Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 01.07.2015 г. град М.Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На  двадесет и пети  юни                                                           2015г.                            

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Д.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №76 по описа за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на **/, украински гражданин,роден на ***г„ притежаващ паспорт № ** , с адрес: Република **, със съдебен адрес:***,  против наказателно постановление № **. на  Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 233, ал. 3 от Закона за митниците , на основание чл.233,ал.3вр.с ал.1 от ЗМ  е наложена глоба в размер на 9750 лева /девет хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща 150% от митническата стойност на стоката, и на основание чл.233 ал.4 от ЗМ са отнети в полза на държавата предмета на престъплението.

          Жалбоподателят редовно призован  не се явява лично.

Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП ,алтернативно за намаляване размера на глобата.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен акт № 565 от 06.11.2014г.,съставен от М.Г.В. - старши митнически инспектор при Митница Бургас, за това ,че при  извършена проверка на 06.11.2014г. около 16,40 часа, на МП „Малко Търново”, на трасе „Вход”, пристигнал пътуващ от Република Турция за Република ** ** След приключване на паспортния контрол митническият служител ** - отговорник на смяна попитал шофьора и пътуващите в превозното средство пътници на разбираем за тях език, дали имат нещо за деклариране пред митническите органи - стоки с търговски характер, валута и валутни ценности. След като получил отрицателни отговори, селектирал микробуса за извършване на щателна митническа проверка в халето за ЩМП на пункта. В хода на проверката, извършена съвместно с митническите служители ** служител ММГ- ЦМУ, в пътническия салон на микробуса, зад последната задна седалка, в изработен във вид на легло тайник, били открити укрити 2 /два/ чувала. След отваряне на чувалите служителите установили, че единият съдържа 250 броя /двеста и петдесет броя/ дамски трикотажни панталони, а другият - 400 броя /четиристотин броя/ дамски памучни пижами, недекларирани по установения ред.На въпроса чия е стоката шофьорът **/ отговорил, че я превозва за свой приятел.Същото заявява и в снетите писмени обяснения.

Съставен е протокол за извършена митническа проверка № **.

Стоката - предмет на нарушение е иззета с разписка за задържане №0003717/06.11.2014 год.

Митническата стойност на стоката - предмет на нарушение е в размер на 6500 лева /шест хиляди и петстотин лева/', определена на основание чл.31 от МК, съгласно становище от Комисия по Заповед № ЗН-403/02.07.2013г. на Началника на Митница Бургас.

        Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 233, ал. 3  от ЗМ. Актът е подписан без възражения.

        Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон. Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от показанията на св.В.,акта е преведен на жалбоподателя лично от началник смяната на митницата. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

 

Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 233, ал. 3  от ЗМ . Изпълнителното деяние по чл.233, ал.1 от ЗМ - „митническа контрабанда” се изразява в превозване на стока през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Недекларираната стока - 250 броя дамски трикотажни панталони и 400 броя дамски памучни пижами не е предназначена за лични и семейни нужди. Същата е с търговски характер /по аргумент за противното от чл.1, параграф 6 от Регламент № 2454/93 на Комисията, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент №2913/92, установяващ Митническия Кодекс на Общността/ и подлежи на деклариране в съответствие с чл. 68 от ЗМ и чл. 62 от Регламент №2913/92г., във връзка с Дял VII от Регламент № 2454/93г., във връзка с Наредба № Н-17 от 13.12.2006г. за прилагане на разпоредбите на Приложение№37 и Приложение №38 от Регламент №2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез ЕАД.

Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св. В..

Съдът не дава вяра на показанията на св.П**, която заявява,че стоката била нейна. Това е една защитна реакция с която се цели да се оневини жалбоподателя.Поради което и съдът не кредитира нейните показания.

**/ не е изпълнил своето задължение да декларира по установения ред пред митническите органи превозваната от него стока. Същият е бил наясно с действащите законови разпоредби. На митнически пункт „Малко Търново” има указателни табели, на които на шест езика е указано, че пътниците са длъжни да декларират превозваните от тях стоки с търговски характер. **/ е извършил предварителна подготовка с цел стоката да не бъде открита от митническите служители, като я е укрил в изработен във вид на легло тайник зад последната задна седалка в пътническия салон на микробуса.

 

От фактическата обстановка и начина на действие, описани в обстоятелствената част на акта и постановлението се установява, че **/ е превозил на 06.11.2014г. през държавната граница - МП „Малко Търново” описаната по-горе стока без знанието и разрешението на митническите органи.

Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

         Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО  е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **.  на  Началник на Митница Бургас, с което на **/, украински гражданин,роден на ***г„ притежаващ паспорт № ** , с адрес: Република **, със съдебен адрес:***,   за нарушение на чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 233, ал. 3 от Закона за митниците , на основание чл.233,ал.3вр.с ал.1 от ЗМ  е наложена глоба в размер на 9750 лева /девет хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща 150% от митническата стойност на стоката, и на основание чл.233 ал.4 от ЗМ са отнети в полза на държавата предмета на престъплението.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: