Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                               гр. Малко Търново,           30.04.2013 г.

 

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд                                    наказателен състав

в публично съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                          Председател : Мария Москова

 

при участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията Москова НАХД № 75 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Е.В. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №11/25.03.2013г. на Началника на РУП-Малко Търново, с което за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание чл.4т.23 от Наредба Із-1959/07г. 

         В жалбата си В. излага фактическа обстановка,  различна от описаната в НП като твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение. В съдебно заседание чрез своите процесуални представители -адв.Калчев и адв.Гочев,  поддържа твърдението си за невярност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, като излага доводи както за допуснати съществени процесуални нарушения  така и за неправилност и незаконосъобразност на постановлението, поради което моли постановлението да бъде отменено.

Ответната страна – РУП – Малко Търново, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по процесния случай.

         След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

         От фактическа страна се установява се, че на 17.03.2013г. св.Т.Н.Т. и св.А. А** В. *** извършвали контролираща дейност по спазване правилата на ЗДвП. Св.Т. и св.В. били спрели служебния автомобил встрани от кръстовището на ул.”Цар Борис”  и Младежкия дом в град Малко Търново, самите те били застанали на платното в близост до служебния им автомобил и всеки един от тях поотделно спирал и  проверявал самостоятелно преминаващите по ул.”Цар Борис” автомобили. На същата дата жалбоподателят управлявал личния си автомобил ”Опел Корса” с държ.№ А 1491 КР в град Малко Търново, като около 16.00 часа преминал по ул.”Цар Борис” покрай полицейския патрул, спрял автомобила си в близост до  патрула и влезнал в находящия се наблизо хранителен магазин. На излизане от магазина жалбоподателят бил извикан от  св. Т.Н.Т. , който му съставил АУАН  № 11/17.03.2013г., в който актосъставителят Т. приел, че  жалбоподателят В. в 16.10 часа на 17.03.2013г. нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП, което нарушение се изразявало в неизползване на обезопасителни колани при управление на личното му МПС л.а.”Опел Корса” с държ.№ А 1491 КР по ул.”Цар Борис” в град Малко Търново. След като съставил АУАН, св.Т. повикал св.В., който в този момент съставял друг АУАН на друг водач, да се подпише като свидетел на нарушението, след което връчил препис от акта на жалбоподателят.  Въз основа на така съставения АУАН било  издадено атакуваното НП  № 11/25.03.2013г., с което АНО на осн. чл.183  ал.4  т.7 от ЗДвП е наложил глоба на жалбоподателя в размер на 50.00лв. за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и му отнел 8 контролни точки на основание чл.4т.23 от Наредба Із-1959/07г. Наказателното постановление било връчено на В. на 25.03.2013г., а на 27.03.2013г. последният подал жалба против постановлението чрез Началника на РУП-Малко Търново до Районен съд – Малко Търново, с която поискал отмяната му.

Възприетата от съда фактическа обстановка се извежда от събраните по делото в хода на съдебното следствие устни доказателства – обясненията на жалбоподателят и показанията на разпитаните св.Т. и св.В., като и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 11/17.03.2013г., НП №11/17.03.2013г., Жалба с вх.№645/27.03.2013г., Докладна записка от 16.03.2013г. на ПИ Т.Н.Т., Заповед № К-14095/14.12.2010г.  и Заповед № Із-1745/28.08.2012г.на Министъра на МВР, План с рег.№ **. за провеждане на специализирана полицейска акция на Началника на РУП-Малко Търново, Заповед № **. и  Писмо с рег.№ **. на Директора на ОД на МВР-Бургас.  

По делото не се събраха достатъчно гласни доказателства, които да потвърдят извършването на нарушението, описано в акта и постановлението и така фактическите констатации  от АУАН и НП да бъдат затвърдени пред настоящата инстанция и същите да я обвържат в преценката й. По делото са разпитани и двамата свидетели –св.Т. и св.В., участвали при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Показанията им обаче са изключително противоречиви и взаимноизключващи се, което разколебава достоверността им. Видно от показанията на свидетеля Т. жалбоподателят е бил спрян на ул.”Цар Бориса” в гр.Малко Търново и там лично той и в присъствието на св.В. му съставил АУАН след като констатирал две нарушения, от които едното посочено в акта. Другият свидетел обаче – В. заявява, че проверката е била извършена встрани от кръстовището на ул.”Цар Борис” до хранителния магазин срещу Младежкия дом. Безспорно е, че от тези показания не може да се направи безспорен извод за мястото на извършване на твърдяното нарушение, доколкото заявяват различни места. Освен това според актосъставителя свидетеля Т., същият съставил АУАН в присъствието на св.В., докато според свидетеля В. същият бил извикан от колегата си Т. само да подпише вече съставеният акт. В абсолютно противоречие със  свидетелските показания  по отношение на датата и времето обаче е нарочно съставената от св.Т. *** Докладна записка за резултатите от проведената специализирана полицейска акция/л.30/, съгласно която специализирана полицейска акция по спазване на ЗДвП е била проведена на 16.03.2013г. за времето от 10.00 до 14.00 часа,  и съгласно която  именно на тази посочена дата 16.03.2013г. е бил спрян и проверен жалбоподателят. От тази докладна записка може да се направи логичното предположение, че на 17.03.2013г. жалбоподателят е бил спрян за проверка и му е бил съставен АУАН без да е извършил  описаното в акта нарушение. Събраните в хода на съдебното следствието противоречиви свидетелски показания съдът счете за недостатъчни да потвърдят по един безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението и фактическите констатации така, както са отразени в съставения АУАН №11/17.03.2013г. и възпроизведени впоследствие в атакуваното наказателното постановление.

По силата на чл.14, ал.2 НПК във вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство фактическите констатации в АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила /вж. Постановление №10/73г. на Пленума на ВС/ и в тежест на административнонаказващият орган е да докаже обстоятелствата по установяване на извършеното нарушение. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В случая за съда е невъзможно да прецени извършено ли е нарушение и ако е така на коя дата, дали е извършено от жалбоподателя и къде е установено поради гореописаните противоречия в показанията на свидетелите относно мястото на извършване на нарушението и противоречията на свидетелските показания с писмените доказателства, а именно – с цитираната докладна записка. След внимателен анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства, а и след преценка на доказателствата събрани в  хода на съдебното следствие, според настоящия съдебен състав не се събраха достатъчно такива, които да обуславят по един категоричен и недвусмислен начин, че на въпросната дата, жалбоподателят В. е осъществил изпълнителното деяние на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, вменено му в последствие като административно нарушение със съставянето на АУАН и НП.  От изложеното до момента съдът не намира за безспорно доказано отразеното в АУАН и НП, а именно,  че на 17.03.2013г. в гр.Малко Търново жалбоподателят В. е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние представляващо нарушение по смисъла на чл.137а  ал.1 от ЗДвП. Следователно според съда това лице не може да бъде административно наказателно-отговорно по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗАНН и чл. 6 ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в АУАН и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно- наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение по един категоричен начин.  Съдът счита, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самото му съставяне, а напротив именно в тежест на административно- наказващия орган е с установените и предвидени в ЗАНН и НПК доказателствени средства да докаже отразеното в АУАН, както и факта на извършване на претендираното административно нарушение, а именно, че последното е извършено от лицето, срещу което са съставени АУАН и НП.  

         Водим от тези съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №11/25.03.2013г.  на Началника на РУП-Малко Търново, с което на В.Е.В. с ЕГН ********** ***,  на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00лв.  за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП  и са му отнети 8 контролни точки на основание чл.4т.23 от Наредба Із-1959/07г. 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд – гр.Бургас от уведомяване на страните, че е изготвено.

 

                                                                  

                                       Районен съдия :