Р Е Ш Е Н И Е

№ 

гр. Малко Търново, 10.11.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, втори граждански състав в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Дойков

                                                                                   

при секретаря К** М*** и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков гр. дело № 70 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 110 вр. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Ищцата М.Й.Я., ЕГН **********,*** чрез пълномощник адв. М.Г.,*** заявява с исковата си молба , че на 17.07.2017г. е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ** М****а , касаеща изпълнителен лист от 28.07.2011г. по ч.гр.д. № 76/2011г. на РС Малко Търново. По повод на съдебния документ било образувано изп. дело № **. Производството при съдебния изпълнител касае сумите 4792.15лева – главница по договор за паричен кредит PLUS – ******* , 5019.71лева мораторни лихви, обезщетения и др. – сбор от сумите по изпълнителния лист 3725.73лева надбавка, 1101.06лева мораторна лихва за периода 29.05.2009г. - 17.06.2011г. и 192.92лева разноски/, 100.00лева присъдени разноски в полза на „Б** *** П** Ф**“ Е**, както и сумата от 2848.01лева представляваща законна лихва върху главницата , начислена за периода 08.07.2011г. до 04.05.2017г., за които ищцата твърди, че са погасени по давност. Съображенията на Я., чрез адв. Г. са , че на основание чл. 110 от ЗЗД вр. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД може да се счита, че е изтекъл 5- годишния давностен период за реализиране по принудителен ред на вземането, като съдебният акт е влязъл в сила на 28.07.2011г., а изпълнителното дело е образувано на 21.04.2017г. Моли се за решение, с което да се постанови, че ищцата не дължи процесната сума поради изтекла погасителна давност. Счита, че това поражда правния й интерес от предявяване на настоящия иск.

В съдебно заседание, ищцата М.Й.Я., чрез пълномощник адв. Г., поддържа предявения иск. Излагат се съображения. Моли съда, предвид извършеното от ответниците признание на иска, да постанови решение, с което да уважи предявения иск поради признанието му. Счита за доказано, че към дата 28.07.2016г. вземането по посочения изпълнителен лист е погасено по давност , което се доказвало от събраните по делото писмени доказателства , неоспорени от ответната стрнана.  

Ответникът  „Б*П* П* Ф*” ЕАД, ЕИ****, със седалище и адрес на управление : гр. С*, ж.к. „М* 4“, Б* П* С* бл.**, чрез юрисконсулт Н* А** М* депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Пълномощникът на дружеството изразява становище, че предявеният иск е основателен, доказан и следва да се уважи. В отговорът се сочи, че в действителност е изтекла погасителната давност за събиране на вземането по ч.гр.д. № 76/2011г. на РС Малко Търново. Сочи се също, че изпълнителното производство при ЧСИ Т* М* е било прекратено незабавно след получаване на възражението на ищцата . По тези съображения представителят на дружеството смята, че съдебните разноски не следва да бъдат присъждани в тяхна тежест, поради факта, че не били дали повод за завеждане на производството. Отправя се покана за добровлно плащане на дълга от страна на Я. към дружеството. В съдебно заседание, ответникът  „Б* П* * Ф*” Е*, редовно призовани не се представлява.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим. Сезиран е съд според правилата  за  родова и  местна подсъдност.

            Искът по чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по същността си е отрицателен установителен иск. С въведеното искане да се признае за погасено по давност вземането ищецът твърди настъпване на обстоятелства , които изключват правото на ответника по принудителен ред да събере вземането си по посоченото заповедно производство. Това са факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

            С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното. На 08.07.2011г. срещу М.Й.Я., ЕГН **********,*** е била издадена заповед за изпълнение на парично задължние № 5 по описа на съда. На 28.07.2011г. е издаден изпълнителен лист, който касаел следните вземание на „Б*П* П* Ф*” Е*гр. С**- сумата от 4792.15лева главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS – ****, както надбавка представляваща печалба на кредитора за сумата от 3725.73лева , мораторна лихва за сумата от 1101.06лева за времето от 29.06.2009г. до 17.06.2011г. , ведно със законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски в размер на 192.92лева държавна такса и 100.00лева адвокатско възнаграждение. На 17.07.2017г. на ищцата М.Я. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №****** на ЧСИ Т** М**. В нея е отбелязано , че Я. следва да изплати сумите от 4792.15лева главница законна лихва в размер на 2848.01лева за периода 08.07.2011г. до 04.05.2017г. , 5019.71лева неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения/, 100.00лева присъдени разноски, 50.00лева присъдени разноски по изпълнителното дело, 1314.71лева такси по Тарифата към ЗЧСИ към дата 04.05.2017г. От представените писмени доказателства е установено, че изпълнителното дело е образувано на 21.04.2017г.   

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай ищецът твърди наличието именно на такъв факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност по отношение на вземането, представляващо задължение по изпълнителното дело. Съобразно установеното в чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, в случаите, когато вземането е установено с влязло в сила решение, срокът на новата давност е винаги пет години, считано от влизане на решението в сила.  Видно от събраните писмени доказателства ч.гр.д. № 76/2011г. на РС Малко Търново се е развило по реда на чл. 410 и сл. ГПК, като на 08.07.2011г. е издадена посочената заповед за изпълнение на парично задължение № 35, а в последствие на 28.07.2011г. е издаден и изпълнителния лист, т.е. на тази дата съдебно е потвърдено вземането на ответника по настоящото дело и се е сдобило със сила на пресъдено нещо. Правата си „Б** П** П** Ф**” Е** са реализирали на 21.04.2017г., когато е образувано изпълнителното производство при ЧСИ Т* М*. В настоящия случай още на 28.07.2016г. е била изтекла петгодишната погасителна давност за принудително събиране на вземането. Горните обстоятелства не са били оспорени от насрещната страна. Поради това, съдът счита, че предявеният от М.Й.Я. иск следва да бъде уважен изцяло, като се приеме, че  ищцата Я. не дължи спрямо „Б**П** П*** Ф***” Е**гр. С* сумата по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №  76/2011г. на РС Малко Търново, а именно сумите 4792.15лева – главница по договор за паричен кредит PLUS –****** , 5019.71лева мораторни лихви, обезщетения и др. – сбор от сумите по изпълнителния лист 3725.73лева надбавка, 1101.06лева мораторна лихва за периода 29.05.2009г. - 17.06.2011г. и 192.92лева разноски/, 100.00лева присъдени разноски в полза на „Б** П** П*** Ф**“ Е** както и сумата от 2848.01лева представляваща законна лихва върху главницата , начислена за периода 08.07.2011г. до 04.05.2017г., като погасени по давност. Недължими са и сумите по образуваното изпълнително дело - 50.00лева присъдени разноски по изпълнителното дело, 1314.71лева такси по Тарифата към ЗЧСИ към дата 04.05.2017г. Доколкото в петитума на исковата молба няма искане за такова произнасяне , а и прозводството по чл. 439, ал. 2 ГПК касае вземането по изпълнителния лист, следва само да се отбележи, че съобразно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника , освен при условията на  чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т.7 от ГПК.

            При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 510.39лева държавна такса и сумата от 960.00лева разноски за адвокатска защита. Съображенията на ответната страна , че не са дали повод за образуване на производството не могат да се приемат. Действията на дружеството, за принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист след изтичане на погасителната давност, са ангажирали ищцата в настоящото производство. За Я. не е имало друг способ да отрече задължението си, освен чрез водене на настоящото дело, което е било придружено с правене на разноски, които при други обстоятелства не би направила. Поради това следва ответната страна да бъде осъдена да ги заплати.

            Водим от горното и на основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 110 вр. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД , съдът

 

                                        Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М.Й.Я., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на  „Б* П* П** Ф**” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. С**, ж.к. „М** “, Б* П* С* бл.** сумите по изпълнителен лист издаден на 28.07.2011г. по ч.гр.д. № 76/ 2011г. на РС Малко Търново, а именно : 4792.15лева/четири хиляди седемстотин деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/ главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS – ******, 5019.71лева/ пет хиляди и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н – сбор от сумите по изпълнителния лист – 3725.73лева/ три хиляди седемстотин двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ надбавка, представляваща печалбата на кредитора, 1101.06лева/хиляда сто и един лева и шест стотинки/ мораторна лихва за периода 29.05.2009г. до 17.06.2011г., 192.92лева/сто деветдесет и два лева и деветдесет и две стотнки/ разноски/, 100.00лева/сто лева/ присъдени разноски, както и законна лихва в размер на 2848.01лева/две хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и една стотинка/ за периода 08.07.2011г. до 04.05.2017г. като погасени като давност.

            ОСЪЖДА „Б** П** П*** Ф***” Е**, ЕИК******, със седалище и адрес на управление : гр. С*, ж.к. „М***“, Б** П** С* бл.**ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Я., ЕГН **********,*** СУМАТА от 510.39 лева/петстотин и десет лева и тридесет и девет стотинки/ представляваща заплатената държавна такса по делото и сумата от 960,00лева/ деветстотин и шестдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..