Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ......

гр. Малко Търново, 04.11.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на четвърти  ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                            Председател: Пламен Дойков

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Дойков  гр.дело № 74/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове с правно основание  чл.150 вр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1  от СК.

            Ищецът С.М.О., ЕГН **********,*** в качеството й на законен представител на малолетния Д* Х.,*** твърди , че с ответника В.Й.Х.,*** са родители на детето.  Със Споразумение/спогодба/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново е постигната спогодба, според която В.Й.Х. се е задължил да заплаща на на малолетния Д* В* Х.,***, чрез неговата майка и законна представителка С.М.О., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 80.00лв., считано от 01.12.2012г. ведно със законната лихва за всяко просрочие до навършване на пълнолетие или други обстоятелства налагащи промяна. С исковата молба се твърди, че  Д* Х. вече е ученик в IV клас на СОУ „Васил Левски”.  След постановяване на съдебния акт за определяне на издръжката се били променили социално – икономическите  условия на живот в страната. Ищцата страна заявява , че значително са нараснали разходите за издръжка на детето и  счита, че съобразно реалностите, възрастта и нуждите на малолетния Х. към момента справедливият размер на издръжка, заплащана му от бащата занапред, би бил 140.00лв. месечно. Моли съда да постанови решение, с  което да да се измени размера на издръжката, определена с Споразумение/спогодба/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново, като В.Й.Х. бъде осъден да заплаща на Д* В* Х. , чрез неговата майка и законен представител С.М.О., вместо досега плащаната издръжка в размер на по 80.00лв., месечна издръжка занапред в размер на 140.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.09.2016г. В съдебно заседание ищцата твърди, че ответника работи на постоянен трудов договор на бензиностанция „В*” гр. Малко Търново. О. обяснява , че сама се грижи за детето , с времето са нараснали нуждите му от храна, дрехи , обувки учебни материали, които сама осигурявала. Освен присъдената издръжка от 80,00лева бащата не помагал в грижите за малолетния.

            Ответникът В.Й.Х. оспорва предявения иск. Навежда в своя защита, че имал три деца , освен общото с О. , а и към момента очаквал раждането на петото си дете. В момента работел на бензиностанция в гр. М* Т* и получавал месечно възнаграждение в размер около 490лева.  Живеел в наследствено жилище заедно с другите си деца и  болната си майка. Сочи, че дори имал неплатени задължения за местни данъци и такси относно имота. Към момента нямал възможност да заплаща по – голям размер на издръжката от 100лева, като всяка сума над този размер щяла да затрудни както него, така и останалите членове на домакинството му.   

            Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:

            От приложеното по делото незаверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № II - 554/10.05.2006г., Д* В** Х. е роден на ***г. , с родители С.М.О. и В.Й.Х.. Детето е било родено от съвместното съжителство между ищцата и ответника. 

Със Споразумение/спогодба/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново е било определено В.Й.Х.  да заплаща на Д* В* Х., чрез неговата майка и законна представителка С.М.О., месечна издръжка в размер на 80.00лв., считано от 01.12.2012г. ведно със законната лихва за всяко просрочие до навършване на пълнолетие или други обстоятелства налагащи промяна.

            През учебната 2016г./2017г. Д* В* Х.  е записан в IV клас на СУ „Васил Левски” гр. Малко Търново.

            От приложения по делото на основание чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад относно положението на детето Д* В* Х., се установява, че  малолетният  живее с майка си С.М.О. в апартамент на адрес: *** .  Жилището е обзаведено с необходимите за едно домакинство мебели и електроуреди за домакинството. Поддържа се добра хигиена и има условия за отглеждане на дете. Според становището на Дирекцията , за детето се полагат необходимите грижи, основните му потребности са задоволени в семейната среда на майката. Ищцата е осигурила подходящи условия за отглеждането на детето – същата работи на постоянен трудов договор , получава и месечни помощи за дете по ЗСПД . Детето подържа взаимоотношения с баща си . Становището на социалната служба е , че е в интерес на детето издръжката да бъде увеличена.

            По делото е установено , че бащата В.Й.Х. работи по трудов договор при „В* – 7“ АД гр. Бургас на длъжност обслужващ бензиностанция / газостанция в гр. Малко Търново. За месеците юли, август и септември 2016г. е получил нетно възнагравдение както следва : 485,63лева, 490,72лева и 553,72лева.

С.М.О. заема длъжноста санитар при „Медицински център – Малко Търново“ ЕООД . За периода м. април – м. август 2016г. същата е получавала месечно нетно възнаграждение 392.26лева.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи: 

            Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

            В.Й.Х.  е баща  на детето Д* В* Х. и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК му дължи издръжка. Същата се определя нуждите на този , който следва да я получи и възможностите на лицето, което следва да я даде.

            Според съдебната практика, двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.7 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето, с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на постигане  споразумението /спогодбата/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново, нуждите на детето са* е  на възраст от 10г.5м, като тази възраст предполага увеличен размер на средствата за облекло и обувки, хранителни продукти, ученически пособия и т.н. Явно е, че размерът на определената досега месечна издръжка от 80.00лв. е недостатъчен и не може да покрие ежедневните нужди на детето. 

            При определяне размера на издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142 ал.1 от СК/. Следва също така да се констатира и трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая, сумата от 80,00лева от предходния съдебен акт като издръжка на детето, е определена преди около четири години. Безспорно е , че са настъпили изменения в нуждите на детето, дължащи се на изменението на социално – икономическите условия в страната и на възрастта му. Тези фактори са увеличили нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие. Тези основания са достатъчни за изменение размера на издръжката , като те следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Според общата разпоредба на чл.142, ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016г.  размерът на минималната работна заплата  е 420.00лв., съгласно  ПМС№375/28.12.2015г., т.е тази една четвърт е в размер на 105лева. Що се касае до възраженията на ответника, свързани със завишения размер на претендираната издръжка, то следва да се има предвид  цитираната разпоредба на чл.143, ал.2 СК. Същият е работоспособен , има постоянен доход и имущество. Задълженията му към Община М. Търново не са относими към въпросите на настоящото производство.  От друга страна , ответникът се грижи и за други лица в домакинството си и би било несправедливо те да бъдат ощетени за сметка на издържаното лице. По делото се събраха доказателства за това, че и двамата родители работят и получават регулярен трудов доход. Задължението за издръжка е безусловно и следва ответникът, в изпълнение на задълженията си да издържа роденото си дете и да заплаща издръжка в размер на 115.00лв. месечно.  Тъй като майката се грижи непосредствено за детето, за нея остава задължението да осигури останалата част от месечната сума за издръжка. Исканията обаче за завишаване размера на издръжката до претендирания размер от 140.00лв. са неоснователни и  необосновани в частта за нуждата от присъждане на подобен завишен размер издръжка, а също с оглед възможностите на бащата и неговото здравословно състояние. Затова искът в в останалата част от 115.00лв. до пълния предявен  размер – 140.00лв. следва да бъда отхвърлен.

            По изложените съображения, съдът следва да измени размера на присъдената издръжка Споразумение/спогодба/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново, като осъди В.Х. да заплаща на Д* В* Х. *** , чрез неговата майка и законен представител , вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 80.00лв., занапред  месечна издръжка в размер на по 115.00лв., считано от датата на завеждането на исковата молба – 16.09.2016г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. В останалата част до пълния предявен размер от  140.00лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. 

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания, според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът В.Й.Х. следва да бъде осъден да заплати по сметката на РС Малко Търново сумата 50.40лева, съставляваща ДТ върху  присъденото увеличение на издръжката по Тарифа за ДТССГПК,  както и 5.00лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка. 

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

              ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с Споразумение/спогодба/ от 28.11.2012г. по гр.дело № 95/2012г. РС Малко Търново, вместо което ПОСТАНОВИ:

              ОСЪЖДА Войко йорданов христов ,  ЕГН:**********,***  ДА ЗАПЛАЩА на д** в** х** , ЕГН: **********,*** и настоящ адрес ***  , чрез неговата майка и законен представител С* М** О* , ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** , вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 80.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 115.00лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждането на исковата молба – 16.09.2016г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на възникване на задължението до датата на окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част от 115.00лв. до пълния предявен  размер – 140.00лв. като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА В.Й.Х. ,  ЕГН: **********, гр. Малко Търново , ж.к. „И*“ бл. № *, вх. *, ет. *, ап. *  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на МАЛКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 50,40лв./петдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща ДТ върху  присъденото увеличение по Тарифа за  ДТССГПК и сумата 5.00лв./пет лева/, в случай на  служебно  издаване на изпълнителен лист.

             ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            На основание чл. 315, ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаване на страните.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                           Районен съдия: