Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е   

 

град Малко Търново

16.12.2011 г.

 

Малкотърновският районен съд, наказателна  колегия, в ЗАКРИТО заседание на 16.12. две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: Мария Москова      

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията  Москова  НОХД № 72 по описа на Районен съд – Малко Търново за 2011 година, при осъществяване на подготвителни действия за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдията-докладчик установи следното:

Съдът намира, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване процесуалните права на подсъдимия.

На подсъдимия Д.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.235 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК .

Съдът намира, че прокурорът не е изпълнил задълженията си по чл.242 ал.2 от НПК – да провери дали разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения и ако констатира такива да укаже отстраняването им /или да ги отстрани сам/.

В хода на досъдебното производство против Д.С. е повдигнато обвинение и по отношение на него са провеждани следствени действия, без да бъде осигурено участие на защитник, а същевременно липсва изрично изявлението на обвиняемия, че не желае защитник.

Правото на защитник на обвиняемия е негово основно право в наказателния процес съгласно чл. 55, ал. 1 НПК. Осигуряването на реална възможност то да бъде упражнено действително и ефективно е един от аспектите на правото му на справедлив процес по чл. 6, т. 3 (с) от ЕКЗПЧОС (вж. решение по дело Артико срещу Италия,1980г.). С други думи, правото на защитник означава право на ефективно насочена към пълноценно постигане на предназначението си дейност на защитника. Изхождайки от тази принципна позиция, Върховният съд в Р. 1122-58-II е дефинирал задълженията на защитника с оглед на тяхната целесъобразност, като е посочил, че защитникът е длъжен да даде «необходимата» и «действителна» защита на обвиняемия.

Това положение е недвусмислено и последователно изведено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НПК с указанието, че, когато обвиняемият има защитник, той има право да участва с него във всички действия по разследването и в други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от правото си. В практически план следва, че, когато в досъдебното и съдебното производство обвиняемият участва в процесуални действия без защитник,  в протокола за съответното действие, за да се счита то за валидно извършено, е необходимо изрично да бъде вписано изявление на обвиняемия, че не държи на участието на защитник. При подобно нормативно разрешение не може да се поддържа тезата, че липсата на изразено желание на обвиняемия да участва със защитник, е достатъчно - вярно е тъкмо обратното: мълчанието на обвиняемия е недостатъчно, изисква се той да заяви, че не държи да участва в конкретното действие със защитник – само тогава компетентният орган в съответната фаза на наказателния процес няма да е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита. Вложената законодателна целесъобразност е ясна и изхожда от разбирането, че комплексното право на защита е единно и неделимо и отделните му елементи (в случая на правата на лична защита и на защитник) са взаимно обусловени.

 Изискването за бърз процес, не следва да става за сметка на накърняване правата на човека и основните свободи и по- специално на правото на защита.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва да прекрати съдебното производство по настоящото дело и да върне делото на РП –Малко Търново за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

 Водим от горното и на основание чл. 249 ал.1 , във връзка с чл. 248, ал.2 т.3 НПК, съдът

 

 

        Р А З П О Р Е Д И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 72/2011г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

УКАЗВА  на Районна прокуратура – Малко Търново да отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, посочено в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.

ВРЪЩА делото на РП – Малко Търново.

        

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протест в 7- дневен срок от получаване на съобщението пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                     Районен съдия: