048, със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, област Бургаска, ул.»Никола Вапцаров» №8, представлявано от инж.****– директор, против  Ж.П.Ш. с ЕГН **********,***, за приемане на установено, че по отношение на ответника съществува вземане на ищцовото дружество за сумата в размер 511.59 лева, представляваща стойността на облеклото за срока на доизносване и сумата  от 523.68 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец, общо в размер на 1035.27 лева, дължими от ответника съгласно Заповед № ***. на директора на ДГС на основание чл.221 ал.2 от КТ и чл.19 ал.3  от Наредба № ***. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитни горски стопанства, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е била издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 68/ 2010г. по описа на РС-Малко Търново.

 В исковата молба се твърди, че на ***. между страните възникнало трудово правоотношение, като ответникът приел да изпълнява в ищцовото дружество длъжността „***”, по-късно преименувана на „***”. Твърди се, че  трудовото правоотношение между страните било прекратено с влязла в сила Заповед № ***. на директора на ДГС на  основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради наложено  на ответника със Заповед ***. на директора на ДГС  наказание дисциплинарно уволнение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ. Твърди се, че съгласно  същата заповед ответникът дължи на ищеца сумата от 511.59 лева, представляваща стойността на облеклото за срока на доизносване, което ответникът бил получил или му било заплатено такова през периода на съществуващото правоотношение между страните на основание чл.19 ал.3  от Наредба № ***. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитни горски стопанства, както и сумата от 523.68 лева , представляваща дължимо от ответника на основание чл.221 ал.2 от КТ обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец.  Ангажира писмени доказателства. Претендира и съдебните разноски по настоящето дело.

Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба и предявения иск,  с разпореждане № 211 от закрито заседание на 22.12.2010г. е намерил същата за редовна и предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения едномесечен срок от връченото съобщение за депозирано от ответника възражение срещу издадената Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 68/ 2010г. по описа на РС-Малко Търново, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен на 27.12.2010г. на ответника.

По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор с вх.№ ***. Изразява становище, че предявеният от ДГС Малко Търново иск е недопустим, а по същество – неоснователен. Признава, че уволнителната заповед № ***., от която обосновава вземането си ищеца, е влязла в сила, като твърди обаче, че с влязло в сила решение по  гр.д. № 30/2010г. в РС-Малко Търново, същата  е била потвърдена. Излага, че във връзка в цитираните в уволнителната заповед нарушения  от директора на ДГС е бил подаден  сигнал в РУП-Малко Търново, въз основа на който е било образувано ПД №***.  и че се е снабдил с удостоверение № ***., издадено от РП-Малко Търново, че срещу него не е образувано наказателно производство по подадения от ДГС сигнал. Счита,  че  са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 30/2010г. на основание чл.303 ал.1 т.1 и в срока по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че е депозирал такова искане в РС-Малко Търново и с оглед на образуваното производство по чл.303 ал.1 от ГПК прави искане за спиране на настоящето дело до влизане в сила на краен съдебен акт  по това производство. Така също счита, че предявеният в настоящето производство иск по чл.422 от ГПК е неоснователен, като и оспорва по размер предявената претенция за сумата от 511.59, представляваща стойността на облеклото за срока на доизносване. Противопоставя се да бъдат приети като писмени документи представените от ищеца документ с ръкописен надпис „Държавно лесничейство М.Т-Во Ж.Ш.”,представен в два екземпляра, касаещ периода 2007-2009г.; „Ведомост за получено униформено облекло от август 2000-ноември 2008г.” и „Картон за отчитане на полученото, износеното и изписаното униформено облекло за период 2000-2001г.” Ангажира писмени доказателства.

С оглед на направеното твърдение за наличие на производство по чл.303 ал.1 т.1 от КТ по гр.д.№ 30/2010 по описа на съда и направено искане за спиране на настоящето дело, съдът служебно с разпореждане № 18/28.01.2011г. е изискал справка за движението на гр.д.№ 30/2010 по описа на съда. Като е констатирал, че  предявените от Ш. ***/2010г. искове са били с правното основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3, вр.чл.225 ал.1 от КТ, че с  влязло в законна сила определение на съда от открито заседание на 03.08.2010г. производството по гр.д.№ 30/2010г. е било прекратено на основание чл.238 ал.2 пр.1 от ГПК, както и че депозираната  по  трудовото дело молба от ответника с вх.№ ***. за отмяна на влязъл в сила акт е била оставена без движение от съдията-докладчик на основание чл.306 ал.1 от ГПК до отстраняване на допуснатите нередовности, съдът  с определение №2/02.02.2011г. от закрито с.з. съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството като неоснователно.

В с.з. ищцовото дружество редовно призовано,  се представлява от законния си представител – *** – директор, който чрез ю.к. Н.Андонова поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и чрез адв.Крайчев оспорва исковите претенции като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и от трудов договор № 004/***. се установи, че  на ***. между страните възникнало безсрочно трудово правоотношение, като  ответникът приел да изпълнява в ищцовото дружество длъжността „***”.  С допълнително споразумение № ***. ответникът бил преназначен от длъжността ”***” на длъжността „***” считано от ***. Не се спори между страните,  че  трудовото правоотношение между страните било прекратено с Заповед № ***. на директора на ДГС на  основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради наложено  на ответника със Заповед ***. на директора на ДГС  наказание дисциплинарно уволнение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ. Със  същата заповед ищцовото дружество е предявило вземанията си към ответника  за заплащане на  сумата от 511.59 лева, представляваща стойността на облеклото за срока на доизносване,   получено от ответника или заплатено му такова, дължима  на основание чл.19 ал.3  от Наредба № ***. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитни горски стопанства, както и сумата от 523.68 лева , представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец, дължима  на основание чл.221 ал.2 от КТ. Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установи, че със заповед ***. на директора на ДГС  на ответника е било наложено наказание дисциплинарно уволнение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, както и че уволнителната заповед ***. на директора на ДГС е влязла в  законна сила.

От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установи, че брутното трудово възнаграждение на ответника за месец февруали 2010г. е в размер на 523.68 лева, а стойността на полученото от ответника униформено облекло  за срока на доизносване към 05.03.2010г. е в размер на 487.25 лева.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на  основание чл.221 ал.2 от КТ, при  при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение, като при безсрочно трудово правоотношение, то е в размер на срока на предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл.326 ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни. Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетението се дължи само за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, тъй като разпоредбата на чл.221 ал.4 вр. ал.2 предложение второ от КТ се прилага само за срочните трудови правоотношени, а настоящия случай не е такъв. С оглед на  изложеното, настоящият състав приема, че претенцията на ДГС към ответника Ш. за сумата в размер на 523.68 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец на основание чл.221 ал.2 от КТ,  е основателна  и доказана по размер, и като такава следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.3  от Наредба № ***. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитни горски стопанства при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330 ал.1 и 2 от КТ облеклото не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване. Ето защо настоящият състав приема, че и претенцията за заплащане на стойността на полученото от ответника униформено облекло за срока на доизносване  е основателна и доказана в размер, посочен от ССЕ - 487.25 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да запрати на ищеца направените от последния разноски по делото в размер  общо на 245 лева, от които 120 лева възнаграждение за вещо лице, 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконскултско възнаграждение.

Мотивиран от горното , съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по отношение на Ж.П.Ш. с ЕГН **********,***, към датата на издаването на Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 68/ 2010г. по описа на РС-Малко Търново, съществува вземане на  Държавно горско стопанство «Малко Търново», ЕИК 102004048, със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, област Бургаска, ул.»Никола Вапцаров» №8, представлявано от инж.****– директор, за сумата  от 523.68 лева /петстотин двадесет и три лева и 68 стотинки/ , представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец на основание чл.221 ал.2 от КТ и за сумата в размер 487.25 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и 25 стотинки/, представляваща стойността на облеклото за срока на доизносване на основание чл.19 ал.3  от Наредба № ***. за униформеното облекло на работещите в държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитни горски стопанства, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.19 ал.3 от Наредба № 1/2007г. за размера над 487.25 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ж.П.Ш. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на Държавно горско стопанство «Малко Търново», ЕИК 102004048, със седалище и адрес на управление: гр.Малко Търново, област Бургаска, ул.»Никола Вапцаров» №8, представлявано от инж.****– директор, сумата общо в размер на 245.00 /двеста четиридесет и пет/ лева , представляваща разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 и 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                Районен съдия :